Търсейки отговор как българската ракия извървя дългия път от избите

Търсейки отговор по какъв начин българската ракия извървя дългия път от избите на “Винпром Карнобат” до най-престижните изложби в Бордо, Брюксел и Лондон и какво накара най-големите познавачи в сектора да овенчаят отличното й качество със Златен орден, стигаме до карнобатското село Деветак. Там ни посреща бай Васил и както прилича, започваме ракиената история с “Имало едно време”.

Старият занаятчия е заречен да ни опише за неповторимия усет, станал дипломат на България пред света. И тъй като в Карнобат историята на триумфа се написа от генерации лозари, през днешния ден дружно с него ще извървим пътя на ракията. «Но не коя да е ракия, а Карнобатска и не по какъв начин и да е направена, а с мурафет е правена през годините», стартира описа си той.

„ От къде идва този неповторим усет ли? Ами от нашите лозя идва. От зарана взех двамата ми внука, че занаята да им предам и на чалъми да ги науча. Най-първо нагледахме масивите с Мискет и Димят при „ Железния мост ”, а в този момент слизаме от баира при „ Двете лули ”, където зрее Мускатът. В тези местности в миналото грозде са брали предците му, а през днешния ден най-младите момчета от рода се грижат за масивите, засадени от „ Винпром Карнобат ”.

„ Ама то кой на кого ум да дава? И двамата станаха агрономи, изучиха се по огромния град, но нали в нашите лозя им е хвърлен пъпа, та се върнаха. И ей ги на – огромният към този момент го взеха във винпрома и в този момент се грижи за всичките масиви от Терзийския хълм, през Огнен, та чак до Венец и Лозенец. И ми разправя по какъв начин вземали проби от почвите, с цел да знаят къде кой вид да засадят. За деветашкия Мускат избрали южния хълм, че там каменистата почва най-добре събира топлината и му дава меден усет, а слънцето като го огрее, го налива със златен цвят и чудноват мирис. Пък аз на мозъка си крещя – крушата не е паднала по-далеч от дървото ”.

И се връща бай Васил в спомените си по какъв начин още пра-прадядо му е гледал грозде по тези земи, а занаятът да вари ракия най-първо го е взел от татко си, тъй като „ тоя адет не го ли откраднеш, занаятчия няма да станеш ”. Затова описваме историята за нашата Карнобатска ракия по този начин, както се описват приказките. Дълга е и неведнъж е била спорна. Също както в живота на индивида има върхове, само че има и спадове. От по кое време води началото си не знаем, само че е било доста от дълго време – от преди най-малко два века. „ Че може ли някой да каже от кой момент хората пият ракия, изключително по Карнобатския край? ”, намига ни бай Васил.

Ако историците и пътешествениците, минали от тук са пропуснали да запишат нещо на хартия, то е било изобразено върху старинните фрески и керамиката, съхранени зад стените на крепостта Маркели. Където и да копнеш в тоя блажен от Бога район, излиза история, обвързвана с гроздето, ракията и виното. Хората от антични времена са знаели от кой вид грозде каква напитка ще излезе. „ И така, знаели са те ”, споделя ни остарелият карнобатски занаятчия, че „ От Муската става най-хубавата ракия – сочна, ароматна, пивка без мезе да я кусаш и след това да бягат да се крият булките от тебе ” .

Да но то с ракията и търговията вървяла. „ За кг ракия един топ шаяк ще вземеш. А пък те от другите вилаети от кое място Мускат да са виждали, че той има мирис на здравец, на индрише, на дива роза, на фини зелени треви с билки. И различен като него няма да намериш…. Но нали доста хубаво не е на хубаво, почнали да се кахарят карнобатските майстори, че е доста миризлива таз ракия, дамите доста елементарно ни познават, га сме я кусали и все се карат. Брей мислили, мислили, пък отишли при най остарелия занаятчия ум да даде, че търговията да върви ”, връща се в спомените си бай Васил и сипва по една Карнобатска.

Сукал остарелият занаятчия мустака, сукал и отсякъл: „ Ще създадем ракията от Муската, само че ще сложим и от Димята и най-сетне от Мискета , ще я двойно препечем и през дъбово буре ще я прекараме, с цел да може хем да е пивка но и аромата да е гальовен, да гали небцето, пък и дамите да могат я куса ”. И думата му на две не станала.
– Ама по какъв начин по този начин – скочили карнобатските ракиджии- Как ще зарежем Муската?
– Няма, рекъл майсторът. От Муската ракия ще създадем за сватби и за кръщенета, че той подмяна няма. Едната ще я кръстим „ Карнобатска Гроздова ”, а пък другата „ Карнобатска Мускатова. ”

И от тогаз те определили, че Муската и Мискета от Терзийско ще берат, а пък Димята от Деветак ще бъде. Зарадвали се карнобатлиите, запретнали ръкави, набрали най-хубавото грозде и създали ракии за знамение и за приказ. Бурета от Странджа взели, със сребърни кръстове вътре отлежавала ракията и станала една ракия – хем за делник, хем за празник, хем и за дамите, хем и за мъжете. Да се чудиш по какъв начин да я хвалиш и да се комкаш с нея, та да ти стигне хем за търговия, хем и до идната годишна продукция да остане.

„ Имало едно време, но то в този момент това време можеш да го видиш във всеки магазин ”, намигва ни бай Васил. Ракията към този момент е с нова, още по-атрактивна визия и за малко стана любимец на всички, за които неповторимият усет от Карнобат е знак на изтънченост, класа и високо качество. „ Нашата Карнобатска е там и ни чака и с цел да си стоплим дома и душата с нея, и с дамата богатства приказка да си прикажете. Пък то знае ли се след това ”…