Де го чукаш, де се пука: Новите електрическите коли ни докарват морска болест
Еуфорията към тихата и " чиста " електрическа подвижност стартира да се пропуква под натиска на един много противен и непредвиден непряк резултат. Докато производителите се надпреварват да хвалят неналичието на звук и светкавичното ускоряване, от ден на ден пасажери откриват, че цената на това наслаждение е ненадейно гадене, замаяност и цялостен стомашен дискомфорт. Оказва се, че модерните технологии са вкарали човешкия организъм в клопката на самобитна " сухоземна морска болест ", за която никой не ни предизвестява в рекламните брошури.
Проблемът се крие в бруталния сензорен спор, който електрическите возила предизвикат у нас. Десетилетия наред телата ни са били програмирани да свързват смяната в скоростта с ръмженето на мотора и леките трептения на шасито. Тези звукови и тактилни „ подсказки “ са подготвяли мозъка за всяко натискане на педала. Сега обаче настава злокобна тишина.
Когато ускорението се случи незабавно и без тон, вестибуларният уред изпада в суматоха – очите виждат шеметно придвижване, само че тялото не получава нормалните потвърждения. Резултатът? Дезориентация, от която безусловно може да ви прилошее.
Ситуацията се утежнява в допълнение от по този начин нареченото регенеративно прекъсване, написа " Факти ". За разлика от предвидимото закъснение при колите с ДВГ, тук колата „ захапва “ пътя по характерен, неестествен метод сега, в който водачът отпусне газта. За пасажерите, които не държат кормилото и не могат да плануват тези софтуерни прищявки, пътуването се трансформира в безкрайна серия от несинхронизирани тласъци. Дори фините трептения в купето са с друга, неестествена периодичност, което в допълнение натоварва системата ни за равновесие и трансформира кабината в дребна стая за мъчения на колела.
Автомобилните колоси към този момент тихомълком признават гафа и трескаво търсят излаз от обстановката.
Инженерите опитват с изкуствено генерирани шумове и софтуерни ограничавания на тягата, пробвайки се изкуствено да „ влошат “ работата на електромотора, с цел да го създадат по-поносим за човешката природа. Иронично е, че откакто вложиха милиарди в цялостна тишина, в този момент фирмите се пробват да върнат шума и изкуствените трептения, единствено с цел да не се постанова пасажерите да държат торбички за повръщане.
Докато промишлеността се пробва да поправи грешките си, на потребителите не им остава нищо друго, с изключение на да гледат в далечината и да не помнят за телефоните си по време на път. Очевидно е, че „ стерилната “ среда на електрическия автомобил е в прорез с биологичната ни конфигурация и в случай че производителите не намерят баланс, бъдещето на превоза може да се окаже с изключение на по-зелено и доста по-неприятно за стомаха.
Проблемът се крие в бруталния сензорен спор, който електрическите возила предизвикат у нас. Десетилетия наред телата ни са били програмирани да свързват смяната в скоростта с ръмженето на мотора и леките трептения на шасито. Тези звукови и тактилни „ подсказки “ са подготвяли мозъка за всяко натискане на педала. Сега обаче настава злокобна тишина.
Когато ускорението се случи незабавно и без тон, вестибуларният уред изпада в суматоха – очите виждат шеметно придвижване, само че тялото не получава нормалните потвърждения. Резултатът? Дезориентация, от която безусловно може да ви прилошее.
Ситуацията се утежнява в допълнение от по този начин нареченото регенеративно прекъсване, написа " Факти ". За разлика от предвидимото закъснение при колите с ДВГ, тук колата „ захапва “ пътя по характерен, неестествен метод сега, в който водачът отпусне газта. За пасажерите, които не държат кормилото и не могат да плануват тези софтуерни прищявки, пътуването се трансформира в безкрайна серия от несинхронизирани тласъци. Дори фините трептения в купето са с друга, неестествена периодичност, което в допълнение натоварва системата ни за равновесие и трансформира кабината в дребна стая за мъчения на колела.
Автомобилните колоси към този момент тихомълком признават гафа и трескаво търсят излаз от обстановката.
Инженерите опитват с изкуствено генерирани шумове и софтуерни ограничавания на тягата, пробвайки се изкуствено да „ влошат “ работата на електромотора, с цел да го създадат по-поносим за човешката природа. Иронично е, че откакто вложиха милиарди в цялостна тишина, в този момент фирмите се пробват да върнат шума и изкуствените трептения, единствено с цел да не се постанова пасажерите да държат торбички за повръщане.
Докато промишлеността се пробва да поправи грешките си, на потребителите не им остава нищо друго, с изключение на да гледат в далечината и да не помнят за телефоните си по време на път. Очевидно е, че „ стерилната “ среда на електрическия автомобил е в прорез с биологичната ни конфигурация и в случай че производителите не намерят баланс, бъдещето на превоза може да се окаже с изключение на по-зелено и доста по-неприятно за стомаха.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ