Търсят се 6000 доброволци да дадат кръв, за да научим генома на българина
Търсят се близо 6000 доброволци, с помощта на чиято ДНК ще се направи умозаключение какъв е характерният геном на българина. над 400 към този момент са дали кръв в името на първото сходно огромно проучване у нас.
Това разгласи проф. Радка Кънева, която описа за плана " Геномът на България " тази неделя пред Би Ти Ви.
Той е първият толкоз огромен у нас, чиято цел е да се проследи ДНК в нейната целокупност. Разчитайки нашия геном, можем да открием всички вариации в гените, които кодират белтъци и в случай че нещо в тях не е наред, да го осезаем - т.е. да открием аргументите за наследствените болести при българина.
6500 души е представителната извадка, всеки един от нас е неповторим плод на своите родители, жанр и народ. Но макар уникалността за всеки народ има характерни вариации в генома, наследявани от поколенията.
Повечето заболявания не са свързани с ацединичен геничен недостатък, а с голям брой генетични разновидности, които способстват за него - съдречно-съдовите, рак, диабет, по тази причина е доста значимо да познаваме и генома си, и факторите на околната среда, и метода на живот, които ни въздействат. Геномната медицина е тази на бъдещето, тъй като дава опция да създадем осведомен избор за своята профилактика, уточни проф. Кънва.
Всеки пълновръстен българин може да се включи. Условието е единствено по един от семейство, с цел да се събере оптимално доста материал. Трябва да са родени и живеещи в България, техните родители - също, етносът няма значение.
В пилотната група сега са събрани над 400 души с вече дадени кръвни проби. Точно това се желае за записване - предоставяне на стандарта кръвна проба като за нормалните лабораторни проучвания и сключване на единодушие за присъединяване, изясни професорката. От тази кръвна проба се извлича ДНК, биоформатичната обработка на данните след това събира милионите разновидности в обща база за популацията.
Доброволецът няма да получи специфична противоположна информация, няма да се връщат инидвидуални резултати, тъй като задачата не е да се прави диагностика на доброволците, уточни тя.. Не желаеме да търсим болести, а да търсим вриациите при здрави хора, които след това ще ни демонстрират по какъв начин да се лекуват публично значимите заболявания.
Например разчитайки тези разновидности в ензимите (белтъците) в българския геном, ще знаем каква е спецификата при приемането на медикаменти от българина, кои му въздействат добре, опита тя да изясни известно една от изгодите на такова огромно проучване. Подобна база данни в никакъв случай до момента не е създавана у нас.
Ще се търсят освен патогенните вариации, а по-скоро характерните в нашия геном. С това изследване България ще се включи в общото голямо проучване на генома на Европа. Тогава ще можем да кажем какво е неповторимото за нас и кое е общото с останалите европейски популацции, ще е база за бъдещи изседвания. В Англия към този момент са подготвени със своята база данни.
Инфрмацията за плана може да се откри на уеб страницата на двата медицински универститета и на нашия център по молекулярна медицина, разгласи проф. Радка Кънева. Там има и един клиничен въпросник, който се попълня онлайн, би трябвало да се посочат и болесттите в фамилията, разясни тя.
Съвсем първоначално сме на набирането на дороволци, няма да стане бързо. Имаме финансиране от МОН на пилотния план за 1000 генома. С включването ни в европейски порект се надяваме на опция да изследваме и по-гоямата извадка и след 3 до 5 години да имаме този генетичен профил на българина.
Това разгласи проф. Радка Кънева, която описа за плана " Геномът на България " тази неделя пред Би Ти Ви.
Той е първият толкоз огромен у нас, чиято цел е да се проследи ДНК в нейната целокупност. Разчитайки нашия геном, можем да открием всички вариации в гените, които кодират белтъци и в случай че нещо в тях не е наред, да го осезаем - т.е. да открием аргументите за наследствените болести при българина.
6500 души е представителната извадка, всеки един от нас е неповторим плод на своите родители, жанр и народ. Но макар уникалността за всеки народ има характерни вариации в генома, наследявани от поколенията.
Повечето заболявания не са свързани с ацединичен геничен недостатък, а с голям брой генетични разновидности, които способстват за него - съдречно-съдовите, рак, диабет, по тази причина е доста значимо да познаваме и генома си, и факторите на околната среда, и метода на живот, които ни въздействат. Геномната медицина е тази на бъдещето, тъй като дава опция да създадем осведомен избор за своята профилактика, уточни проф. Кънва.
Всеки пълновръстен българин може да се включи. Условието е единствено по един от семейство, с цел да се събере оптимално доста материал. Трябва да са родени и живеещи в България, техните родители - също, етносът няма значение.
В пилотната група сега са събрани над 400 души с вече дадени кръвни проби. Точно това се желае за записване - предоставяне на стандарта кръвна проба като за нормалните лабораторни проучвания и сключване на единодушие за присъединяване, изясни професорката. От тази кръвна проба се извлича ДНК, биоформатичната обработка на данните след това събира милионите разновидности в обща база за популацията.
Доброволецът няма да получи специфична противоположна информация, няма да се връщат инидвидуални резултати, тъй като задачата не е да се прави диагностика на доброволците, уточни тя.. Не желаеме да търсим болести, а да търсим вриациите при здрави хора, които след това ще ни демонстрират по какъв начин да се лекуват публично значимите заболявания.
Например разчитайки тези разновидности в ензимите (белтъците) в българския геном, ще знаем каква е спецификата при приемането на медикаменти от българина, кои му въздействат добре, опита тя да изясни известно една от изгодите на такова огромно проучване. Подобна база данни в никакъв случай до момента не е създавана у нас.
Ще се търсят освен патогенните вариации, а по-скоро характерните в нашия геном. С това изследване България ще се включи в общото голямо проучване на генома на Европа. Тогава ще можем да кажем какво е неповторимото за нас и кое е общото с останалите европейски популацции, ще е база за бъдещи изседвания. В Англия към този момент са подготвени със своята база данни.
Инфрмацията за плана може да се откри на уеб страницата на двата медицински универститета и на нашия център по молекулярна медицина, разгласи проф. Радка Кънева. Там има и един клиничен въпросник, който се попълня онлайн, би трябвало да се посочат и болесттите в фамилията, разясни тя.
Съвсем първоначално сме на набирането на дороволци, няма да стане бързо. Имаме финансиране от МОН на пилотния план за 1000 генома. С включването ни в европейски порект се надяваме на опция да изследваме и по-гоямата извадка и след 3 до 5 години да имаме този генетичен профил на българина.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ