Един от най-бруталните и жестоки убийци съди България
Търновецът Лъчезар Трифонов към този момент 19 години е в пандиза поради осъществени от него две жестоки убийства. За да не скучае, до момента в който е зад решетките, убиецът се забавлява като води каузи против страната.
През 2005 година той подава искова молба поради развален адаптор в килията му. В резултат на това деяние на надзирателите той твърди, че почнал да изпитва „ боязън, безпокойствие и нерешителност, че движимостите му могат да бъдат развалени по всяко време”. Молбата му е отхвърена от съда, написа " Борба ".
Четири години по-късно Трифонов завежда административно дело по Закона за вреди, породени от страната, тъй като в килията си нямал тв приемник и по този метод бил лишен от достъп до социална информация. Искът му против страната е за 1000 лева имуществени и 20 лева неимуществени вреди. Всъщност тв приемникът е конфискуван от килията му, откакто е открито, че посредством адаптора той гледа на него повече от позволените стратегии. Според управлението на пандиза това наказване е вярно. Според двойния палач обаче то нарушава гражданските и човешките му права.
Той получава присъдата си за две изключително жестоки убийства на дете и студент, като и двете са за пари.
Първата му жертва е 9-годишният Анатоли Пъшев, съседче, което постоянно върви при баткото да му написа домашните. На 8 декември 1992 година момчето напуща учебно заведение и изчезва на път за у дома. Родителите му Николинка и Димитър Пъшеви подават сигнал в полицията и то е оповестено за търсене. В търсенето се включва и Лъчезар, който им споделя, че има другар, занимаващ се с компютри, който може да им помогне. За услугата обаче желае 5000 лева
Без да се замисли, майката дава парите. След това Лъчезар и бащата на Анатоли отиват няколко пъти до Джулюница, където по думите на младежа живее неговият другар. Там той подрежда на бащата да остане в колата, защото приятелят му не желал други хора да знаят къде живее. За едно от следващите ходения бащата уведомява полицията и служител на реда под прикритие потегля след Лъчезар. Ченгето вижда, че в Джулюница Лъчезар не се среща с никого, а прекарва време в селската механа, след което се връща при бащата на изчезналото момче. Измамникът е задържан и наказан, само че единствено за машинация и изнудване.
На 21 януари идната година Лъчезар се появява в търновската полиция, като носи със себе си парче от дънки и диапозитив със фотография на Анатоли. Обяснява, че са му дадени от бандитите, отвлекли момчето. Полицията обаче не приема съществено държанието на младежа и не го задържа за разпит. Лъчезар попада в пандиза същата година, само че за кражба и остава зад решетките две години. Освободен е през февруари 1996 година
Две години по-късно Лъчезар се среща със остарелия си прочут - Митко Узунов, който по това време Митко е студент и по едно и също време с това продава на сергия на пазара. Алчността проговаря у Лъчезар и той взема решение да го убие и ограби. Тъй като Димитър търси да си купи кола, Лъчезар му споделя, че негов другар има една за обмен. Колата се намирала в село Буковец, където живее и приятелят му. Всъщност в Буковец е наследствената къща на умрелия дядо на Лъчезар.
На 25 юли 1998 година Лъчезар води Димитър до селото с колата на татко си. В багажника е натоварил храна и спален чувал, а в джоба си носи чук. Докато пътуват той не пропуща да забележи, че Митко носи на кръста си чантичка вид „ банан”, в която евентуално са парите за колата. Малко откакто слизат от колата, Лъчезар издебва Димитър до момента в който е с тил към него и стоварва чука върху главата му осем пъти. След това натъпква в спалния чувал и го хвърля в остарелия бунар в двора на къщата, като отмъква часовника, маратонките, късите гащета и чантичката, в която има 100 хиляди лева (неденоминирани). На идващия ден се прибира в Търново с откраднатите пари и движимости, като оставя чантичката на жертвата и часовника му в барчето под тв приемника.
Междувременно околните на Димитър подават сигнал в полицията, че момчето е изчезнало. От диалози с продавачи на пазара излиза наяве, че в деня на изгубването той е имал спогодба с приятеля си Лъчезар да пътуват някъде да оглеждат и купуват кола. Лъчезар е привикан на разпит. В началото той отхвърля въобще да е виждал изчезналия Димитър. След като с него се заема пристигналият от София топкриминалист Ботьо Ботев, килърът не устоя и прави признания. Той завежда проверяващите до Буковец и демонстрира къде е умъртвил и къде е хърлил тялото на жертвата. Когато служителите на реда изваждат натрупа на младежа от кладенеца, се натъкват на още един скелет. Притиснат, Лъчезар признава и за убийството на дребния Анатоли, като споделя всички детайлности за жестокото ликвидиране.
През май 1999 година във В. Търново стартира процесът против Лъчезар Трифонов. Пред съда той прави шокиращи самопризнания. Назачената съдебно-психиатична експертиза открива, че килърът страда от личностно разстройство, има примитивна некрофилия, само че няма психическо заболяване, вменяем е и може да дава отговор за дейностите и постъпките си.
На 22 юни 1999 година двойният палач е наказан на 20 година затвор за убийството на Анатоли Пъшев и на доживот при специфичен режим на изтърпяване за осъщественото ликвидиране и обир на Димитър Узунов. Присъдата си той изтърпява в пандиза в Ловеч.
През 2005 година той подава искова молба поради развален адаптор в килията му. В резултат на това деяние на надзирателите той твърди, че почнал да изпитва „ боязън, безпокойствие и нерешителност, че движимостите му могат да бъдат развалени по всяко време”. Молбата му е отхвърена от съда, написа " Борба ".
Четири години по-късно Трифонов завежда административно дело по Закона за вреди, породени от страната, тъй като в килията си нямал тв приемник и по този метод бил лишен от достъп до социална информация. Искът му против страната е за 1000 лева имуществени и 20 лева неимуществени вреди. Всъщност тв приемникът е конфискуван от килията му, откакто е открито, че посредством адаптора той гледа на него повече от позволените стратегии. Според управлението на пандиза това наказване е вярно. Според двойния палач обаче то нарушава гражданските и човешките му права.
Той получава присъдата си за две изключително жестоки убийства на дете и студент, като и двете са за пари.
Първата му жертва е 9-годишният Анатоли Пъшев, съседче, което постоянно върви при баткото да му написа домашните. На 8 декември 1992 година момчето напуща учебно заведение и изчезва на път за у дома. Родителите му Николинка и Димитър Пъшеви подават сигнал в полицията и то е оповестено за търсене. В търсенето се включва и Лъчезар, който им споделя, че има другар, занимаващ се с компютри, който може да им помогне. За услугата обаче желае 5000 лева
Без да се замисли, майката дава парите. След това Лъчезар и бащата на Анатоли отиват няколко пъти до Джулюница, където по думите на младежа живее неговият другар. Там той подрежда на бащата да остане в колата, защото приятелят му не желал други хора да знаят къде живее. За едно от следващите ходения бащата уведомява полицията и служител на реда под прикритие потегля след Лъчезар. Ченгето вижда, че в Джулюница Лъчезар не се среща с никого, а прекарва време в селската механа, след което се връща при бащата на изчезналото момче. Измамникът е задържан и наказан, само че единствено за машинация и изнудване.
На 21 януари идната година Лъчезар се появява в търновската полиция, като носи със себе си парче от дънки и диапозитив със фотография на Анатоли. Обяснява, че са му дадени от бандитите, отвлекли момчето. Полицията обаче не приема съществено държанието на младежа и не го задържа за разпит. Лъчезар попада в пандиза същата година, само че за кражба и остава зад решетките две години. Освободен е през февруари 1996 година
Две години по-късно Лъчезар се среща със остарелия си прочут - Митко Узунов, който по това време Митко е студент и по едно и също време с това продава на сергия на пазара. Алчността проговаря у Лъчезар и той взема решение да го убие и ограби. Тъй като Димитър търси да си купи кола, Лъчезар му споделя, че негов другар има една за обмен. Колата се намирала в село Буковец, където живее и приятелят му. Всъщност в Буковец е наследствената къща на умрелия дядо на Лъчезар.
На 25 юли 1998 година Лъчезар води Димитър до селото с колата на татко си. В багажника е натоварил храна и спален чувал, а в джоба си носи чук. Докато пътуват той не пропуща да забележи, че Митко носи на кръста си чантичка вид „ банан”, в която евентуално са парите за колата. Малко откакто слизат от колата, Лъчезар издебва Димитър до момента в който е с тил към него и стоварва чука върху главата му осем пъти. След това натъпква в спалния чувал и го хвърля в остарелия бунар в двора на къщата, като отмъква часовника, маратонките, късите гащета и чантичката, в която има 100 хиляди лева (неденоминирани). На идващия ден се прибира в Търново с откраднатите пари и движимости, като оставя чантичката на жертвата и часовника му в барчето под тв приемника.
Междувременно околните на Димитър подават сигнал в полицията, че момчето е изчезнало. От диалози с продавачи на пазара излиза наяве, че в деня на изгубването той е имал спогодба с приятеля си Лъчезар да пътуват някъде да оглеждат и купуват кола. Лъчезар е привикан на разпит. В началото той отхвърля въобще да е виждал изчезналия Димитър. След като с него се заема пристигналият от София топкриминалист Ботьо Ботев, килърът не устоя и прави признания. Той завежда проверяващите до Буковец и демонстрира къде е умъртвил и къде е хърлил тялото на жертвата. Когато служителите на реда изваждат натрупа на младежа от кладенеца, се натъкват на още един скелет. Притиснат, Лъчезар признава и за убийството на дребния Анатоли, като споделя всички детайлности за жестокото ликвидиране.
През май 1999 година във В. Търново стартира процесът против Лъчезар Трифонов. Пред съда той прави шокиращи самопризнания. Назачената съдебно-психиатична експертиза открива, че килърът страда от личностно разстройство, има примитивна некрофилия, само че няма психическо заболяване, вменяем е и може да дава отговор за дейностите и постъпките си.
На 22 юни 1999 година двойният палач е наказан на 20 година затвор за убийството на Анатоли Пъшев и на доживот при специфичен режим на изтърпяване за осъщественото ликвидиране и обир на Димитър Узунов. Присъдата си той изтърпява в пандиза в Ловеч.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ