„Търсим алтернативни решения за проблемите с бившата Белодробна болница в

„ Търсим различни решения за проблемите с някогашната Белодробна болница в Сливен “.
Това заяви на специфична конференция през днешния ден регионалният шеф Чавдар Божурски.
Напоследък разрухата на сградния фонд на някогашната болница за лекуване на туберкулозно и белодробно заболели развихри перата, пристрастеностите, деятелността, а може би и капиталовия интерес към апетитния парцел в центъра на Сливен.
От 2010 година комерсиалното сдружение „ Специализирана болница за интензивно лекуване на белодробни заболявания – Сливен” ЕООД, с принципал Министерство на здравеопазването, бе оповестено в разпродажба.
Решението бе взето, макар несъгласието на локалната общественост, и макар, че единствено година по-рано, с помощта на положителния мениджмънт, част от болничната база бе главно реновирана. Ремонтите действия бяха осъществени с поддръжката на Японското държавно управление, което влага в лечебното заведение 40 000 евро. В ремонта с 9 хиляди лв. се включиха и жителите на Сливен. Те бяха събрани в огромна дарителска акция, проведена от Областната администрация. Всичко това обаче не съумя да възпре принципала да абдикира от уговорките си към недоходоносното, само че належащо за района болнично заведение, като го зачеркне от активите си, ведно с тежката за поддръжка материална база – монумент на културата.
Основната постройка на Белодробна болница в Сливен е издигната още в края на XIX век – през 1898 година, по план на виенски архитекти, с централно куполно предверие и радиални коридори. Впоследствие постройката е достроявана неколкократно, с по-малки помощни здания и крила. Прилежащият към болничното заведение терен от 28 декара – бивше парково пространство, от години разпалва инвеститорските апетити, защото е с идеална локация в самия център на града.
Поглед към хронологията на събитията сочи, че ползата към терена датира още от 2008 година, когато тогавашният кмет на Сливен Йордан Лечков стартира договаряния с тогавашния районен министър Асен Гагаузов за обособяване на терена от сградния фонд, тъй че теренът да бъде „ реализиран”. Лечков прокарва концепцията и в Общинския съвет, само че до решение по този начин и не се стига. Натискът за закриване на лечебното заведение продължава и през идващите две години, до момента в който в края на 2010 година ликвидацията става факт. Назначените ликвидатори обаче не съумяват да доведат процедурата до дъно и огромна част от документите се разграбва. След като и общинското сдружение за защита и СОТ влиза в листата на кредиторите с неизплатени вземания, парцелът става изцяло неохраняем. Постепенно зидовете на оградата стартират да се разрушават, покривите да се самосрутват, а вандали и клошари все по-нагло да плячкосват изоставения монумент на културата.
Впрочем, без развиване остава и концепцията красивата постройка и паркът да бъдат възобновени благодарение на европейските стратегии, а целият отбор да бъде трансфорат в „ Сливенския Лувър” – многофукнционален културен център с ателиета, изложбени площи и зали за събития. Никой от властимащите в Сливен обаче не прегръща концепцията и тя скоро замира.
През последните няколко години тематиката за разрухата на сливенската белодробна болница от време на време бе в медийния фокус, най-много поради мародерствата върху останките от сградния фонд. Въпросът за защитата и ориста на парцела бе подложен и в Народното събрание, от депутата Петър Петров (Обединени патриоти), съгласно който парцелът се е трансформирал в източник на болести и сборище на наркомани и клошари.
Публикациите за ромски нападения върху рушащите се здания в централните и обществените медии внезапно зачестиха в последно време.
На конференцията през днешния ден регионалният шеф Чавдар Божурски разясни, че ликвидацията на Специализирана болница за интензивно лекуване на белодробни заболявания досега не е завършила. Поради тази причина страната, в лицето на Областна администрация, не може да се разпорежда с него. Божурски изрази угриженост, че тези постройки се употребяват от бездомни лица, намират се наоколо до учебно заведение и има риск от строителна или друга повреда.
„ Смятам, че при по този начин основана конюнктура, като регионален шеф и притежател на терена, не мога да позволи компромис със здравето и живота на жителите. Потърсих подпомагане от кмета на общината Стефан Радев и дружно стигнахме до удовлетворителни на този стадий решения, за което желая особено да му благодаря “, акцентира Чавдар Божурски. В отговор на изпратени от регионалния шеф писма, кметът е дал позволение за смяна в Подробния организационен проект на някогашната болница, което ще даде опция за отделяне на главната постройка - монумент на културата, в независим парцел, който да бъде обезопасен. Предложението е изпратено за мнение до Министерството на културата. Такова ще бъде поискано и от Министерството на здравеопазването.
На конференцията стана ясно още, че след подадените сигнали кметът на Сливен е издал заповед за образувана комисия, която да ревизира положението на сградния фонд в терена на някогашната Белодробна болница. Установено е, че част от помощните здания са се саморазрушили и физически не съществуват. „ Очакваме протокола “, посочи Чавдар Божурски.
Според регионалния шеф ориста на освободения от помощните постройки терен може да бъде решена посредством публично разискване. „ До момента няма деклариран инвеститорски интерес “, бе безапелационен той.
Дали ще се появят свежи хрумвания и вложения, следва да разберем. Засега следващият монумент на изящната архитектура гасне пред очите на сливналии.