Проф. д-р Радка Кънева, молекулярен биолог: Само 40 на сто от софиянци са родени в столицата
Търсят се още доброволци за Българския геномен план
Досега проби са дали 1040 души, най-вече студенти по медицина
През 2018 година сред страните членки на Европейски Съюз е подписана декларация за улеснение на достъпа до геномни данни в Европа. Това е началото на плана „ Геномът на Европа “, в който се включва и нашата страна с пилотен план за проучване на 1000 доброволци. Целта е развиване на персонализираната медицина в Европа, както и създаване на национални скринингови стратегии за ранно разкриване на обществено значими болести. Този огромен план дава обещание да промени медицината на бъдещето, откривайки лекуване на нелечими до момента заболявания. Неслучайно предпочитание да се включат към него демонстрират и страни отвън Европейски Съюз – Турция, Сърбия, Молдова, Украйна.
Оказва се, че реализирането на плана не е елементарно, заради разликите в степента на подготвеност на обособените страни да генерират геномни данни, и би трябвало да мине през няколко стадия. През 2023 година е призната новата пътна карта, която слага за цел до 2027 година в Европа да се изследват общо 1 милион генома – 500 хиляди на здрави хора и 500 хиляди на такива с избрани болести – редки, онкологични, ендокринни, инфекциозни и други Тази голяма база данни би трябвало да се съхранява надеждно, по тази причина е належащо да се построи съответната инфраструктура и от позиция на огромното пространство, което заема, и от позиция на киберсигурността, да се изработят правила за достъп до данните. Първият препъни-камък пред плана е точно етичното потребление на генетичните данни единствено за здравни цели, което изисква промени в законодателството на европейските страни, изясни проф. доктор Радка Кънева, лекар по молекулярна биология, изпълнителен управител на Центъра по молекулна медицина към Медицински университет – София, по време на XXIII Национална среща на медици и публицисти, проведена от фондация „ МОСТ “ през есента на 2024 година
Според новата пътна карта България има опция да се включи с още 2000 генома, а задачата е в границите на 5 години да се получи представителна извадка с данни на най-малко 6500 доброволци от всички съществени етнически групи в страната. За задачата би трябвало здрави доброволци над 18 години, родени и живеещи у нас, да дадат по 10 мл венозна кръв и да попълнят въпросник за своите болести и тези в фамилията. В интерес на истината, ние към този момент сме изпреварили първичния план „ Геномът на Европа “ със събрани 1040 проби от доброволци, множеството студенти от медицинските университети в София и Пловдив, заяви проф. Кънева. От тях до предишния септември са обработени 723 проби. Това значи, че е изолирана ДНК и е направено изцяло геномно секвениране.
Най-много са доброволците сред 18 и 53 година, много по-малко – над тази възраст. Жените са повече от мъжете, което не е изненадващо – мъжете не обичат да дават кръв. Според етническия генезис болшинството са българи, има дребен % турци, българо-мохамедани, арменци и други. Набирането на доброволци продължава. Изследователите имат предпочитание да разширят наличието на обособените етнически групи, които сега живеят на територията на България, и приканват сътрудниците си от останалите медицински университети в цялата страна да се включат в плана, финансиран от Министерството на образованието и науката, с цел да се получи представителна за България извадка.
Изводите досега са повече от забавни. Като този да вземем за пример, че единствено 40% от софиянци са родени в София, а 20% от 723-мата изследвани са потомци на бежанци. Близо 50% от извадката са с висше обучение в региона на науката и медицината, на компютърните науки, както и студенти, само че това се изяснява с обстоятелството, че доброволците са набирани най-вече в медицински университети. Повече от 57% от тях са се срещали с Ковид-19. Само 178 души са без никакви болести и част от тях най-вероятно са студенти.
Досега проби са дали 1040 души, най-вече студенти по медицина
През 2018 година сред страните членки на Европейски Съюз е подписана декларация за улеснение на достъпа до геномни данни в Европа. Това е началото на плана „ Геномът на Европа “, в който се включва и нашата страна с пилотен план за проучване на 1000 доброволци. Целта е развиване на персонализираната медицина в Европа, както и създаване на национални скринингови стратегии за ранно разкриване на обществено значими болести. Този огромен план дава обещание да промени медицината на бъдещето, откривайки лекуване на нелечими до момента заболявания. Неслучайно предпочитание да се включат към него демонстрират и страни отвън Европейски Съюз – Турция, Сърбия, Молдова, Украйна.
Оказва се, че реализирането на плана не е елементарно, заради разликите в степента на подготвеност на обособените страни да генерират геномни данни, и би трябвало да мине през няколко стадия. През 2023 година е призната новата пътна карта, която слага за цел до 2027 година в Европа да се изследват общо 1 милион генома – 500 хиляди на здрави хора и 500 хиляди на такива с избрани болести – редки, онкологични, ендокринни, инфекциозни и други Тази голяма база данни би трябвало да се съхранява надеждно, по тази причина е належащо да се построи съответната инфраструктура и от позиция на огромното пространство, което заема, и от позиция на киберсигурността, да се изработят правила за достъп до данните. Първият препъни-камък пред плана е точно етичното потребление на генетичните данни единствено за здравни цели, което изисква промени в законодателството на европейските страни, изясни проф. доктор Радка Кънева, лекар по молекулярна биология, изпълнителен управител на Центъра по молекулна медицина към Медицински университет – София, по време на XXIII Национална среща на медици и публицисти, проведена от фондация „ МОСТ “ през есента на 2024 година
Според новата пътна карта България има опция да се включи с още 2000 генома, а задачата е в границите на 5 години да се получи представителна извадка с данни на най-малко 6500 доброволци от всички съществени етнически групи в страната. За задачата би трябвало здрави доброволци над 18 години, родени и живеещи у нас, да дадат по 10 мл венозна кръв и да попълнят въпросник за своите болести и тези в фамилията. В интерес на истината, ние към този момент сме изпреварили първичния план „ Геномът на Европа “ със събрани 1040 проби от доброволци, множеството студенти от медицинските университети в София и Пловдив, заяви проф. Кънева. От тях до предишния септември са обработени 723 проби. Това значи, че е изолирана ДНК и е направено изцяло геномно секвениране.
Най-много са доброволците сред 18 и 53 година, много по-малко – над тази възраст. Жените са повече от мъжете, което не е изненадващо – мъжете не обичат да дават кръв. Според етническия генезис болшинството са българи, има дребен % турци, българо-мохамедани, арменци и други. Набирането на доброволци продължава. Изследователите имат предпочитание да разширят наличието на обособените етнически групи, които сега живеят на територията на България, и приканват сътрудниците си от останалите медицински университети в цялата страна да се включат в плана, финансиран от Министерството на образованието и науката, с цел да се получи представителна за България извадка.
Изводите досега са повече от забавни. Като този да вземем за пример, че единствено 40% от софиянци са родени в София, а 20% от 723-мата изследвани са потомци на бежанци. Близо 50% от извадката са с висше обучение в региона на науката и медицината, на компютърните науки, както и студенти, само че това се изяснява с обстоятелството, че доброволците са набирани най-вече в медицински университети. Повече от 57% от тях са се срещали с Ковид-19. Само 178 души са без никакви болести и част от тях най-вероятно са студенти.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ