Танцовата „чума“
Танцовата чума е неизмеримо събитие, което било следено неведнъж в разнообразни елементи на Западна Европа в интервала от XIV до XVII век. Най-забележителният случай, обвързван с нея, бил през лятото на 1518 година в Страсбург, където доста хора танцували, до момента в който не починали от безсилие.
Една седмица преди празника в чест на на Мария Магдалена в града през 1518 година госпожа Трофеа излязла от вкъщи си и почнала да танцува на улицата. Тя танцувала през целия ден до късно през нощта, до момента в който не паднала на земята в цялостно безсилие. Спала няколко часа, само че мускулите й потрепвали конвулсивно насън, като че ли към момента танцувала. Когато се събудила, почнала още веднъж.
На третия ден от лудешките танци обувките й към този момент били напоени с кръв, тя била в етап на извънредно безсилие, само че не можела да спре. Няколко дни по-късно госпожа Трофеа била откарана в църквата, с цел да се излекува от заболяването. Но било прекомерно късно. Тя умряла.
Изглеждало, че по този начин всичко е свършило, само че се случило нещо ненадейно – по същия метод почнали да танцуват още към 30 души, а месец по-късно те към този момент били повече от 400. Хората танцували с денонощия, забравяйки за храна и вода, до момента в който умрат.
Тъй като бил август, от ден на ден хора излизали на улиците, краката им се тресяли в някакъв застрашителен танц и плашели останалите поданици на Страсбург. Танцьорите като че ли полудявали и феновете един през различен издигали разнообразни хипотези за повода – Бог или дяволът. Всеки ден от от танцовата чума умирали над 10 души.
До ден-днешен никой не знае какво е предизвикало това събитие в Страсбург и други елементи на Западна Европа. Може да е било всеобща нервност или пък зараза, породена от вирус.
Лекарят-алхимик Парацелз посетил града през 1526 година, единствено няколко години след появяването на танцовата чума. Той пръв описал случая с фрау Трофеа и изпозвал термина „ хореомания “ за това събитие. Парацелз имал лично мнение по въпроса. Оказало се, че брачният партньор на фрау Трофеа мразел жена му да танцува. Лекарят и някои от жителите на Страсбург считали, че тя почнала танца си единствено, с цел да го подразни. По принцип, Парацелз решил, че дами, нещастни в фамилния си живот, са главната причина за танцовата чума.
Социален стрес
Една от най-вероятните аргументи за явлението бил всеобщият стрес. Танцовата чума се появила след разнообразни епидемии в края на ХV и началото на ХVІ век. Сякаш краката на жертвите правели неволни придвижвания с крайници, което и през днешния ден се следи при някой пациенти в психиатрични лечебни заведения (макар и в по-малка степен).
Стресът можело да бъде породен и от духовна причина – когато човек считал, че ще бъде осъден от Бога за разнообразни грехове. Също по този начин, по това време в Германия имало огромно напрежение сред другите съсловия на обществото. И като се имат поради необятно публикуваните беднотия и апетит, е допустимо доста хора просто да са изпадали в мощен стрес заради общественото напрежение.
В Италия също имало огнища на танцовата фикс идея, само че там се наричала „ тарантизъм “. Италианците вярвали, че спонтанният танц е породен от ухапвания на паяци-тарантули. Ухапаните започвали да се гърчат и танцуват. Тарантулата не е отровна за хората, а последният прочут случай на тарантизъм в Италия е записан през 1959 година. С това събитие е обвързван и обичайният фолклорен танц „ тарантела “, за който се считало, че лекува тарантизма.
Използвали разнообразни способи за лекуване на танцовата фикс идея. Един от най-често срещаните бил връзването на танцьорите. Жертвите на заболяването увивали в чаршафи, все едно огромни бебета в пелени. Това освен им пречело да танцуват, само че болните твърдели, че плътното стягане на корема им оказва помощ да се избавят от безумието. Някои даже молели да ги удрят в корема, тъй като това им носело облекчение.
Парацелз препоръчвал свое лично средство срещу танцовата чума. Той наричал жертвите „ леки дами и негодници “ и считал, че би трябвало да бъдат третирани по най-лошия метод. Настоявал да бъдат заключвани в тъмна стая с допустимо най-неприятни условия. Те трябвало да гладуват, като ги оставят единствено на самун и вода. Не е известно дали това е пособие.
Хрониките демонстрират, че през 1237 година огромен брой деца били наранени от танцова чума в Ерфурт, Германия. Около 100 деца почнали да танцуват по пътя от Ерфурт за Арнщад, а по-късно рухнали от безсилие. Децата били открити и върнати на родителите им. Някои от тях скоро умрели, а оживелите цялостен живот живеели с трептене на краката, което в никакъв случай не било излекувано.
Никой не знае какво е предизвикало това огнище на „ танцовата чума “. Танцовата фикс идея поразила Германия още през ХІV век, незабавно след тогавашната зараза от същинска чума – „ Черната гибел “. Мъже и дами излизали на улиците и танцували конвулсивно за смут на близките. Те скачали с пяна на уста и като че ли били захласнати от дявола. Манията се разпространявала от един човек на различен. Някои от жертвите били хранени принудително и по този начин лудостта им прекосявала за малко време – само че след това се възвръщала още веднъж. Те твърдели, че по време на танцовите пристъпи не виждали какво се случва към тях, не чували нищо, само че били принудени да се движат, да викат и да танцуват до цялостно безсилие.
Също и известният „ Танц на свети Вит “ постоянно се съпоставя с танцовата фикс идея, само че това не било същински танц. Въпреки, че свети Вит бил светец-покровител на танцьорите, този танц е болест, която кара телата на жертвите да се тресат. Днес това заболяване е известно като „ хорея “ и се вършат опити за лекуването му.
