Баба Марта бързала, мартенички вързала
Таня ГЛУХЧЕВА
Всяка година на 1 март дребни и огромни се закичват с разнородни мартеници и с горделивост излизат на открито. Месеци наред се измислят модели и плетат разнообразни разновидности на Пижо и Пенда, вършат се гривни, като обичайно се преплитат аленият и белият цвят. Въпреки че през последните десетилетия се прибавят и нови багри, украси и каквото предложи въображението.
Улици, подлези, тротоари са покрити с този накит, който, колкото и елементарен да наподобява, в реалност ни е доста безценен и ни кара да обичаме корените си още по-силно. В детските градини, в учебните заведения ръцете са заети да създадат неповторими мартенички.> Откъде се е появила мартеницата? > Снимка Емилия Костадинова
Несъмнено има доста митове. Едни от най-известните, които би трябвало да знае всеки българин:
Червено-белите декорации идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получил подарък от сестра си под формата на китка, привързана към крайници на лястовица с бял конец. Червената боя била от кръвта на птицата, чийто крайник бил засегнат от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух навръх 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си подаряват червено-бели мартеници за здраве, благополучие и удача.
Друга легенда споделя, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петимата си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат постоянно дружно. Да бъдат мощни и да не могат врагове да ги атакуват и поробят.
След време хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат - Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен държател, тогава да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били сложени пред мъчно тестване.
Най-големият - Баян, признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, до момента в който намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, с цел да избягат. Братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.
Чужденците са възхитени от мартениците ни и с наслада ги носят. На фотографията - авторката с корейка и японци по време на образование в Сао Пауло, Бразилия
След време при Хуба дохвърчал гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервеняло от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните, като го видели, побягнали.
Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с аления. Закичил всеки от своите воини с парченце от този заветен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите.
Чужденци от целия свят се удивляват на мартениците. Харесва им мисълта, че те пазят къщата от несгоди, а хората - от болежки и уроки. Белият цвят символизира дълъг живот, в него са втъкани чистотата и искреността на връзките. Червеният, с изключение на здраве и мощ, съставлява още топлотата, другарството и взаимната любов. Неслучайно доста наши сънародници, когато отиват в друга страна, подготвят наложително няколко мартеници, с цел да ги раздават. Ако инцидентно някой пропусне, постоянно има решение - на всички места се продават бели и червени конци и небрежно могат да се създадат гривни.> Седмицата от 1 март е показателна за времето през цялата година > Снимка Благовеста Цветкова
В някои краища на България назовават седмицата, започваща от 1 март, броените дни - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В националните вярвания Баба Марта е въплъщение на месец март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и постоянно е люта, тъй като двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят даже да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта би трябвало да се умилостиви, тъй като настроението й оказва мощно въздействие върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, само че ядоса ли се, задухва мощен вятър и облаци закриват Слънцето.
Широко публикуван е и различен бит - избиране дневно. Всеки си намисля избран ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината - в случай че денят е безоблачен, ще е успешна; в случай че вали и времето е неприятно - ще има компликации. Или мартеницата се поставя под огромен камък и след девет дни се ревизира под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкоз придобивки ще получим през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко неприятно да изтече и да им върви по вода.
Трябва да свалим мартеничката си, в случай че забележим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък.
Каквото и да вършим, където и да сме, каквито и хора да ни заобикалят - значимото е да съхраним и разпространяваме тази наша традиция, тъй като е едно от нещата, които ни вършат разнообразни, неповторими. И е следващото доказателство, че сме дали нещо на света!>
Всяка година на 1 март дребни и огромни се закичват с разнородни мартеници и с горделивост излизат на открито. Месеци наред се измислят модели и плетат разнообразни разновидности на Пижо и Пенда, вършат се гривни, като обичайно се преплитат аленият и белият цвят. Въпреки че през последните десетилетия се прибавят и нови багри, украси и каквото предложи въображението.
Улици, подлези, тротоари са покрити с този накит, който, колкото и елементарен да наподобява, в реалност ни е доста безценен и ни кара да обичаме корените си още по-силно. В детските градини, в учебните заведения ръцете са заети да създадат неповторими мартенички.> Откъде се е появила мартеницата? > Снимка Емилия Костадинова
Несъмнено има доста митове. Едни от най-известните, които би трябвало да знае всеки българин:
Червено-белите декорации идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получил подарък от сестра си под формата на китка, привързана към крайници на лястовица с бял конец. Червената боя била от кръвта на птицата, чийто крайник бил засегнат от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух навръх 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си подаряват червено-бели мартеници за здраве, благополучие и удача.
Друга легенда споделя, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петимата си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат постоянно дружно. Да бъдат мощни и да не могат врагове да ги атакуват и поробят.
След време хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат - Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен държател, тогава да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били сложени пред мъчно тестване.
Най-големият - Баян, признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, до момента в който намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, с цел да избягат. Братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.
Чужденците са възхитени от мартениците ни и с наслада ги носят. На фотографията - авторката с корейка и японци по време на образование в Сао Пауло, Бразилия
След време при Хуба дохвърчал гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервеняло от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните, като го видели, побягнали.
Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с аления. Закичил всеки от своите воини с парченце от този заветен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите.
Чужденци от целия свят се удивляват на мартениците. Харесва им мисълта, че те пазят къщата от несгоди, а хората - от болежки и уроки. Белият цвят символизира дълъг живот, в него са втъкани чистотата и искреността на връзките. Червеният, с изключение на здраве и мощ, съставлява още топлотата, другарството и взаимната любов. Неслучайно доста наши сънародници, когато отиват в друга страна, подготвят наложително няколко мартеници, с цел да ги раздават. Ако инцидентно някой пропусне, постоянно има решение - на всички места се продават бели и червени конци и небрежно могат да се създадат гривни.> Седмицата от 1 март е показателна за времето през цялата година > Снимка Благовеста Цветкова
В някои краища на България назовават седмицата, започваща от 1 март, броените дни - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В националните вярвания Баба Марта е въплъщение на месец март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и постоянно е люта, тъй като двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят даже да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта би трябвало да се умилостиви, тъй като настроението й оказва мощно въздействие върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, само че ядоса ли се, задухва мощен вятър и облаци закриват Слънцето.
Широко публикуван е и различен бит - избиране дневно. Всеки си намисля избран ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината - в случай че денят е безоблачен, ще е успешна; в случай че вали и времето е неприятно - ще има компликации. Или мартеницата се поставя под огромен камък и след девет дни се ревизира под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкоз придобивки ще получим през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко неприятно да изтече и да им върви по вода.
Трябва да свалим мартеничката си, в случай че забележим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък.
Каквото и да вършим, където и да сме, каквито и хора да ни заобикалят - значимото е да съхраним и разпространяваме тази наша традиция, тъй като е едно от нещата, които ни вършат разнообразни, неповторими. И е следващото доказателство, че сме дали нещо на света!>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ