Произход на кетчупа и хилядите му разновидности
Търговските войни имат забавен метод за откриване на културни стандарти.
Държавите постоянно постановат цени не на най-ценните артикули в техните търговски взаимоотношения – защото това би било мъчително и за двете страни – а по-скоро за артикули, емблематични от народен темперамент. Добър образец за това е отмъщението на Европейския съюз против американските цени за стомана. Сред стоките от общо 3,3 милиарда щатски $ тя постанова цена през на мотоциклетите Harley-Davidson, бърбън Kentucky и дънки на Levi’s.
Преди време Канада наложи 10-процентова цена върху кетчупа, а Европейски Съюз смяташе да направи същото. Заплахата на Европейски Съюз е най-вече алегорична, защото той към този момент е забележителен производител на кетчуп – в това число и на американски марки като HJ Heinz – и внася доста малко от Съединени американски щати Канада обаче неотдавна през 2016 година внася повече от половината от всичкия кетчуп, които американските компании изнасят.
Поне част от аргументите за потреблението му като оръжие в една комерсиална война наподобява е, тъй като кетчупът е един от тези блестящо американски артикули, изливайки се обилно върху бургери и пържени картофки по бейзболни мачове и върху барбекюта за четвърти юли.
Въпреки че Merriam-Webster дефинира кетчупа като „ пюре с подправки, което нормално се прави от домати “, в предишното той е бил подготвен от огромно многообразие от съставки.
Китай – друга страна, с която Съединени американски щати има съществени търговски безпокойства – евентуално е първичният източник на кетчупа с нещо, което те назовават „ ке-чиап “. То евентуално е зародило като сос на основата на риба преди доста епохи – фалшификация, сходна на множеството ферментирали сосове, които се основават в Югоизточна Азия. Използва се най-вече като фалшификация за готвене.
Оттам тя си проправи път към Малайския полуостров, до Сингапур, където английските колонисти за първи път се натъкват на соса, който локалните поданици назовават „ кекап “, през 18 век. Подобно на соевия сос, той се счита за другоземен и разнообразява относително скучната английска кухня от най-вече печени и пържени храни.
Английски готварски книги от този интервал разкриват по какъв начин кетчупа скоро е трансформиран в фалшификация, направена на други основи като гъби или мариновани орехи, а освен с риба. В „ Compleat Housewife “ създателят Е. Смит включва „ кетчуп “ на основата на хамсия с вино и подправки, по-близки до соса Уорчестър, в сравнение с до нашата визия за кетчуп.
По-значителна промяна се случва при започване на 19 век в Съединени американски щати, когато кетчупът стартира да се прави с домати, подсладени, подправени с оцет, карамфил, бахар, индийско орехче и джинджифил – съвсем в цялостна степен актуалната рецепта.
Американските компании влиза в играта чак през 1876 година – седем години откакто Хенри Джон Хайнц основава своята компания, която продава хрян по рецепта на майка му. След като тя банкрутира, той започва нова и стартира да бутилира доматен „ ketchup “, изписан по този метод, с цел да го отличи от другите марки, които го изписват „ catsup “.
Оттук кетчупът закупи неповторимо американски темперамент и стартира кариерата си като освен универсална фалшификация, само че и всеобщо създавана комерсиална марка, която може да трае безпределно на рафта в магазина, да бъде изпращана по целия свят и употребена по способи, които основателите му в никакъв случай не са си представяли. Подобно на доста други артикули, той става емблематичен за американската просвета: бърз, елементарен, комфортен и прекомерно сладостен, само че също по този начин пригодим към всеки гастрономически подтекст, както и малко пристрастяваща. Кетчупът се трансформира в бързата корекция, която като че ли прави по-хубави всевъзможни ястия мигновено – от кюфтета до бъркани яйца.
В прочут смисъл човек може да подготвя и други сосове с кетчуп като основа. Барбекю сосът нормално употребява кетчуп, както и коктейл сос за скариди, с добавка от хрян.
Докато кетчупът в действителност е един от главен американски артикули – 97% от семействата имат бутилка на разположение – той е доста известен в целия свят, където подправката се употребява по доста разнообразни изненадващи способи. Макар че в Италия това е еднакво на осквернение, кетчупът постоянно се поставя на пица на всички места другаде по света като Тринидад, Ливан и Полша. По сходен метод кетчупът се употребява даже като сурогат на доматения сос в тестените ястия в страни като Япония, които основават ядене на основата на кетчупа, наречено спагети Неаполитана.
Във Филипините има известен бананов кетчуп, който е основан, когато доматите са били ъгъл по време на Втората международна война, само че другояче наподобява и наподобява на домат кетчуп. В Германия локалният любимец е кетчуп с къри на прахуляк, който се поставя на салами, продавани от улични продавачи на всички места.
Модерното многообразие от кетчуп даже се завръща вкъщи в Китай, с цел да се трансформира в основата на доста китайски или може би по-правилно китайско-американски ястия като пиле в сладко-кисел сос. Кетчупът от време на време замества тамаринда в ястието пад тай.
Взети дружно обаче, Европа в действителност изнася най-вече кетчуп, като 60 % от международната търговия – в това число страни, които не са в Европейски Съюз.
Какво значи всичко това за цените? Тъй като Европейски Съюз създава доста кетчуп в границите на съюза, препоръчаната му цена евентуално ще има доста малко влияние. За Канада обаче резултатите могат да бъдат по-значителни, защото не е ясно дали може си да достави задоволително кетчуп сама или от други страни, с цел да отговори на високото търсене.
