Родопски села забавляват зевзеците с уникалните си имена СНИ...
„ Търся работа, питат ме: Откъде си? Казвам: От Чурка. А те: Недей се бъзика бе, момче - това, че си с чурка, с чурка си, но се хвани съществено! “ Така години наред се карали на гражданин на маданското село Чурка, когато кандидатствал за работа отвън района. Не единствено на него. Във времето на интернет мнозина не имаха вяра, че село с такова име в действителност съществува. Зевзеклъците бяха неизбежни - като че ли Чурка е най-подходящото място за родопския комизъм, който така и така вирее отлично измежду тези планини.
Родопчани по природа се смеят с положително. Местните се бъзикат между тях поради имената на селата, само че мощно се нервират, в случай че „ вносен “ публицист обърка акцентиране, преиначи име или измисли ново.
А Чурка стои непоклатимо
През социализма името желали да го сменят, само че като не измислили уместно, селото си останало Чурка. Местните и през днешния ден не са напълно сигурни от кое място произлиза. „ Така са ни наричали - чурковци, чучурковци - и по този начин си остана “, споделят старите хора. Една от версиите е, че идва от „ чучур “ - чешма. Други се майтапят, че Чурка не е една, а две - Горна и Долна.
Селото през днешния ден наброява към 150 души, въпреки преди повече от 20 години да са били тройно повече. Много хора се изселили, а работещите най-често хващали по страната. „ Разбягаха се, тъй като тук мъчно се живее… след това с рудниците отново се поотпуши работата, но имаше години - апетит огромен “, споделят локалните. Най-възрастните обобщават с усмивка: „ Ще разберем, че нещо хубаво става в тая страна, когато Чурка се промени! “.
И тя в действителност се промени. След години страдания с ниското напрежение селото се снабди с нов трафопост. Проблемът почнал още през 90-те - напрежението падало до 160-180 волта. „ Светнеш лампата - гасне бойлерът. Ако се къпеха в Горната махала, в Долната чакахме с часове да загрее “, описват хората. Писма, тъжби до кметство, до Народното събрание, какво ли не. Част от къщите получили усъвършенстване след намесата на Енергото, само че същинското решение пристигнало след гледище на кмета на Мадан Фахри Молайсенов - нов трафопост.
Покрай положителната вест за тока Чурка отново стана мотив за национални смешки -заглавие в медията: „ Чурка светна! “. Но локалните не се наскърбяват. Свикнали са - и името, и народопсихологията подготвят.
Не единствено Чурка провокира усмивки. В Маданско е и село Цирка. „ Казват, че имало доста майтапчии, та по тази причина Цирка…
Ама в този момент в Цирка цирк не става “, майтапеше се починалият кмет Фаик Зотев. Хората там години чакаха мечтания язовир от каскадата „ Горна Арда “. Надяваха се даже на пристанище под селото. Днес споделят, че „ на циркови номера към този момент не имат вяра “.
Тайните на имената Чурка и Цирка бяха дефинитивно изяснени, откакто екип учени - проф. д.ф.н. Елена Николова, доцент доктор Ваня Кръстанова, доцент доктор Мария Петрова, гл. ас. доктор Мирослав Михайлов, гл. ас. Нина Томова и гл. ас. доктор Мариана Ламбова, показаха огромно проучване на селищните имена в Смолянско. Те проучили имената на 155 селища и 25 квартала в общините Смолян, Мадан и Рудозем, дружно с османски регистри от XVII в., в които са маркирани 27 родопски села.
Оказало се, че до 1934 година множеството имена са с арабско-турски генезис, а след смяната - с корени в редки диалектни думи, персонални имена и прякори. Именно по този начин учените потвърждават, че Цирка идва от Цирко, а Чурка - от Чурко. Най-често срещаните претекстове за именуване са земята, природата и притежанието - „ на кого е селото “. Най-малко са културно-историческите топоними.
Проф. Елена Николова, която е родом от Момчиловци, е дълготраен учител във филиала на ПУ „ Паисий Хилендарски “, а неотдавна и негов шеф.
Тя е създател на седем книги и над 120 научни изявления
и е измежду водещите експерти по родопска диалектология. „ Родопските приказва пазят най-вече старинни черти, не престават да са настоящи и забавни за проучване “, споделя тя. Изследванията върху персоналните имена - с обстоен речник за четири общини за интервал от 100 години, и върху селищните имена в Смолянско, Ксантийско и Гюмюрджинско демонстрират, че Родопите образуват езикова територия със постоянни общи особености. Николова проучва и 163 остарели имена на села и махали в Северна Гърция, доказвайки, че диалектът и ономастиката от двете страни на границата имат общи корени.
Сред любопитните родопски топоними е името на село Турян - с цели шест версии за генезис, в това число от „ тур “ (бик). Интересен е и казусът с името на село Мугла - сходно със столица на окръг в Турция, само че срещано и в Индия и Непал. „ Не може да произлиза от " мъгла " или " могила " - езиково е невероятно “, разяснява Николова. Според учените това е античен индоевропейски корен, непокътнат през вековете.
В Баните пейзажът с имената става съвсем плодова градина - Вишнево, Сливка, Дрянка, Глогино, Шипка, Босилково, Малко Крушево. Най-много смешки идват от Сливка, а най-неочакван „ каубойски “ имидж доби Дрянка - след случай, когато сърдит мъж напръска със спрей за мечки съселяните си по време на предизборна среща и хората се разбягаха из някогашната детска градина.
Оттам шегите преливат към други села: в Две тополи хората се чудели „ кои тъкмо две тополи са тези “, а в Гълъбово - „ на чии гълъби е кръстено селото “. В Триград пък националният артист Хамид Имамски искрено споделя: „ Изтъркахме си зъбите да обясняваме на чужденците, че Триград не е град “. Същия проблем го имат и в смолянското село Градът - на чиято територия е Момчиловата цитадела. „ Ние пък все обясняваме, че Градът е село “, смеят се локалните.
Най-мистично остава името Змейца - мъчно се намира разумно пояснение за какво селото край Доспат носи толкоз страховито наименование. А в Барутин за името имат две версии - от „ барут “ (невъздържан човек) или от остаряло славянско персонално име, непокътнато в местността Бартина.
Родопските селищни имена и приказва носят пластове история, памет и езикова античност. „ Те освен ни свързват с предишното, само че могат да бъдат и мощен местен знак за културна еднаквост “, споделя проф. Николова. И по този начин, сред шегите, топонимията и легендите, Родопите не престават да пазят своето езиково благосъстояние - цветно, живо и неподражаемо като самите хора измежду тези планини.
Родопчани по природа се смеят с положително. Местните се бъзикат между тях поради имената на селата, само че мощно се нервират, в случай че „ вносен “ публицист обърка акцентиране, преиначи име или измисли ново.
А Чурка стои непоклатимо
През социализма името желали да го сменят, само че като не измислили уместно, селото си останало Чурка. Местните и през днешния ден не са напълно сигурни от кое място произлиза. „ Така са ни наричали - чурковци, чучурковци - и по този начин си остана “, споделят старите хора. Една от версиите е, че идва от „ чучур “ - чешма. Други се майтапят, че Чурка не е една, а две - Горна и Долна.
Селото през днешния ден наброява към 150 души, въпреки преди повече от 20 години да са били тройно повече. Много хора се изселили, а работещите най-често хващали по страната. „ Разбягаха се, тъй като тук мъчно се живее… след това с рудниците отново се поотпуши работата, но имаше години - апетит огромен “, споделят локалните. Най-възрастните обобщават с усмивка: „ Ще разберем, че нещо хубаво става в тая страна, когато Чурка се промени! “.
И тя в действителност се промени. След години страдания с ниското напрежение селото се снабди с нов трафопост. Проблемът почнал още през 90-те - напрежението падало до 160-180 волта. „ Светнеш лампата - гасне бойлерът. Ако се къпеха в Горната махала, в Долната чакахме с часове да загрее “, описват хората. Писма, тъжби до кметство, до Народното събрание, какво ли не. Част от къщите получили усъвършенстване след намесата на Енергото, само че същинското решение пристигнало след гледище на кмета на Мадан Фахри Молайсенов - нов трафопост.
Покрай положителната вест за тока Чурка отново стана мотив за национални смешки -заглавие в медията: „ Чурка светна! “. Но локалните не се наскърбяват. Свикнали са - и името, и народопсихологията подготвят.
Не единствено Чурка провокира усмивки. В Маданско е и село Цирка. „ Казват, че имало доста майтапчии, та по тази причина Цирка…
Ама в този момент в Цирка цирк не става “, майтапеше се починалият кмет Фаик Зотев. Хората там години чакаха мечтания язовир от каскадата „ Горна Арда “. Надяваха се даже на пристанище под селото. Днес споделят, че „ на циркови номера към този момент не имат вяра “.
Тайните на имената Чурка и Цирка бяха дефинитивно изяснени, откакто екип учени - проф. д.ф.н. Елена Николова, доцент доктор Ваня Кръстанова, доцент доктор Мария Петрова, гл. ас. доктор Мирослав Михайлов, гл. ас. Нина Томова и гл. ас. доктор Мариана Ламбова, показаха огромно проучване на селищните имена в Смолянско. Те проучили имената на 155 селища и 25 квартала в общините Смолян, Мадан и Рудозем, дружно с османски регистри от XVII в., в които са маркирани 27 родопски села.
Оказало се, че до 1934 година множеството имена са с арабско-турски генезис, а след смяната - с корени в редки диалектни думи, персонални имена и прякори. Именно по този начин учените потвърждават, че Цирка идва от Цирко, а Чурка - от Чурко. Най-често срещаните претекстове за именуване са земята, природата и притежанието - „ на кого е селото “. Най-малко са културно-историческите топоними.
Проф. Елена Николова, която е родом от Момчиловци, е дълготраен учител във филиала на ПУ „ Паисий Хилендарски “, а неотдавна и негов шеф.
Тя е създател на седем книги и над 120 научни изявления
и е измежду водещите експерти по родопска диалектология. „ Родопските приказва пазят най-вече старинни черти, не престават да са настоящи и забавни за проучване “, споделя тя. Изследванията върху персоналните имена - с обстоен речник за четири общини за интервал от 100 години, и върху селищните имена в Смолянско, Ксантийско и Гюмюрджинско демонстрират, че Родопите образуват езикова територия със постоянни общи особености. Николова проучва и 163 остарели имена на села и махали в Северна Гърция, доказвайки, че диалектът и ономастиката от двете страни на границата имат общи корени.
Сред любопитните родопски топоними е името на село Турян - с цели шест версии за генезис, в това число от „ тур “ (бик). Интересен е и казусът с името на село Мугла - сходно със столица на окръг в Турция, само че срещано и в Индия и Непал. „ Не може да произлиза от " мъгла " или " могила " - езиково е невероятно “, разяснява Николова. Според учените това е античен индоевропейски корен, непокътнат през вековете.
В Баните пейзажът с имената става съвсем плодова градина - Вишнево, Сливка, Дрянка, Глогино, Шипка, Босилково, Малко Крушево. Най-много смешки идват от Сливка, а най-неочакван „ каубойски “ имидж доби Дрянка - след случай, когато сърдит мъж напръска със спрей за мечки съселяните си по време на предизборна среща и хората се разбягаха из някогашната детска градина.
Оттам шегите преливат към други села: в Две тополи хората се чудели „ кои тъкмо две тополи са тези “, а в Гълъбово - „ на чии гълъби е кръстено селото “. В Триград пък националният артист Хамид Имамски искрено споделя: „ Изтъркахме си зъбите да обясняваме на чужденците, че Триград не е град “. Същия проблем го имат и в смолянското село Градът - на чиято територия е Момчиловата цитадела. „ Ние пък все обясняваме, че Градът е село “, смеят се локалните.
Най-мистично остава името Змейца - мъчно се намира разумно пояснение за какво селото край Доспат носи толкоз страховито наименование. А в Барутин за името имат две версии - от „ барут “ (невъздържан човек) или от остаряло славянско персонално име, непокътнато в местността Бартина.
Родопските селищни имена и приказва носят пластове история, памет и езикова античност. „ Те освен ни свързват с предишното, само че могат да бъдат и мощен местен знак за културна еднаквост “, споделя проф. Николова. И по този начин, сред шегите, топонимията и легендите, Родопите не престават да пазят своето езиково благосъстояние - цветно, живо и неподражаемо като самите хора измежду тези планини.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ