Търговска война, предизвикана от президента на САЩ Доналд Тръмп чрез

Търговска война, провокирана от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп посредством налагането на 25-процентни мита върху всички вносни артикули, може да докара до стопански загуби в размер на 1,4 трилиона $ в международен мащаб и фрапантно да увеличи цените в Съединени американски щати, съгласно ново изследване, анализиращо следствията от ответни ограничения.

Цитиран от Financial Times иконометричен разбор на най-лошия вероятен сюжет, при който комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати отвръщат с ответни мита, демонстрира, че въодушевената от Тръмп тарифна война би довела до съществени търговски разтърсвания, повишение на цените и спад в виталния стандарт.

Проучването, извършено от икономисти в университета Астън, Англия, изследва по какъв начин взаимните цени водят до комплицирани промени в световната търговия. Началото на спора се чака в Северна Америка сред Съединени американски щати, Мексико и Канада, преди да се разпростре върху Европа и останалата част на света.

Остава неразбираемо на какво равнище Тръмп ще откри „ реципрочните “ цени в сряда, 2 април – дата, която той назовава „ Ден на Освобождението “, както и по какъв начин засегнатите народи и търговски блокове ще реагират.

За да се дефинира евентуалното влияние, моделът преглежда шест ескалиращи сюжета, употребявайки двустранни търговски данни от 132 страни за 2023 година:

• С началото на комерсиалната война износът и вносът на Съединени американски щати, Канада и Мексико понижават доста. Реалният приход на Мексико спада с 5%.

• Ответните ограничения от Канада, Китай и Мексико в допълнение свиват търговията, което още повече намалява приходите в Мексико и Канада.

• Налагането на мита върху Европейски Съюз уголемява въздействието, като Ирландия понася най-сериозните загуби в Европа.

• Ответните ограничения на Европейски Съюз в допълнение повреждат търговията и усилват вредите за Ирландия. Индия, Обединеното кралство, Япония и Южна Корея могат да се възползват в дребна степен от търговски пренасочвания.

• Глобалните мита водят до общ спад в търговията и приходите.

• Последиците се ускоряват от ответни ограничения – вносът и износът на Съединени американски щати са изумени по-силно от всяка друга страна.

Въпреки че някои страни могат да се възползват от по този начин наречените резултати на пренасочване на търговията, когато комерсиалните модели се приспособяват към отбягване на митата, общото влияние остава отрицателно при разширение на комерсиалната война.

Професор Джун Ду, икономист от университета Астън, декларира, че моделът демонстрира, че в случай че страните наложат 25% мита една на друга, резултатът би бил подобен с комерсиалната война от 1930 година, която задълбочи Голямата меланхолия.

„ Тези констатации подхождат на исторически прецеденти като митата Смут-Хоули и актуалните търговски спорове, демонстрирайки по какъв начин протекционизмът подкопава конкурентоспособността, разстройва веригите за доставки и постанова непропорционални разноски върху потребителите “, написа тя.

В хипотетичния сюжет, при който войната остава лимитирана до Канада, Мексико и Китай, които постановат 25% мита в отговор на цените на Тръмп, всички наранени страни претърпяват внезапен спад в търговията с над 30%.

Свиването на търговията води до повишение на инфлацията и оказва отрицателно въздействие върху „ икономическото богатство “, измерено като действителен Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. Въпреки това, Съединени американски щати понасят по-малки загуби спрямо Мексико и Канада, което отразява салдото на икономическата мощност сред тях.

В този сюжет се предвижда спад в икономическото богатство на Съединени американски щати с 1,1% в съпоставяне със 7% и 5% спад надлежно за Мексико и Канада, като отрицателните резултати се разпростират в интервал от пет до 10 години.

Но при положение на пълномащабна световна комерсиална война, при която сътрудниците отвръщат със съответстващи на Тръмп цени, Съединени американски щати ще изпитат най-тежките инфлационни последствия от всички страни, съгласно проучването.

Този сюжет ще докара до „ обилни нарушавания в интернационалната търговия и икономическата интензивност “, предизвестява анализът, като износът на Съединени американски щати ще намалее с над 43%.

Някои страни, като Ирландия, която има лимитирани търговски връзки със Съединени американски щати, само че мощно интегрирани вериги за доставки в промишлености като фармацевтиката, са изключително уязвими.

Докато Ирландия би могла да регистрира лек растеж в износа и вноса при лимитирана комерсиална война сред Канада, Мексико и Съединени американски щати, този растеж би се обърнал в спад от 6,6% в износа и близо 13% във вноса при положение на комерсиална война сред Съединени американски щати и Европейски Съюз.

Ду отбелязва, че по-малката диверсификация на ирландската комерсиална база, спрямо по-големите стопански системи, които поддържат по-дълбоки търговски връзки с Китай, я прави по-уязвима за „ пресечен огън “ сред най-големите международни стопански системи.

Подобни резултати се чакат и за огромни търговски сътрудници на Съединени американски щати като Южна Корея, която мощно разчита на износа на коли.

Проучването открива, че след Брекзит, Англия има капацитет да се възползва от по-гъвкава комерсиална политика отвън Европейски Съюз. Въпреки това се предизвестява, че едностранните дейности на Обединеното кралство могат да „ изопнат връзките му “ с Брюксел и да навредят на интегрираните вериги за доставки сред Европейски Съюз и Англия.

„ Изследването удостоверява, че нито една стопанска система не остава незасегната от систематични тарифни ескалации, защото ответните спирали унищожават многостранното съдействие и ускоряват световната неустойчивост “, заключава Ду.