БАН ще отбележи 153 години от създаването си
Тържествено заседание във връзка 153 години от основаването на Българската академия на науките (БАН) ще се състои на 12 октомври, от 11:00 часа, в зала „ Проф. Марин Дринов “ на Българска академия на науките.
Приветствие по случай празника ще произнесе ръководителят на Академията акад. Юлиан Ревалски, заяви пресцентърът на Българска академия на науките.
Слово на тематика „ Българска академия на науките - 153 години история “ ще произнесе акад. Светланка Куюмджиева. На тържественото заседание ще бъдат оповестени носителите на Наградата на Българска академия на науките за публицисти за 2021 година Тържеството ще се излъчва онлайн.
По случай празника на Българската академия на науките в Централното предверие на постройката на Българска академия на науките ще бъде подредена галерия на Централната библиотека на Академията „ 130 години списание „ Мисъл “.
Българската академия на науките е приемник на Българското книжовно сдружение (БКД), учредено на 12 октомври 1869 година в румънския град Браила. Това е едно от върховите събития през Българското възобновление наред със основаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Неговата цел, залегнала в първия му правилник от 1869 година, е да популяризира просвещението измежду българите, да усъвършенства българския език и да учи българската история и обичай, да бъде теоретичен център и да открива контакти с сходните научни центрове в чужбина.
Първият ръководител на Дружеството е университетският академик историк Марин Дринов, а деловодител е един от създателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД придвижва активността си в София и се постанова като влиятелен теоретичен център с богата обществено-културна и политическа активност. В листата на първооснователите и донорите са търговци, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици, революционери. Имената на Евлогий и Христо Георгиеви, Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров, Димитър Шишманов, Марин Дринов, Васил Стоянов и доста други остават вечно в паметта ни, като градители на най-голямата научна институция у нас.
С помощта на своя дълготраен ръководител - политика и общественика Иван Евстратиев Гешов, Българското книжовно сдружение се трансформира в независима и самостоятелна институция. През 1911 година се преименува в Българска академия на науките и е признат първият закон за нея. През 1928 година е приключена централната постройка на Българска академия на науките, издигната на дарената от Столичната община земя. 22-ма учени ипотекират персоналните си парцели и влагат получените от Българска народна банка 3 млн. лева за строителството. В първото управление на Българска академия на науките влизат избраният отново ръководител на БКД Иван Евстратиев Гешов, Любомир Милетич, Иван Пеев и Стоян Аргиров.
Академията развивала активността си в три научни посоки: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. През 1947 година Великото национално заседание приема нов Закон за Българска академия на науките. Академията се трансформира в централно държавно институция, на което са подчинени по-голяма част от основаните след 1945 година научноизследователски институти в страната. След 1991 година университетските звена на Българска академия на науките стават самостоятелни.
Приветствие по случай празника ще произнесе ръководителят на Академията акад. Юлиан Ревалски, заяви пресцентърът на Българска академия на науките.
Слово на тематика „ Българска академия на науките - 153 години история “ ще произнесе акад. Светланка Куюмджиева. На тържественото заседание ще бъдат оповестени носителите на Наградата на Българска академия на науките за публицисти за 2021 година Тържеството ще се излъчва онлайн.
По случай празника на Българската академия на науките в Централното предверие на постройката на Българска академия на науките ще бъде подредена галерия на Централната библиотека на Академията „ 130 години списание „ Мисъл “.
Българската академия на науките е приемник на Българското книжовно сдружение (БКД), учредено на 12 октомври 1869 година в румънския град Браила. Това е едно от върховите събития през Българското възобновление наред със основаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Неговата цел, залегнала в първия му правилник от 1869 година, е да популяризира просвещението измежду българите, да усъвършенства българския език и да учи българската история и обичай, да бъде теоретичен център и да открива контакти с сходните научни центрове в чужбина.
Първият ръководител на Дружеството е университетският академик историк Марин Дринов, а деловодител е един от създателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД придвижва активността си в София и се постанова като влиятелен теоретичен център с богата обществено-културна и политическа активност. В листата на първооснователите и донорите са търговци, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици, революционери. Имената на Евлогий и Христо Георгиеви, Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров, Димитър Шишманов, Марин Дринов, Васил Стоянов и доста други остават вечно в паметта ни, като градители на най-голямата научна институция у нас.
С помощта на своя дълготраен ръководител - политика и общественика Иван Евстратиев Гешов, Българското книжовно сдружение се трансформира в независима и самостоятелна институция. През 1911 година се преименува в Българска академия на науките и е признат първият закон за нея. През 1928 година е приключена централната постройка на Българска академия на науките, издигната на дарената от Столичната община земя. 22-ма учени ипотекират персоналните си парцели и влагат получените от Българска народна банка 3 млн. лева за строителството. В първото управление на Българска академия на науките влизат избраният отново ръководител на БКД Иван Евстратиев Гешов, Любомир Милетич, Иван Пеев и Стоян Аргиров.
Академията развивала активността си в три научни посоки: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. През 1947 година Великото национално заседание приема нов Закон за Българска академия на науките. Академията се трансформира в централно държавно институция, на което са подчинени по-голяма част от основаните след 1945 година научноизследователски институти в страната. След 1991 година университетските звена на Българска академия на науките стават самостоятелни.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ