Тао Ромево учи 7 езика и разкрива как българите днес

Тао Ромево учи 7 езика и разкрива по какъв начин българите през днешния ден помнят времето на Тодор Живков
Понякога, с цел да разберем по-добре себе си, ни би трябвало погледът на чужденец. Тао Ромево е 25-годишен французин, който приказва 7 езика, в това число български с изключителна точност. Той учи в влиятелния Институт по езици и цивилизации в Париж и посветява дипломната си работа на Тодор Живков и метода, по който българите през днешния ден помнят този интервал. Момчето приготвя втора магистърска теза за мъжките облици в българското обществено пространство след социализма.
Влюбеният в българския език
" Аз съм Тао Ромево, изучавам за магистър по български, тъй като се влюбих в България, " по този начин се показва младият французин. Първата му среща с българския език през 2018 година оставя дълготраен отпечатък.

Именно звуците на българския език го притеглят най-вече, както и фактът, че за разлика от други славянски езици, в него няма падежи. " Бих споделил - всички съществителни, които са за птици. Например - гугутка, пъдпъдък, чучулига, " споделя той обичаните си български думи.

Въпреки пристрастеността си, Тао признава, че да учиш български във Франция не е елементарно. " Ако човек приказва единствено френски, има единствено един-два учебника, и то ги има единствено в профилирани библиотеки в Париж. Иначе няма по какъв начин, " изяснява той.
" При Бай Тошо беше по-добре "
Темата на дисертацията му е " Образът на Тодор Живков в паметта на посткомунистическа България ". Изборът на тази тематика се ражда по време на дълго пътешестване с рейс от Париж до София.

" Чух една жена, която сподели: " А, при Бай Тошо беше по-добре! ". Зачудих се кой е този Бай Тошо? Дали е чичо на тази жена? Дали е воин от разказ? След това, в подтекста, разбрах, че Бай Тошо е Тодор Живков, " споделя Тао.

Това го предизвика да разпита хората в България и той вижда забавна разлика - до момента в който в персоналните диалози " Бай Тошо " постоянно е представян като добър облик, на институционално равнище съвсем не намира информация.
Носталгия и успокоение
Според младия француз за българите през днешния ден Тодор Живков символизира " хем носталгия при по-възрастни хора, хем смутни времена ". Носталгията е обвързвана най-много с чувството за сигурност и успокоение. " Спокойствие е една дума, която слушам най-вече. Спокойствие, сигурност, работа, евтини цени и почивка, също, " обобщава той усещанията си.
България е богата страна
Като чужденец, който следи България в профил, Тао счита, че българите подценяват благосъстоянието на личната си страна. " Че страната е доста красива. Говоря за природата, само че освен. Разнообразна архитектура, разнообразно общество, тъй като има въздействие от разнообразни направления. Това съгласно мен е подценено, тъй като хората не осъзнават, че в този смисъл България е доста богата, " споделя той.

За българите споделя, че на пръв взор наподобяват затворени, песимистични и даже ядосани, само че това е единствено фасада. " След това хората стават доста по-приятелски, отворени, топли, макар че постоянно имат сериозен взор върху себе си, обществото, България и света, " прибавя той.
Запушете си ушите
На въпрос какво би споделил на българско дете, което мисли, че езикът и културата му не костват доста, Тао е безапелационен: " Ако някой споделя това на едно българско дете - дано българското дете да си запуши ушите. "

Той избрал да учи български, макар че не е измежду най-широко използваните езици в света, тъй като има вяра в неговата уникалност. " Според мен България и българският не са за всички, тъй като първоначално може да е малко неясно, мъчно или подценено и невидимо, само че по-късно, когато човек се запознае повече с културата и езика, става доста по-лесно и по-хубаво. По-красиво, " изяснява френският студент.