Спасяването на редник учител
Търсят се към 4000 учители, единствено в столицата са нужни 650, заплатите щели да станат 1300 лв., МОН прави система, която да картографира броя на педагозите по обитаемоте места, с цел да следи да не се стигне до цялостен колапс. Цари суматоха и обещания за обилно заплащане на всеки, подготвен да помогне в спешната обстановка.
Е, преди повече от 10 години се разтурваше една седянка. На тогавашните митинги се гледаше ехидно, с една самодоволна министерска усмивчица, че ето, пристигнали там да просят пари, едни доста опърпани, проскубани и посивели хорица, пък ние ще им дадем тъкмо толкоз, че хем да не им се оправят проблемите, хем да ни се махнат от главата. Държавата съзнателно унищожаваше учителската специалност години наред - трансформира я в ненавиждан анахронизъм, някакво необичайно мишеподобно и смешно начинание, изпълзяло от дебрите на ранния социализъм, когато всички учеха за " учители " и " лекари ", а в този момент, като пристигна новият строй, всички ще станем бам башка бизнесмени, маркетинг експерти, търговци и изобщо някакви хора, които да вземат доста пари и никога да не се занимават с публично значими специалности. Нещата стигнаха до такава степен, че в случай че си на 20 години и кажеш, че искаш да станеш преподавател, на теб се гледа като на някакъв прекомерно огромен простак, който не знае какво да направи с живота си и без да има гений в нито една област желае да го похарчи в гигантското неразбирателство да попадне в класната стая. Погледнете специалността " българска лингвистика ". Още от кандидат-студентската акция тя се трансформира в едно наложително пето предпочитание, последна игра на несъмнено, един огромен склад за хора с провалени упоритости, където ръководещо е правилото, че по-добре да влезеш в университета, в сравнение с да не влезеш, пък след това ще го мислим, ще се преместим публицистика или пък най-малко една бригада ще създадем, значимото е да има осми декември и общежитие.
Но ето - внезапно се осъмва в оня миг, в който учители просто няма. Нещо, което всеки във властта от дълго време знае, от дълго време се виждало през няколко статистики, които отчитаха, че за 15 години учителите са намалели с 70 %, а младите са единствено 6 %. Всеки прелестно разбираше, че тиктака бомба със закъснител - обаче когато мандатът ти е 4 години, а бомбата тиктака за по-дълго, най-добре да я неглижираш и да се се фокусираш върху бързото си замогване, дори още по-добре, че ще завещаеш бомбата на идващото държавно управление, ей по какъв начин хубаво стана, тъкмо. Един проблем се трансформира в проблем, единствено когато нещата тотално се прецакат - макар, че години наред е било ясно, че отиват на прецакване.
Какво ще стане с лекарите прочее? Същото. В момента във властта се демонстрира любознание - по какъв начин е ситуацията там? Зле е, дават отговор им. Но властта държи да разбере: но какъв брой е зле, тотално зле ли е? Тотално - не, само че след 1-2 години ще стане, дава отговор им се. Тогава властта плясва предостатъчно с ръце и си споделя - тогава след 2 години ще го мислим, в случай че изобщо сме още ние, таман да им нахендрим на Българска социалистическа партия лекарите, пък те да се оправят.
Някъде към 2030-та ненадейно някой ще се хване за главата и ще предложи да вземат да се качат майчинските.
Някъде към 2040-та ненадейно ще стане ясно, че българите са малцинство в личната си страна.
Някъде към 2050-та българите в чужбина ще станат повече от тези у нас.
Но до тогава има толкоз доста време, че няма за какво да го мислим. Тук се оперира постапокалиптично, в обратна посока, след края на света, когато се затвори последната страница и стане ясно, че край, нещата отпътуваха.
Заминаха ли?
Да.
Добре. Дай да измислим нещо.
Автор: Райко Байчев
Е, преди повече от 10 години се разтурваше една седянка. На тогавашните митинги се гледаше ехидно, с една самодоволна министерска усмивчица, че ето, пристигнали там да просят пари, едни доста опърпани, проскубани и посивели хорица, пък ние ще им дадем тъкмо толкоз, че хем да не им се оправят проблемите, хем да ни се махнат от главата. Държавата съзнателно унищожаваше учителската специалност години наред - трансформира я в ненавиждан анахронизъм, някакво необичайно мишеподобно и смешно начинание, изпълзяло от дебрите на ранния социализъм, когато всички учеха за " учители " и " лекари ", а в този момент, като пристигна новият строй, всички ще станем бам башка бизнесмени, маркетинг експерти, търговци и изобщо някакви хора, които да вземат доста пари и никога да не се занимават с публично значими специалности. Нещата стигнаха до такава степен, че в случай че си на 20 години и кажеш, че искаш да станеш преподавател, на теб се гледа като на някакъв прекомерно огромен простак, който не знае какво да направи с живота си и без да има гений в нито една област желае да го похарчи в гигантското неразбирателство да попадне в класната стая. Погледнете специалността " българска лингвистика ". Още от кандидат-студентската акция тя се трансформира в едно наложително пето предпочитание, последна игра на несъмнено, един огромен склад за хора с провалени упоритости, където ръководещо е правилото, че по-добре да влезеш в университета, в сравнение с да не влезеш, пък след това ще го мислим, ще се преместим публицистика или пък най-малко една бригада ще създадем, значимото е да има осми декември и общежитие.
Но ето - внезапно се осъмва в оня миг, в който учители просто няма. Нещо, което всеки във властта от дълго време знае, от дълго време се виждало през няколко статистики, които отчитаха, че за 15 години учителите са намалели с 70 %, а младите са единствено 6 %. Всеки прелестно разбираше, че тиктака бомба със закъснител - обаче когато мандатът ти е 4 години, а бомбата тиктака за по-дълго, най-добре да я неглижираш и да се се фокусираш върху бързото си замогване, дори още по-добре, че ще завещаеш бомбата на идващото държавно управление, ей по какъв начин хубаво стана, тъкмо. Един проблем се трансформира в проблем, единствено когато нещата тотално се прецакат - макар, че години наред е било ясно, че отиват на прецакване.
Какво ще стане с лекарите прочее? Същото. В момента във властта се демонстрира любознание - по какъв начин е ситуацията там? Зле е, дават отговор им. Но властта държи да разбере: но какъв брой е зле, тотално зле ли е? Тотално - не, само че след 1-2 години ще стане, дава отговор им се. Тогава властта плясва предостатъчно с ръце и си споделя - тогава след 2 години ще го мислим, в случай че изобщо сме още ние, таман да им нахендрим на Българска социалистическа партия лекарите, пък те да се оправят.
Някъде към 2030-та ненадейно някой ще се хване за главата и ще предложи да вземат да се качат майчинските.
Някъде към 2040-та ненадейно ще стане ясно, че българите са малцинство в личната си страна.
Някъде към 2050-та българите в чужбина ще станат повече от тези у нас.
Но до тогава има толкоз доста време, че няма за какво да го мислим. Тук се оперира постапокалиптично, в обратна посока, след края на света, когато се затвори последната страница и стане ясно, че край, нещата отпътуваха.
Заминаха ли?
Да.
Добре. Дай да измислим нещо.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ