Зукърбърг няма да стане министър на Тръмп, вижте заради какво не постигнаха съгласие
Тартар от риба е добре, само че в случай че би трябвало да съм почтен бих изпил един пресен български таратор - поде диалога Марк Зукърбърг и отприщи серия от отрицателни реакции, които му лишиха шанса за пост в новия кабинет
Беше вечер, в която всичко изглеждаше подредено като разписание на швейцарски влакове. В имението „ Мар-а-Лаго “, кацнало на златистия бряг на Флорида, новият остарял президент посрещаше своя специфичен посетител – Марк Зукърбърг. Пътят до трапезарията минаваше през нормалния пейзаж: скулптури на Доналд в разнообразни пози, обилие от златни акценти и мирис на хлор от най-близкия басейн, намек за хигиената в американската политика. Марк Зукърбърг, облечен в нормалния си обикновен сив пуловер, дойде със скромна усмивка, като че ли не беше притежател на една от най-влиятелните платформи в света. Тръмп, в яркочервен халат с монограм " DT " на гърдите, го посрещна с необятно отворени прегръдки.
– Марк! – възкликна домакинът с такава интонация, като че ли беше срещнал от дълго време загубен брат. –Какъв ден единствено! Толкова се веселя, че одобри поканата ми!
Зукърбърг се усмихна спестовно като някой, който е построил цяла империя върху хора, които приказват прекалено много. Настаниха се на дълга маса, покрита с блестяща завивка. Вечерята беше лека – тартар от риба звук и авокадо, смесен с ароматно бяло вино от долината Напа. След формалните любезности и рутинното разискване на стабилизиращия се курс на $, възхода на акциите на Meta и какъв брой впечатляващ е рейтингът на Truth Social (поне съгласно Тръмп), диалогът взе забавен поврат.
– Виж, Марк – поде президентът, до момента в който се навеждаше съзаклятнически към него, – нуждая се от министър на информацията. Днес тя е най-ценният актив. А ти? Ти държиш половината свят в ръцете си! Фейсбук, Instagram, WhatsApp – те са по-важни от нефтените кладенци! Какво ще кажеш?
Зукърбърг, очевидно поласкан, подвигна чаша и отговори:
– Господин президент, благодаря Ви за доверието. Мисля, че дружно можем да създадем нещо велико.
Последваха наздравици, двамата похапнаха с вкус, а взаимните похвали летяха като тапи от шампанско по време на женитба. По някое време развеселеният Тръмп попита общително:
– Е, Марк, харесва ли ти тартарът?
– Прекрасен е – одобрително кимна Зукърбърг, – само че, в случай че би трябвало да съм почтен, постоянно бих предпочел един пресен български таратор.
Тръмп застина за момент, а след това избухна в смях:
– Таратор! Имаш добър усет, дребосъче! Ако знаех, че и ти харесваш българска кухня, щях да накарам Мелания да завърти една баница със сирене – чудна я прави! А таратора по какъв начин го обичаш – с орехи, копър и чесън?
Зукърбърг отговори с искра в очите:
– С всичко, несъмнено! И краставицата наложително настъргана!
Внезапно настъпи тишина. Тръмп остави вилицата и погледна Зукърбърг по този начин, като че ли той преди малко беше декларирал, че голфът е най-глупавата игра на света.
– Настъргана? – повтори той постепенно.
– Да, по този начин всичко се смесва по-добре. И е по-удобно, можеш да го пиеш от чаша! – разясни Марк със самодоволна усмивка.
Тръмп се изправи внезапно, като че ли някой му беше откраднал ключовете за златния асансьор в Тръмп Тауър.
– Какво? Таратор за пиянство? Това е разкол, Марк! Тараторът би трябвало да е изработен с нарязана на кубчета краставица! Ако не ти хрусне кубче на зъба, това не е таратор, а някакво... smoothie!
Зукърбърг, заинтригуван от тази гневна отбрана на тараторния кубизъм, отвърна:
– Доналд, дано бъдем реалисти. Настърганата краставица си пуска соковете и овкусява цялата примес. Това е същинско кулинарно изкуство! И, както към този момент споделих, доста по-лесно е да пиеш таратора от чаша, в сравнение с да го ядеш с лъжица!
– Изкуство? Изкуство е да се насладиш на хрупкавата краставица!
– Знаеш ли какво, Доналд, към този момент не съм сигурен, че ти си моят президент!
– Отлично! Защото аз пък взех решение да отдръпва офертата си да ми станеш министър! Илон ме предизвести за теб, само че аз не му повярвах! Сега разбирам, че е бил изцяло прав!
Мелания надникна иззад ъгъла, дочула крясъците, поклати глава и изчезна още веднъж. Беше се наслушала на шумни и безсмислени мъжки разногласия. Тя нетърпеливо се насочи към другия завършек на имението, към покритата с плъзнали по нея живи цъфтящи рози беседка, където я очакваше новият разказ на Мария Лалева, експресно преведен на британски особено за нея!
Още от създателя:
Беше вечер, в която всичко изглеждаше подредено като разписание на швейцарски влакове. В имението „ Мар-а-Лаго “, кацнало на златистия бряг на Флорида, новият остарял президент посрещаше своя специфичен посетител – Марк Зукърбърг. Пътят до трапезарията минаваше през нормалния пейзаж: скулптури на Доналд в разнообразни пози, обилие от златни акценти и мирис на хлор от най-близкия басейн, намек за хигиената в американската политика. Марк Зукърбърг, облечен в нормалния си обикновен сив пуловер, дойде със скромна усмивка, като че ли не беше притежател на една от най-влиятелните платформи в света. Тръмп, в яркочервен халат с монограм " DT " на гърдите, го посрещна с необятно отворени прегръдки.
– Марк! – възкликна домакинът с такава интонация, като че ли беше срещнал от дълго време загубен брат. –Какъв ден единствено! Толкова се веселя, че одобри поканата ми!
Зукърбърг се усмихна спестовно като някой, който е построил цяла империя върху хора, които приказват прекалено много. Настаниха се на дълга маса, покрита с блестяща завивка. Вечерята беше лека – тартар от риба звук и авокадо, смесен с ароматно бяло вино от долината Напа. След формалните любезности и рутинното разискване на стабилизиращия се курс на $, възхода на акциите на Meta и какъв брой впечатляващ е рейтингът на Truth Social (поне съгласно Тръмп), диалогът взе забавен поврат.
– Виж, Марк – поде президентът, до момента в който се навеждаше съзаклятнически към него, – нуждая се от министър на информацията. Днес тя е най-ценният актив. А ти? Ти държиш половината свят в ръцете си! Фейсбук, Instagram, WhatsApp – те са по-важни от нефтените кладенци! Какво ще кажеш?
Зукърбърг, очевидно поласкан, подвигна чаша и отговори:
– Господин президент, благодаря Ви за доверието. Мисля, че дружно можем да създадем нещо велико.
Последваха наздравици, двамата похапнаха с вкус, а взаимните похвали летяха като тапи от шампанско по време на женитба. По някое време развеселеният Тръмп попита общително:
– Е, Марк, харесва ли ти тартарът?
– Прекрасен е – одобрително кимна Зукърбърг, – само че, в случай че би трябвало да съм почтен, постоянно бих предпочел един пресен български таратор.
Тръмп застина за момент, а след това избухна в смях:
– Таратор! Имаш добър усет, дребосъче! Ако знаех, че и ти харесваш българска кухня, щях да накарам Мелания да завърти една баница със сирене – чудна я прави! А таратора по какъв начин го обичаш – с орехи, копър и чесън?
Зукърбърг отговори с искра в очите:
– С всичко, несъмнено! И краставицата наложително настъргана!
Внезапно настъпи тишина. Тръмп остави вилицата и погледна Зукърбърг по този начин, като че ли той преди малко беше декларирал, че голфът е най-глупавата игра на света.
– Настъргана? – повтори той постепенно.
– Да, по този начин всичко се смесва по-добре. И е по-удобно, можеш да го пиеш от чаша! – разясни Марк със самодоволна усмивка.
Тръмп се изправи внезапно, като че ли някой му беше откраднал ключовете за златния асансьор в Тръмп Тауър.
– Какво? Таратор за пиянство? Това е разкол, Марк! Тараторът би трябвало да е изработен с нарязана на кубчета краставица! Ако не ти хрусне кубче на зъба, това не е таратор, а някакво... smoothie!
Зукърбърг, заинтригуван от тази гневна отбрана на тараторния кубизъм, отвърна:
– Доналд, дано бъдем реалисти. Настърганата краставица си пуска соковете и овкусява цялата примес. Това е същинско кулинарно изкуство! И, както към този момент споделих, доста по-лесно е да пиеш таратора от чаша, в сравнение с да го ядеш с лъжица!
– Изкуство? Изкуство е да се насладиш на хрупкавата краставица!
– Знаеш ли какво, Доналд, към този момент не съм сигурен, че ти си моят президент!
– Отлично! Защото аз пък взех решение да отдръпва офертата си да ми станеш министър! Илон ме предизвести за теб, само че аз не му повярвах! Сега разбирам, че е бил изцяло прав!
Мелания надникна иззад ъгъла, дочула крясъците, поклати глава и изчезна още веднъж. Беше се наслушала на шумни и безсмислени мъжки разногласия. Тя нетърпеливо се насочи към другия завършек на имението, към покритата с плъзнали по нея живи цъфтящи рози беседка, където я очакваше новият разказ на Мария Лалева, експресно преведен на британски особено за нея!
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ