Психолог: Татуировката е начин за адаптиране към стреса
Татуировката е един от методите за адаптиране към напрежението в актуалния свят, форма на свързване, разяснява за Българска телеграфна агенция психологът доцент доктор Маргарита Бакрачева. По думите й през последните две десетилетия се следи огромно разпространяване на рисунките по тялото във възрастовата група 19 година - 40 години.
Около 30 % от европейците имат най-малко по една татуировка, твърди Бакрачева. Според нея тялото си рисуват хората, които желаят да придобият вътрешна убеденост, с цел да продължат нататък. Те не се тормозят да се заявят, от една страна, а от друга - да черпят запас. Връзката е двупосочна: аз към света и светът към мен, разяснява експертът. Тя дефинира татуировката като самостоятелен избор на показност. По думите й най-често по тялото се изобразява знак, от време на време рисунките са смесени с надпис, най-рядко татуировката се състои единствено от надпис.
Някои проучвания в Европа преглеждат това като подражателство - аз желая да се слея с другите и като групова принадлежност, разяснява специалистът. Други изследвания откриват, че хората се усещат по-бунтарски и повече индивидуалисти. Много хора избират прикрито място за татуировка, тъй че да не се постанова да бъде прикривана на работното място, или при публични срещи, отбелязва Бакрачева.
Осемдесет % от 217 души споделили в анкета, че вършат първата си татуировка осъзнато, а не като непринудено решение, без значение от възрастовия диапазон. У нас отчетливо водещ е персоналният избор, до момента в който в чужбина най-съществен е външният фактор, да вземем за пример репутацията на студиото, в което човек отива, посочи Бакрачева. Скоро след първата татуировка се появява предпочитание и за втора, и трета. Има и хора, които остават с една татуировка по 20 години.
Динамиката в разпространяването на татуировките е аналогична с смяната на държанието в обществените мрежи, счита психологът. По думите й татуировката постоянно е била част от културата, символизирала е статус, имала е защитна функционалност. Стереотипите във възприемането й към този момент са разчупени, защото след първичното преместване основно от полинезийската просвета, е съществувала възбрана за татуиране в доста страни, описа Бакрачева. Според нея в този момент вниманието е ориентирано към медицински проблеми, възстановяване на мастилата, проучване на зависимостта при хора, покрити напълно с рисунки.
Обществото е трансформирало настройките си към хората с татуировки, сподели също Бакрачева. Повечето асоциации се свързват с красива, художествена рисунка. Негативно настроените смятат, че това е търсене на внимание и има по-безопасни способи човек да се покаже пред света. Татуираните имат еднаквост за себе си и като хора, които споделят един взор и светоусещане, дефинира психологът.
Татуировките са една от най-старите форми на изкуство. Носят се от времето на неолита до през днешния ден, по тази причина се считат за тип просвета без граници, уточни доцент доктор Маргарита Бакрачева.
Около 30 % от европейците имат най-малко по една татуировка, твърди Бакрачева. Според нея тялото си рисуват хората, които желаят да придобият вътрешна убеденост, с цел да продължат нататък. Те не се тормозят да се заявят, от една страна, а от друга - да черпят запас. Връзката е двупосочна: аз към света и светът към мен, разяснява експертът. Тя дефинира татуировката като самостоятелен избор на показност. По думите й най-често по тялото се изобразява знак, от време на време рисунките са смесени с надпис, най-рядко татуировката се състои единствено от надпис.
Някои проучвания в Европа преглеждат това като подражателство - аз желая да се слея с другите и като групова принадлежност, разяснява специалистът. Други изследвания откриват, че хората се усещат по-бунтарски и повече индивидуалисти. Много хора избират прикрито място за татуировка, тъй че да не се постанова да бъде прикривана на работното място, или при публични срещи, отбелязва Бакрачева.
Осемдесет % от 217 души споделили в анкета, че вършат първата си татуировка осъзнато, а не като непринудено решение, без значение от възрастовия диапазон. У нас отчетливо водещ е персоналният избор, до момента в който в чужбина най-съществен е външният фактор, да вземем за пример репутацията на студиото, в което човек отива, посочи Бакрачева. Скоро след първата татуировка се появява предпочитание и за втора, и трета. Има и хора, които остават с една татуировка по 20 години.
Динамиката в разпространяването на татуировките е аналогична с смяната на държанието в обществените мрежи, счита психологът. По думите й татуировката постоянно е била част от културата, символизирала е статус, имала е защитна функционалност. Стереотипите във възприемането й към този момент са разчупени, защото след първичното преместване основно от полинезийската просвета, е съществувала възбрана за татуиране в доста страни, описа Бакрачева. Според нея в този момент вниманието е ориентирано към медицински проблеми, възстановяване на мастилата, проучване на зависимостта при хора, покрити напълно с рисунки.
Обществото е трансформирало настройките си към хората с татуировки, сподели също Бакрачева. Повечето асоциации се свързват с красива, художествена рисунка. Негативно настроените смятат, че това е търсене на внимание и има по-безопасни способи човек да се покаже пред света. Татуираните имат еднаквост за себе си и като хора, които споделят един взор и светоусещане, дефинира психологът.
Татуировките са една от най-старите форми на изкуство. Носят се от времето на неолита до през днешния ден, по тази причина се считат за тип просвета без граници, уточни доцент доктор Маргарита Бакрачева.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ