Невероятната История На Най-Богатия Българин За Всички Времена: Богатството Не Е За Всяка Уста Лъжица
Търговията му вървяла добре и той решил да я уголемява. Купил огромни площи обработваема земя край Кайро, направил там портокалови градини и почнал да изнася плодове за студена Англия. От това спечелил милиони, а околните му описват, че той бил много спестовен човек, да не кажем свидлив.
Ненчо Палавеев складирал златото си на три континента. А като си пийнел, се хвалел, че е толкоз богат, че може да си купи страна. Копривщенецът обаче, си останал ерген. Отвреме в точния момент се появявал с атрактивни дами, само че те незабавно го зарязвали, тъй като не си развързвал елементарно кесията. Говори се, че когато живеел в Египет, Палавеев съумял да закръгли благосъстоянието си на няколко десетки милиона и то британски лири. Ако се преизчисли с днешна дата, се получава някакво изобилно благосъстояние, съизмеримо единствено с това на международни финансови акули.
Къщата на копривщенския господар в Кайро била същински дворец. По стените висели картини на италиански майстори. Хаджията имал навика също по този начин да купува и по някоя движимост от аукционите на Сотбис. Когато се създавало сдружението за прокопаване на Суецкия канал, хаджи Ненчо влезнал с капитали в него. След завършването на канала през 1869 година, българинът трансферирал собствеността си в акции в английска банка, която експлоатирала оборудването и по този начин натрупал още много пари от прекосяването на стотици кораби през Суец.
През 1925 година хаджи Ненчо Палавеев се завърнал в родната Копривщица. Именно тогава той положил традициите на дарителството в града. Със свои средства той построил паметника на Априлското въстание /костницата/, която се намира в центъра на града, параклиса “Св. Архангел ”, постройките и гробницата при църквата ‘Св. Богородица’, чешмата при устието. Хаджи Ненчо построил още водоснабидителната система на града, залесил един връх с иглолистни дървета и издигнал главното учебно заведение, носещо неговото име. Всички в града почнали да назовават хаджията ‘Благодетеля’. Той отпуснал на Министерство на националното просвещение 6000 златни английски лири, равни на 47 кг злато, и с контракт с градската администрация поддържал цялостна гимназия. Тя била открита през 1932 година и била оборудвана от него с всичко належащо. За нея Ненчо Палавеев наел учители, на които плащал персонално.
На 31 май 1934 година хаджи Ненчо основал благотворителна фондация, която носела името му. Целта й била ‘културното и икономическо израстване’ на родния му град. Фондацията набрала средства от главния капитал, които Благодетеля внесъл, както и от всичко, което той й завещава. Когато Хаджи Ненчо умрял, на 18 септември 1936 година, фондацията осчетоводила цялото му имущество: ¼ идеална част от бащините му две къщи, личната му къща, която се намирала в Ламбовската махала, четири яхъра в Александрия, 57 облигации от банката Деджил унифие в Египет, 150 облигации от Националната банка в Египет.
Всички скъпи бумаги се съхранявали в Базел. На родния си град Ненчо Палавеев завещал и влоговете си в Българска народна банка, Българска земеделска банка – София, Популярната банка в Копривщица, цялата си покъщина и една касетка с полезности. В нея имало злато на кюлчета и златни наполеони. Цялото това имане се изчислявало на 40 милиона златни лв. и към 450 кг злато.
Съгласно волята на донора, фондацията имала право да изразходва ¾ елементи от годишния доход, а 1/4 остава да капитализира. Всичко това се спазвало до 1946 година. След това, с позволение на новата власт и на Министерство на националната култура, което имало контрол над фонда, почнали да се харчи освен целият годишен капитал, само че и главният. Така през 1980 година фондация ‘Ненчо Палавеев’ свършила парите и прекратила своята активност.
Когато умрял през 1936 година, Благодетелят на Копривщица бил заровен с почести в солидна гранитна гробница. Там хаджията трябвало да откри покой, както написа на каменната плоча. Изглежда, обаче, че огромният българин не намерил покоя, който заслужавал. Из родния му град и през днешния ден се носи мълвата, че вечер, след среднощ, капакът на гранитния саркофаг се отмества и оттова излиза духът на хаджията, който потегля по кривите копривщенски улички и преглежда постройките, издигнати с негови пари. Говори се, че той бил неудовлетворен от това, което е направено за града с наследството му. И духът се заканвал да потърси един ден сметка…
Ненчо Палавеев складирал златото си на три континента. А като си пийнел, се хвалел, че е толкоз богат, че може да си купи страна. Копривщенецът обаче, си останал ерген. Отвреме в точния момент се появявал с атрактивни дами, само че те незабавно го зарязвали, тъй като не си развързвал елементарно кесията. Говори се, че когато живеел в Египет, Палавеев съумял да закръгли благосъстоянието си на няколко десетки милиона и то британски лири. Ако се преизчисли с днешна дата, се получава някакво изобилно благосъстояние, съизмеримо единствено с това на международни финансови акули.
Къщата на копривщенския господар в Кайро била същински дворец. По стените висели картини на италиански майстори. Хаджията имал навика също по този начин да купува и по някоя движимост от аукционите на Сотбис. Когато се създавало сдружението за прокопаване на Суецкия канал, хаджи Ненчо влезнал с капитали в него. След завършването на канала през 1869 година, българинът трансферирал собствеността си в акции в английска банка, която експлоатирала оборудването и по този начин натрупал още много пари от прекосяването на стотици кораби през Суец.
През 1925 година хаджи Ненчо Палавеев се завърнал в родната Копривщица. Именно тогава той положил традициите на дарителството в града. Със свои средства той построил паметника на Априлското въстание /костницата/, която се намира в центъра на града, параклиса “Св. Архангел ”, постройките и гробницата при църквата ‘Св. Богородица’, чешмата при устието. Хаджи Ненчо построил още водоснабидителната система на града, залесил един връх с иглолистни дървета и издигнал главното учебно заведение, носещо неговото име. Всички в града почнали да назовават хаджията ‘Благодетеля’. Той отпуснал на Министерство на националното просвещение 6000 златни английски лири, равни на 47 кг злато, и с контракт с градската администрация поддържал цялостна гимназия. Тя била открита през 1932 година и била оборудвана от него с всичко належащо. За нея Ненчо Палавеев наел учители, на които плащал персонално.
На 31 май 1934 година хаджи Ненчо основал благотворителна фондация, която носела името му. Целта й била ‘културното и икономическо израстване’ на родния му град. Фондацията набрала средства от главния капитал, които Благодетеля внесъл, както и от всичко, което той й завещава. Когато Хаджи Ненчо умрял, на 18 септември 1936 година, фондацията осчетоводила цялото му имущество: ¼ идеална част от бащините му две къщи, личната му къща, която се намирала в Ламбовската махала, четири яхъра в Александрия, 57 облигации от банката Деджил унифие в Египет, 150 облигации от Националната банка в Египет.
Всички скъпи бумаги се съхранявали в Базел. На родния си град Ненчо Палавеев завещал и влоговете си в Българска народна банка, Българска земеделска банка – София, Популярната банка в Копривщица, цялата си покъщина и една касетка с полезности. В нея имало злато на кюлчета и златни наполеони. Цялото това имане се изчислявало на 40 милиона златни лв. и към 450 кг злато.
Съгласно волята на донора, фондацията имала право да изразходва ¾ елементи от годишния доход, а 1/4 остава да капитализира. Всичко това се спазвало до 1946 година. След това, с позволение на новата власт и на Министерство на националната култура, което имало контрол над фонда, почнали да се харчи освен целият годишен капитал, само че и главният. Така през 1980 година фондация ‘Ненчо Палавеев’ свършила парите и прекратила своята активност.
Когато умрял през 1936 година, Благодетелят на Копривщица бил заровен с почести в солидна гранитна гробница. Там хаджията трябвало да откри покой, както написа на каменната плоча. Изглежда, обаче, че огромният българин не намерил покоя, който заслужавал. Из родния му град и през днешния ден се носи мълвата, че вечер, след среднощ, капакът на гранитния саркофаг се отмества и оттова излиза духът на хаджията, който потегля по кривите копривщенски улички и преглежда постройките, издигнати с негови пари. Говори се, че той бил неудовлетворен от това, което е направено за града с наследството му. И духът се заканвал да потърси един ден сметка…
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ