Тъмната страна на интернет: Безсмисленото съдържание, което води до „мозъчно гниене”
Тъмната страна на интернет: Безсмисленото наличие, което води до „ мозъчно изгниване ”.
Сега ще приказваме за един нов тип замърсяване – не на природата, а на мозъка.
Породено от несъразмерната консумация на безсмислено и нискокачествено наличие в интернет.
„ Мозъчно изгниване “ – тази тревожна фраза, избрана от Оксфордския университет за дума на годината, звучи повече като сюжет от научна фантастика, в сравнение с като действителност.
Може би „ мозъчното изгниване “ не е просто диагноза за времето, в което живеем, а и апел за смяна. Николай Беремлийски споделя.
Александра Петрова работи в областта на клиничната логика на психиката от повече от 20 години.
Разказва ни, че в последно време феноменът „ brain rot ” или „ мозъчно изгниване ” става все по-популярен измежду пациентите ѝ.
По думите ѝ оценката за това кое в онлайн средата има смисъл е много субективна.
Налични са обаче някои критерии, които отличават стойностното наличие от безсмисленото.
„ Всяко наличие, което минава извънредно бързо и задейства доста мощно сетивата ни – да речем, аудиално, през слуха и визията ни,
с доста наситени цветове и не носещо никаква информация,
и закачащо след себе си поредност от сходни наличия, е тъкмо такова нискокачествено наличие “, изяснява тя.
Популярната инфлуенсърка Александрина, известна в интернет като Алексчето, разяснява тематиката пред Нова телевизия.
Със своите над 850 хиляди почитатели в TikTok и 80 хиляди в Instagram,
тя споделя какво съгласно нея отличава смисленото от безсмисленото онлайн наличие.
„ Според мен наличието, което е свястно, е това, което ти дава някаква стойност – дали ще е забавление, дали ще научиш нещо от него.
Безсмисленото наличие мисля, че всички знаем кое е – това е наличието,
от което не можеш да научиш безусловно нищо и което е малко или доста загуба на време “, счита инфлуенсърката.
Изследванията демонстрират, че несъразмерната консумация на нискокачествено наличие води до обилни краткосрочни и дълготрайни отрицателни последствия.
„ В кратковременен проект това, което се случва, тъй като ние сме потребители и цялата информация идва
доста елементарно, нашият мозък става доста мързелив. Когато нашият мозък стане мързелив потребител,
в действителност той стартира да работи на правилото на най-малкото противодействие.
Щом ние стартираме да действаме на правилото на най-малкото противодействие,
вниманието стартира да страда.
А когато вниманието страда, хората все по-трудно научават,
надлежно по-трудно запомнят ново наличие и все по-лесно желаят да им се случва да получават информация. Това води до напрежение и незадоволство “, разкрива психологът.
Тя споделя, че все по-често амбициозни и умни хора, които работят в огромни интернационалните компании или учат доста съществени специалности, ѝ споделят:
„ Нещо се случва с моя мозък.
не мога да си мина изпитите, не мога да се задържа по никакъв метод в програмата, в която би трябвало да работя. Когато би трябвало да пиша код, непрекъснато мозъкът ми е в телефона, непрекъснато желая да ревизирам “.
Психологът добавя, че наличието с ниска стойност в обществените мрежи води до безкритичност,
радикализация и елементарно поддаване на операции. Възможни са тревоги и депресивни
положения. Освен това, неприятният образец се оказва инфектиран.
Дигиталните клопки съставляват риск както за младите, по този начин и за по-възрастните онлайн консуматори.
„ Тийнейджърите, на процедура, не могат да се свързват прочувствено, не демонстрират емпатия,
усещат се самотни, депресирани, имат този развой, в който се появява експанзия,
само че и автоагресия с доста ранни зависимости, доста ранни форми на самонараняване и една,
безусловно бих я нарекла, психологична гибел, в която те губят задачите си и смисъла си от доста рано “, споделя доктор Петрова.
Освен наличието с ниско качество в интернет, „ мозъчното изгниване ” се утежнява и от зависимостите на хората към цифровата среда.
Постоянната нужда да бъдем свързани,
проверяването на вести и обществените мрежи води до хронична отмалялост и липса на централизация, като задълбочава резултатите от безсмисленото наличие.
За да избегнем затъването в този рисков цикъл и да не позволим на нашите недостатъци да диктуват държанието ни, са нужни целенасочени старания.
А с цел да реализираме прогрес, инфлуенсърите също имат отговорност – да обогатяват аудиторията с
потребно и качествено наличие,
вместо да се концентрират в натрупването на лайкове и почитатели.
„ Аз се занимавам от извънредно ранна възраст със основаване на наличие и цялото нещо, което аз демонстрирам в обществените мрежи – това е едно огромно израстване, тъй като всяка една година в този интервал на мен ми беше супер друга и не преставам да е друга и да си раста с аудиторията. Не се срамя и съм толкоз признателна на дребната Алекс, че е решила на такава ранна възраст да си следва фантазиите “, споделя инфлуенсърката.
За благополучие, отрицателните трендове могат да бъдат изменени. За да се оправим с „ мозъчното изгниване ”, би трябвало да намерим други възможности на прекомерното потребление на мобилни устройства, като се ангажираме с физически интензивности, занимания и обществени контакти отвън цифровата среда. Важно е да разпознаваме ранните признаци на когнитивна отмалялост, като загуба на централизация и нервност, с цел да предприемем ограничения в точния момент.
„ Ние би трябвало да сме в някаква степен обърнати към себе си, от позиция на това какво ни е потребно тук и в този момент, да отпуснем сетивата си, с цел да можем да се радваме. Това е нещо, което сме не запомнили, тъй като непрекъснато препускаме в бъдещето или съжаляваме за нещо, което не сме могли да хванем “, поучава психологът.
Сега ще приказваме за един нов тип замърсяване – не на природата, а на мозъка.
Породено от несъразмерната консумация на безсмислено и нискокачествено наличие в интернет.
„ Мозъчно изгниване “ – тази тревожна фраза, избрана от Оксфордския университет за дума на годината, звучи повече като сюжет от научна фантастика, в сравнение с като действителност.
Може би „ мозъчното изгниване “ не е просто диагноза за времето, в което живеем, а и апел за смяна. Николай Беремлийски споделя.
Александра Петрова работи в областта на клиничната логика на психиката от повече от 20 години.
Разказва ни, че в последно време феноменът „ brain rot ” или „ мозъчно изгниване ” става все по-популярен измежду пациентите ѝ.
По думите ѝ оценката за това кое в онлайн средата има смисъл е много субективна.
Налични са обаче някои критерии, които отличават стойностното наличие от безсмисленото.
„ Всяко наличие, което минава извънредно бързо и задейства доста мощно сетивата ни – да речем, аудиално, през слуха и визията ни,
с доста наситени цветове и не носещо никаква информация,
и закачащо след себе си поредност от сходни наличия, е тъкмо такова нискокачествено наличие “, изяснява тя.
Популярната инфлуенсърка Александрина, известна в интернет като Алексчето, разяснява тематиката пред Нова телевизия.
Със своите над 850 хиляди почитатели в TikTok и 80 хиляди в Instagram,
тя споделя какво съгласно нея отличава смисленото от безсмисленото онлайн наличие.
„ Според мен наличието, което е свястно, е това, което ти дава някаква стойност – дали ще е забавление, дали ще научиш нещо от него.
Безсмисленото наличие мисля, че всички знаем кое е – това е наличието,
от което не можеш да научиш безусловно нищо и което е малко или доста загуба на време “, счита инфлуенсърката.
Изследванията демонстрират, че несъразмерната консумация на нискокачествено наличие води до обилни краткосрочни и дълготрайни отрицателни последствия.
„ В кратковременен проект това, което се случва, тъй като ние сме потребители и цялата информация идва
доста елементарно, нашият мозък става доста мързелив. Когато нашият мозък стане мързелив потребител,
в действителност той стартира да работи на правилото на най-малкото противодействие.
Щом ние стартираме да действаме на правилото на най-малкото противодействие,
вниманието стартира да страда.
А когато вниманието страда, хората все по-трудно научават,
надлежно по-трудно запомнят ново наличие и все по-лесно желаят да им се случва да получават информация. Това води до напрежение и незадоволство “, разкрива психологът.
Тя споделя, че все по-често амбициозни и умни хора, които работят в огромни интернационалните компании или учат доста съществени специалности, ѝ споделят:
„ Нещо се случва с моя мозък.
не мога да си мина изпитите, не мога да се задържа по никакъв метод в програмата, в която би трябвало да работя. Когато би трябвало да пиша код, непрекъснато мозъкът ми е в телефона, непрекъснато желая да ревизирам “.
Психологът добавя, че наличието с ниска стойност в обществените мрежи води до безкритичност,
радикализация и елементарно поддаване на операции. Възможни са тревоги и депресивни
положения. Освен това, неприятният образец се оказва инфектиран.
Дигиталните клопки съставляват риск както за младите, по този начин и за по-възрастните онлайн консуматори.
„ Тийнейджърите, на процедура, не могат да се свързват прочувствено, не демонстрират емпатия,
усещат се самотни, депресирани, имат този развой, в който се появява експанзия,
само че и автоагресия с доста ранни зависимости, доста ранни форми на самонараняване и една,
безусловно бих я нарекла, психологична гибел, в която те губят задачите си и смисъла си от доста рано “, споделя доктор Петрова.
Освен наличието с ниско качество в интернет, „ мозъчното изгниване ” се утежнява и от зависимостите на хората към цифровата среда.
Постоянната нужда да бъдем свързани,
проверяването на вести и обществените мрежи води до хронична отмалялост и липса на централизация, като задълбочава резултатите от безсмисленото наличие.
За да избегнем затъването в този рисков цикъл и да не позволим на нашите недостатъци да диктуват държанието ни, са нужни целенасочени старания.
А с цел да реализираме прогрес, инфлуенсърите също имат отговорност – да обогатяват аудиторията с
потребно и качествено наличие,
вместо да се концентрират в натрупването на лайкове и почитатели.
„ Аз се занимавам от извънредно ранна възраст със основаване на наличие и цялото нещо, което аз демонстрирам в обществените мрежи – това е едно огромно израстване, тъй като всяка една година в този интервал на мен ми беше супер друга и не преставам да е друга и да си раста с аудиторията. Не се срамя и съм толкоз признателна на дребната Алекс, че е решила на такава ранна възраст да си следва фантазиите “, споделя инфлуенсърката.
За благополучие, отрицателните трендове могат да бъдат изменени. За да се оправим с „ мозъчното изгниване ”, би трябвало да намерим други възможности на прекомерното потребление на мобилни устройства, като се ангажираме с физически интензивности, занимания и обществени контакти отвън цифровата среда. Важно е да разпознаваме ранните признаци на когнитивна отмалялост, като загуба на централизация и нервност, с цел да предприемем ограничения в точния момент.
„ Ние би трябвало да сме в някаква степен обърнати към себе си, от позиция на това какво ни е потребно тук и в този момент, да отпуснем сетивата си, с цел да можем да се радваме. Това е нещо, което сме не запомнили, тъй като непрекъснато препускаме в бъдещето или съжаляваме за нещо, което не сме могли да хванем “, поучава психологът.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ