Алтамира - подземната Сикстинска капела
“Татко, баща, виж – биволи! ” Как би реагирал един татко на сходен зов? Вероятно с неенергично любознание. Освен в случай че детето му не е извикало това от вътрешността на пещера, останала запечатана от каменопад в продължение на хилядолетия.
През едно есенно утро на 1879 година испанецът Марселино Санс де Саутуола, правист по специалност и фен естествоизпитател, прави нормалните си разкопки край Алтамира. Този път е взел със себе си деветгодишната си щерка Мария, която незабелязано се е промъкнала в преддверието на пещерата.
В самостоятелната испанска област Кантабрия има към 6500 варовикови пещери и
никой не обръща внимание на Алтамира
цели 11 години откакто остаряло дърво пада и размества камъните, които са затрупали входа й. Саутуола обаче е осведомен с първите европейски писания по праистория, в това число на сънародника си геолог Хуан де Вилянова. Но това, което съзира навътре в пещерата, следвайки вика на Мария, надвишава въображението му.
Снимка: siloto / Shutterstock
Многоцветни фигури на животни, изобразени с изумително майсторство, украсяват тавана на огромна зала и “пробягват ” по близките стени. Биволите се оказват бизони, само че измежду тях има и елени, глиган, опитомени коне и кози, както и отпечатъци на човешки длани и някакви тайнствени знаци, рисувани и гравирани в скалата. Саутуола незабавно прозрява, че рисунките датират от палеолита, и обнародва откритието си в научното известие “Кратки бележки върху някои праисторически обекти в провинция Сантандер ”.
Въпреки застъпничеството на Вилянова френските престижи
не могат да преглътнат съществуването на шедьоври в пещера,
населявана преди десетки хиляди години от “диваци ” (такова е преобладаващото разбиране за предците ни по това време). Отличното положение на фреските и свежестта на багрите им в допълнение ускоряват съмненията за имитация. Саутуола даже е упрекнат, че е наел локален художник да направи рисунките. Откривателят напуща наскърбен този свят на 57 години, без да дочака прочувственото опрощение на своя съперник – френския археолог Емил Картаяк.
Снимка: EQRoy / Shutterstock.com
С най-богатата и напълно изпълнена сбирка от скални рисунки в Европа Алтамира бързо се трансформира в международен шлагер. Закономерно през 1985 година ЮНЕСКО включва пещерата в листата на предпазеното международно завещание. Но още през 50-те години на ХХ век се появяват тревожни признаци, че въглеродният двуокис от дъха на десетките хиляди гости поврежда неповторимите стенописи. За да избегнат непоправимото, през 1977 година управляващите затварят пещерата за туристи и построяват наоколо нейно тъкмо копие – благодарение на компютър, по милиони фотоси и видеофилми.
В новата Алтамира посредством диапроектори, видеоекрани и умела класификация на съдове и сечива е възобновен битът на пещерните хора.
Мъжете от палеолита, техните дами и деца изникват от мрака,
възкресени като триизмерни изображения. Стъпала водят надолу около възобновения им лагер, яма за лов на мечки и художествено ателие (в него са подредени шпакли от кост, бои в мидени черупки, каменни лампи с тлъстина, която горяла постепенно и не задимявала помещението) и свършват в огромно помещение с полусферичен свод.
Снимка: JESUS DE FUENSANTA / Shutterstock
Вдигам взор и дъхът ми стопира – попаднал съм в
Полихромната зала,
наричана без пресилване “Сикстинската шапка на кватернера ”. Таванът й е пъстър с над 30 фигури на бизони и други тревопасни животни, изрисувани в разнообразни цветове и равнини. Бизоните са мъжки, някои от тях са изобразени със свити под туловищата им крайници, очевидно след сполучлив лов. Художниците не са разполагали със скеле и евентуално са стъпвали върху високата 70 см естествена ниша, опасваща стените.
Рисунките в Алтамира са направени преди 18 500 години. Или най-малко по този начин смятаха учените до наскоро. Изследователи от Музея на Алтамира потвърдиха през 2009 година, че първите й жители кроманьонци – и първите й зографи – са се заселили в нея още преди 22 хилядолетия.
Мястото е било идеално за наблюдение
на придвижването на животните, пасящи в долините, а климатът, в контрастност със скованата от ледове Европа, е бил удобен поради близостта на Гълфстрийм. И до през днешния ден Кантабрия се слави с прохладни лета и меки зими.
Но наскоро екип на английския академик Алистър Пайк от Университета в Бристол, който употребява нов способ за датиране с уранови изотопи, хвърли същинска “бомба ”, като
отмести границата на някои от фреските до 35 000 година пр.Хр.
Ако приемем датировката за вярна, тя към този момент отрежда на пещерните изображения в Алтамира шампионата в Европа и света – те се оказват по-стари от “конкурентите ” си в Шове, Франция (30 000 – 32 000 година пр.Хр.) и Фумане, покрай Верона, Италия (32 000 – 36 500 година пр.Хр.). 
Снимка: JESUS DE FUENSANTA / Shutterstock
Какви сте били вие, самоуки художници от непредставимите бездни на времето? Ловци (за да нарисувате животните толкоз реалистично и по памет, е трябвало да ги наблюдавате от близко с години)? Или шамани, които са желали да умилостивят духовете на убитите животни и да подсигуряват сполучлив лов? Каква мощ е движила ръката ви, с цел да накарате даже Пикасо да възкликне: “След Алтамира всичко е упадък! ”.
Какво ви е тласнало да оставите отпечатъци от дланите си (в позитив и негатив) върху стените, духайки боята през тръбички от кост?
Суетно предпочитание
да подпишете картините си? Да ни оставите диря, че сте съществували? Или просто да изобразите бога слънце с неговите животворни лъчи, употребявайки разтворените си пръсти като образец?
Снимка: EQRoy / Shutterstock.com
Знаем какви принадлежности и багрила сте употребявали: кремъчни длета, с цел да гравирате изображенията; моливи от въглен, с цел да очертавате контурите им; пигменти от хематит, с цел да получите яркочервения цвят; тампони, с цел да нанасяте боята върху камъка. Разтваряли сте и сте смесвали естествените краски, с цел да постигнете разнообразни цветови нюанси.
Прилагали сте даже илюзията на светлосенките – надалеч преди Ренесанса –
и сте употребявали изпъкналостите в скалата, с цел да придадете тримерен резултат на вашите обекти.
За страдание не ми разрешават да фотографирам даже дубликатите на нетленните ви творения, само че най-малко мога да си купя албум с репродукции от магазина за сувенири. В Музея на Алтамира има впечатляващи експозиции с праисторически артефакти. В една от тези сбирки върша малко, само че значимо изобретение за себе си – хората от късния палеолит са били с по-висок растеж и качеството им на живот е било по-добро от това на потомците им през неолита. И не са страдали от развалени зъби!
Дали еволюцията върви единствено по права възходяща линия? Дали, печелейки комфорт и софтуерна мощност, Homo Sapiens не е изгубил нещо доста по-ценно – шестото възприятие и духовността си, т.е. връзката със силите, които крепят Вселената?
Автор: Пламен Петров
