Психолог разкрива защо децата рискуват живота си за селфита
Търсене на внимание и боязън от отменяне карат младежи да подхващат рискови дейности
Рисковете, които младежите подхващат за приемане на рискови селфита, са резултат от сложни психически претекстове, съгласно специалистите. След скорошния случай със седем младежи, които бяха избавени от 200-метров строителен кран в София, психологът Младен Владимиров проучва аргументите за това държание.
" Тези деца желаят да бъдат видяни. Те нямат доста обществени други възможности ", изясни Владимиров в изявление за NOVA. Според него сходни рискови прояви се дължат на четири съществени претекста: търсене на внимание, блян към власт и по-високо място в йерархията на връстниците, бягство от скуката, както и боязън от отменяне.
Тийнейджърите постоянно нарушават разпоредбите както във виртуалното, по този начин и в действителното пространство, с цел да избегнат неуспеха и да не бъдат " новобранци " или " гоустнати " от приятелите си. Те се притесняват, че в случай че не вземат участие в рискови действия, ще бъдат забравени или изключени от групата.
Не възбраните, а другите възможности са решението
С наближаването на образователната година и идната възбрана на телефоните в клас, психологът предизвестява, че сходни ограничавания сами по себе си няма да решат казуса.
" Ние би трябвало да преподаваме по по-различен метод. Детето би трябвало да бъде интензивно, да бъде въвлечено. Ако му създадем забавен урок, то няма да има потребност да вземе телефона ", безапелационен е Владимиров.
Той дава образец с Второ СОУ в София, където казусът е решен по удобен метод - учениците оставят телефоните си в специфична кутия при влизане в час. Това просто решение е потвърдило своята успеваемост.
Споделена отговорност
Отговорността за попречване на рискови произшествия би трябвало да бъде споделена сред родители, учебно заведение и обществото. " Най-простичкото е да знаем първо къде е нашето дете като родители ", показва психологът, само че добавя, че това е единствено началото.
" Както се споделяше в една сентенция, с цел да отгледаш едно дете, ти е нужно цяло село ", напомня Владимиров. В съответния случай с рисковите селфита отговорност носят както защитата на строителния обект и родителите, по този начин и приятелският кръг на децата, а също и учебното заведение, въпреки че през ваканцията тази роля е лимитирана.
Експертите са единомислещи, че не строгите забрани, а основаването на ангажираща среда и други възможности на виртуалната известност са ключът към понижаване на рисковите държания измежду младежите.
Рисковете, които младежите подхващат за приемане на рискови селфита, са резултат от сложни психически претекстове, съгласно специалистите. След скорошния случай със седем младежи, които бяха избавени от 200-метров строителен кран в София, психологът Младен Владимиров проучва аргументите за това държание.
" Тези деца желаят да бъдат видяни. Те нямат доста обществени други възможности ", изясни Владимиров в изявление за NOVA. Според него сходни рискови прояви се дължат на четири съществени претекста: търсене на внимание, блян към власт и по-високо място в йерархията на връстниците, бягство от скуката, както и боязън от отменяне.
Тийнейджърите постоянно нарушават разпоредбите както във виртуалното, по този начин и в действителното пространство, с цел да избегнат неуспеха и да не бъдат " новобранци " или " гоустнати " от приятелите си. Те се притесняват, че в случай че не вземат участие в рискови действия, ще бъдат забравени или изключени от групата.
Не възбраните, а другите възможности са решението
С наближаването на образователната година и идната възбрана на телефоните в клас, психологът предизвестява, че сходни ограничавания сами по себе си няма да решат казуса.
" Ние би трябвало да преподаваме по по-различен метод. Детето би трябвало да бъде интензивно, да бъде въвлечено. Ако му създадем забавен урок, то няма да има потребност да вземе телефона ", безапелационен е Владимиров.
Той дава образец с Второ СОУ в София, където казусът е решен по удобен метод - учениците оставят телефоните си в специфична кутия при влизане в час. Това просто решение е потвърдило своята успеваемост.
Споделена отговорност
Отговорността за попречване на рискови произшествия би трябвало да бъде споделена сред родители, учебно заведение и обществото. " Най-простичкото е да знаем първо къде е нашето дете като родители ", показва психологът, само че добавя, че това е единствено началото.
" Както се споделяше в една сентенция, с цел да отгледаш едно дете, ти е нужно цяло село ", напомня Владимиров. В съответния случай с рисковите селфита отговорност носят както защитата на строителния обект и родителите, по този начин и приятелският кръг на децата, а също и учебното заведение, въпреки че през ваканцията тази роля е лимитирана.
Експертите са единомислещи, че не строгите забрани, а основаването на ангажираща среда и други възможности на виртуалната известност са ключът към понижаване на рисковите държания измежду младежите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ