Откриха скелети върху трапезен съд и в Хераклея Синтика
Танц на скелети е изобразен върху откъс от непубликувана до момента чаша от първата половина на I век сл. Хр., открита през 2019 година при разкопки в античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Вероятно чашата неслучайно е направена от глина в доста светлосив колорит – този цвят е най-близо до тоналността на среброто. А е известно, че таман с трапезни съдове от този безценен метал, покрити с изображения на пируващи или танцуващи скелети, аристократите и новобогаташите в интервала към новата епоха са показали разкош и единодушие с максимата: „ Всички сме смъртни и дано помним това, до момента в който се отдаваме на насладите! “, пише Archaeologia Bulgarica.
Сцени със скелети в сходен подтекст може да се видят върху две сребърни чаши от фамозното богатство „ Боскореале “, което се пази в Лувъра и беше показано в галерия на Националния археологически музей в София през 2015 година На едната са разчетени надписи като: „ Наслаждавай се, до момента в който си жив, утрешният ден е нерешителен “ и „ Животът е спектакъл “, а на другата – „ Бъди радостен, до момента в който си жив “ и ироничното „ Почитай свято боклука “. Съкровището е наречено по този начин по името на мястото, където е намерено – покрай унищожените при изригването на Везувий през 79 година градове Херкулан и Помпей. Но надалеч освен притежателите на този сервиз са били увлечени по модата да оправдават разточителството си с увещание за краткостта на земните удоволствия.
Можем да съдим за това и по възмущението, с което създатели като Плиний Стари упрекват показността и празния лукс. Ето какъв откъс открива епиграфът от СУ „ Св. Кл. Охридски “ Николай Шаранков в „ Естествена история “ на Плиний, оповестена две години преди мощното изригване на Везувий: „ …Бога ми, Помпей Павлин, синът на римски конник от Арелате (днешен Арл), чиито предшественици по бащина линия се обличали с скотски кожи, разнасял със себе си във войската 12 000 либри сребро (ок. 3960 кг), освен това на походи против най-кръвожадните племена… “.
Николай Шаранков напомня и че през 161 година прочие Хр. римският сенат постановява по-видните жители да лимитират разноските си за пиршества, да не сервират вносно вино, а общото тегло на употребяваните от тях сребърни съдове да не надвишава 100 либри (ок. 33 кг). В този смисъл показателна е и една от описаните в „ Сатирикон “ на Петроний подиуми: „ …Докато си пийвахме и старателно хвалехме разкоша, един плебей внесе сребърен скелет, съединен по този начин, че ставите и костите му се въртяха свободно във всички направления. След като го подмятна веднъж-дваж на масата и навързаните му детайли образуваха разнообразни фигури, Трималхион възкликна: „ Колко сме жалки! Горко ни, индивидът е толкоз незабележим! Всички ще бъдем по този начин, щом подземният господ води ни. Та до момента в който сме добре, дано се впуснем в живота! “.
Тази философия и оправданата с нея мода да се харчи за все по-скъпи и изискани сребърни съдове е намирала елементарно почитатели измежду най-богатите. А за хората с по-скромни благоприятни условия, втурнали се да им подражават, оставали по-евтините фалшификати. И евентуално таман подобен е казусът с фрагмента от светлосивата глинена чаша, открита в границите на форума на Хераклея Синтика, счита ръководителят на разкопките доцент доктор Людмил Вагалински.
Източник: Archaeologia Bulgarica
