Търговската война между САЩ и ЕС е поредният клин в

Търговската война сред Съединени американски щати и Европейски Съюз е следващият чеп в връзките сред обичайните съдружници. Към момента двете страни си разменят плеяда от мита и цени върху артикули и първични материали на фона на напрежение по редица други тематики - геополитическа, отбранителна и даже културна. Въпреки опитите и желанието на Доналд Тръмп да наподобява като по-силния, в действителност може би най-силната карта в тази игра е в ръцете на Евросъюза и единствено от водачите на Европа зависи по какъв начин ще я изиграят 

Ако все още Европейски Съюз отвръща на цените върху продуктите и стоките от Съединени американски щати с реципрочни такива, то Еврокомисията към момента не подхваща наказания по отношение на бранша на софтуерните услуги. Това може да включва ограничения против редица американски компании, опериращи на континента. Например Европейски Съюз може да ограничи Apple и Гугъл да таксуват клиентите си за услуги за предпазване в облак или да се одобряват регламенти, които да забранят на софтуерните колоси да продават избрани услуги. 

Тръмп сочи непрекъснато като мотив комерсиалния дисбаланс в интерес на Европейски Съюз, който изнася доста повече за Съединени американски щати, в сравнение с внася. При услугите обаче обстановката е обърната и там Америка е на плюс с близо 130 милиарда евро облага от Европейски Съюз и Англия. С разнообразни регулаторни принадлежности Съюзът може съществено да свие несъответствието тъкмо в този бранш и да нанесе тежък стопански удар върху софтуерните колоси зад океана, чиито притежатели към този момент са измежду най-приближените на Тръмп.  

За разлика от САШ обаче, където президентът може в границите на няколко часа еднолично да наложи мита и цени, в Европейски Съюз сходен ход изисква единодушието на квалифицирано болшинство от страните членки, което усложнява и забавя ответната реакция на Брюксел. Проблем се оказват и обособените ползи на страните. Например Франция прикани за прекъсване на митата върху американския бърбън, с цел да отбрани своя лозаро-винарски бранш от евентуално възмездие от страна на Съединени американски щати.

Критичен въпрос е дали Брюксел ще употребява Инструмента за битка с принудата (ACI) на Европейски Съюз, основан през 2023 година в отговор на Китай, който тогава блокира литовския импорт поради поддръжката на тази европейска страна за Тайван. 

Механизмът, именуван „ комерсиалната базука “ на Европа, предлага необятна гама от принадлежности, в случай че Брюксел сметне, че методът на Тръмп се равнява на „ икономическа насила “. 

Това даже може да разреши на Европейски Съюз да ограничи американските банки, работещи в Блока, да анулира щатските патенти или да ограничи достъпа до приходите от страните членки за всички американски онлайн услуги.

Използването на ACI беше застъпено от видни фигури в европейската търговия, в това число някогашния еврокомисар по търговията Сесилия Малмстрьом и Игнасио Гарсия Берсеро, който е управлявал групата на Европейски Съюз в комерсиалните договаряния сред Блока и Съединени американски щати по времето на президента Барак Обама. 

Механизмът дава даже опция за наказания против физически или юридически лица, свързани с държавното управление, което евентуално визира фигури, близки до Тръмп, като Илън Мъск.

В допълнение към цените се разисква използването на други закони на Европейски Съюз, ориентирани към огромните американски софтуерни компании. Експерти допускат, че Брюксел може да наложи строги наказания според Закона за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA), като да вземем за пример солидни санкции за обществени медийни платформи, които не съумеят да изпълнят критериите за отбрана на информацията.