Тасманийският тигър – близо до възкресение?
Тасманийският тигър, прочут още като тилацин, може скоро да бъде върнат от изгубване от екип от американски и австралийски откриватели, заяви SkyNews. Торбестият бозайник e измежду най-известните животни, изчезнали през предишния век.
Последният жив тилацин умира през 1936 година в зоопарка в Хобарт, Тасмания, откакто типът е съвсем погубен заради ловни акции, целящи да предпазят добитъка в региона.
Компанията Colossal Biosciences е известна с предходните си проекти за възкресяване на изчезнали типове като мамутите и птицата додо. Според тях тилацинът е подобаващ претендент за „ де-изчезване “, заради относително скорошното му изгубване и непокътнатите мостри от неговата ДНК. Компанията употребява последните достижения в региона на генната редакция и репродуктивната биология, с цел да възвърне този значим див звяр в австралийските екосистеми.
Пробив в античната ДНК
Едно от най-големите провокации пред учените, които се пробват да възстановят генетичния код на от дълго време изчезнали типове, е крехкостта на ДНК. С течение на времето генетичният материал се разпада, което прави събирането на цялостни и точни геноми извънредно мъчно. Въпреки това екипът на Colossal Biosciences, управителен от доктор Бет Шапиро, съумява да употребява 108-годишна проба от тилацин, съхранявана в музей в Мелбърн, с цел да извлече ДНК, която е 99.9% идентична с оригинала. Тази проба, съхранявана в алкохол, се оказва задоволително добре непокътната, с цел да се употребява като база за възобновяване на типа.
Според доктор Шапиро, това е една от най-добре непокътнатите проби от антична ДНК, с които тя и нейният екип в миналото са работили, което разрешава на учените да " разширят границите " на методите за работа с антични ДНК. Освен това, те съумяват да извлекат и РНК молекули, което разрешава по-задълбочено схващане на метода, по който функционирали тилацинът – по какъв начин е усещал, какви са били сетивата му и даже по какъв начин е функционирал мозъкът му.
" С тази нова информация в ръце ще можем да определим какво е могъл да вкуси тилацинът, какво е усещал посредством обонянието си и даже по какъв начин е работил неговият мозък “, разяснява проф. Андрю Паск от Университета в Мелбърн, един от сътрудниците на плана.
Първата стъпка – редакция на гените
Наличието на ДНК на тилацина е единствено първата стъпка в дългия развой на неговото възкресяване. За да съживят типа, учените възнамеряват да употребяват най-близкия актуален роднина на тилацина – дребния тлъстоопашат дънарт, който е с размерите на хамстер. Чрез техниките за генна редакция учените към този момент са създали над 300 „ редакции “ в генома на дънарта, с цел да основат организъм, който да наподобява допустимо най-вече на тилацина. В лабораторията към този момент се отглеждат кафези на дънарта, които съдържат генетични модификации, свързани с тилацина.
Екипът също по този начин е създал способи за предизвикателство на овулация при този дребен торбест бозайник и изхабяване на неговите ембриони отвън тялото – техника, сходна с човешкото ин витро оплождане. Това е значима крачка, която дава вяра, че в бъдеще този способ ще може да бъде употребен за възобновяване на популацията на тилацините.
Разделената научна общественост
Въпреки вълнението към вероятността за връщането на тасманийския тигър, не всички учени са въодушевени от концепцията. Някои биолози и еколози слагат под въпрос етичността и практическите аспекти на този план.
Критиците считат, че парите и ресурсите, които се влагат в „ де-изчезването “ на дълго изчезнали типове, могат да бъдат по-добре употребявани за избавяне на застрашени от изгубване животни и възобновяване на техните естествени местообитания. В момента една пета от локалните австралийски бозайници са в риск от изгубване заради климатични промени, разрушение на хабитати и човешка интервенция.
Освен това, съгласно някои еколози, връщането на дълго изчезнали типове в днешните екосистеми може да е проблематично, защото тези места са се трансформирали доста и може към този момент да не могат да поддържат завръщащите се типове.
" Де-изчезването е научна фантастика ", съобщи през 2022 година професор Джеръми Остин от Центъра за антична ДНК в Австралия.
Той се съмнява, че плановете като този ще съумеят да възкресят напълно изчезналите типове заради множеството механически и биологични бариери.
Потенциални изгоди от плана
Дори в случай че не бъде реализирано цялостно възкресение на тилацина, научните открития в региона на генната редакция и възобновяване на антична ДНК могат да бъдат извънредно потребни за бъдещи проучвания и за опазването на застрашени типове. Според проф. Паск, техниките, създадени за тилацина, могат да бъдат приложени за опазването на други марсупиали като тасманийския демон, който сега е заплашен от изгубване заради гибелен туморен вирус.
Проектът за възобновление на тасманийския тигър освен че уголемява границите на актуалната просвета, само че и провокира значими диспути за нашето отношение към природата и за това по какъв начин технологиите могат да бъдат употребявани за поправяне на грешките от предишното.
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Последният жив тилацин умира през 1936 година в зоопарка в Хобарт, Тасмания, откакто типът е съвсем погубен заради ловни акции, целящи да предпазят добитъка в региона.
Компанията Colossal Biosciences е известна с предходните си проекти за възкресяване на изчезнали типове като мамутите и птицата додо. Според тях тилацинът е подобаващ претендент за „ де-изчезване “, заради относително скорошното му изгубване и непокътнатите мостри от неговата ДНК. Компанията употребява последните достижения в региона на генната редакция и репродуктивната биология, с цел да възвърне този значим див звяр в австралийските екосистеми.
Пробив в античната ДНК
Едно от най-големите провокации пред учените, които се пробват да възстановят генетичния код на от дълго време изчезнали типове, е крехкостта на ДНК. С течение на времето генетичният материал се разпада, което прави събирането на цялостни и точни геноми извънредно мъчно. Въпреки това екипът на Colossal Biosciences, управителен от доктор Бет Шапиро, съумява да употребява 108-годишна проба от тилацин, съхранявана в музей в Мелбърн, с цел да извлече ДНК, която е 99.9% идентична с оригинала. Тази проба, съхранявана в алкохол, се оказва задоволително добре непокътната, с цел да се употребява като база за възобновяване на типа.
Според доктор Шапиро, това е една от най-добре непокътнатите проби от антична ДНК, с които тя и нейният екип в миналото са работили, което разрешава на учените да " разширят границите " на методите за работа с антични ДНК. Освен това, те съумяват да извлекат и РНК молекули, което разрешава по-задълбочено схващане на метода, по който функционирали тилацинът – по какъв начин е усещал, какви са били сетивата му и даже по какъв начин е функционирал мозъкът му.
" С тази нова информация в ръце ще можем да определим какво е могъл да вкуси тилацинът, какво е усещал посредством обонянието си и даже по какъв начин е работил неговият мозък “, разяснява проф. Андрю Паск от Университета в Мелбърн, един от сътрудниците на плана.
Първата стъпка – редакция на гените
Наличието на ДНК на тилацина е единствено първата стъпка в дългия развой на неговото възкресяване. За да съживят типа, учените възнамеряват да употребяват най-близкия актуален роднина на тилацина – дребния тлъстоопашат дънарт, който е с размерите на хамстер. Чрез техниките за генна редакция учените към този момент са създали над 300 „ редакции “ в генома на дънарта, с цел да основат организъм, който да наподобява допустимо най-вече на тилацина. В лабораторията към този момент се отглеждат кафези на дънарта, които съдържат генетични модификации, свързани с тилацина.
Екипът също по този начин е създал способи за предизвикателство на овулация при този дребен торбест бозайник и изхабяване на неговите ембриони отвън тялото – техника, сходна с човешкото ин витро оплождане. Това е значима крачка, която дава вяра, че в бъдеще този способ ще може да бъде употребен за възобновяване на популацията на тилацините.
Разделената научна общественост
Въпреки вълнението към вероятността за връщането на тасманийския тигър, не всички учени са въодушевени от концепцията. Някои биолози и еколози слагат под въпрос етичността и практическите аспекти на този план.
Критиците считат, че парите и ресурсите, които се влагат в „ де-изчезването “ на дълго изчезнали типове, могат да бъдат по-добре употребявани за избавяне на застрашени от изгубване животни и възобновяване на техните естествени местообитания. В момента една пета от локалните австралийски бозайници са в риск от изгубване заради климатични промени, разрушение на хабитати и човешка интервенция.
Освен това, съгласно някои еколози, връщането на дълго изчезнали типове в днешните екосистеми може да е проблематично, защото тези места са се трансформирали доста и може към този момент да не могат да поддържат завръщащите се типове.
" Де-изчезването е научна фантастика ", съобщи през 2022 година професор Джеръми Остин от Центъра за антична ДНК в Австралия.
Той се съмнява, че плановете като този ще съумеят да възкресят напълно изчезналите типове заради множеството механически и биологични бариери.
Потенциални изгоди от плана
Дори в случай че не бъде реализирано цялостно възкресение на тилацина, научните открития в региона на генната редакция и възобновяване на антична ДНК могат да бъдат извънредно потребни за бъдещи проучвания и за опазването на застрашени типове. Според проф. Паск, техниките, създадени за тилацина, могат да бъдат приложени за опазването на други марсупиали като тасманийския демон, който сега е заплашен от изгубване заради гибелен туморен вирус.
Проектът за възобновление на тасманийския тигър освен че уголемява границите на актуалната просвета, само че и провокира значими диспути за нашето отношение към природата и за това по какъв начин технологиите могат да бъдат употребявани за поправяне на грешките от предишното.
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ