Година след началото на войната възрастни украински бежанци губят надежда
Тамила Мелниченко, на 82 години, има едно последно предпочитание: да бъде заровена в Украйна. Преди година тя е избягала поради съветската инвазия и в този момент прекарва дните си в дом за възрастни хора в Полша, жадувайки за живота, който трябвало да изостави, споделя " Ройтерс ".
Бившата здравна сестра чете украински и съветски типичен творби и учи наизуст стихотворения или се разхожда по тесните коридори с патериците си, с цел да бъде заета с нещо, до момента в който дните постепенно минават.
Мислите ѝ непрекъснато се връщат към Украйна, където е живяла през целия си живот и е основала фамилията си.
" Стара съм, желая да умра там (в Киев). Сега не знам къде ще умра ", споделя тя пред " Ройтерс ".
" Не преча на никого, личният състав тук е доста угодлив, получавам топла храна. Какво друго му би трябвало на един възрастен човек? ", добавя тя в нищожно обзаведената стая в дома в Глогочов, Южна Полша, която споделя с други двама бежанци. " Но желая да се върна в Украйна. "
© Reuters
Тя знае, че нямало метод да остане в Киев. Когато сигналите за въздушна офанзива се присъединили, тя била в жилището си на четвъртия етаж, сама и в инвалидна количка. Вдовицата и единствената ѝ щерка Оксана решили да заминат дружно със сина на Оксана.
Съсед ги закарал до Западна Украйна и по-късно взели влака за изтощителното пътешестване до Полша.
" Мислехме, че е единствено за месец и не взехме нищо със себе си. Дори оставихме неизмити чинии в мивката ", споделя Мелниченко.
© Reuters
Тя прекарала първите няколко месеца в къщата на полско семейство, само че заради усложненията ѝ при вървене щерка ѝ я настанила в дом за възрастни хора, заплатен от полските обществени служби. Тя няма визия какъв брой време ще би трябвало да остане там и дали в миналото ще се върне в Украйна.
Повече от 9 милиона украинци - най-вече дами, деца и възрастни хора - започнаха сходно пътешестване до Полша през седмиците и месеците след нашествието. Много от тях са се завърнали вкъщи, само че към 1.5 милиона са останали, съгласно оценки на полската гранична защита.
От началото на войната 76 хиляди украинци на възраст над 60 години са се записали при полските управляващи. Това е належащо, с цел да имат бежанците достъп до опазване на здравето и помощи.
Според отчет на Световната здравна организация и Генералната статистическа работа на Полша, близо две трети от респондентите на възраст над 55 години са декларирали, че биха се възползвали от поддръжка за справяне с психическо положение, което визира всекидневието им.
Стратегии за оцеляване
За да се оправят с напрежението, някои, като Татяна Потапова, на 62 години, се пробват да изградят връзки в новите си общности.
В Краков Потапова посещава курсове по полски език в локалната фондация " Зустрич ", която също по този начин провежда събирания на украински и полски пенсионери, които търсят ново възприятие за принадлежност.
© Reuters
Татяна Потапова
Това ѝ оказва помощ да продължи.
Потапова е работила в Харковския институт по здравна радиология като химик. На 24 февруари, деня, в който стартира войната, нейният роден град Слобожански покрай съветската граница падал под съветска окупация и Потапова и фамилията ѝ към този момент не можели да пътуват до региони под украински надзор.
" Беше невероятно да се излезе от къщата, беше ужасно, руснаците ревизираха всички... Две аптеки бяха ограбени ", спомня си тя.
© Reuters
Но дъщерята на Потапова, която има диабет и се придвижва с инвалидна количка, се нуждаела от медикаменти, а внукът ѝ проявявал признаци на контузия. В последна сметка нямали различен избор, с изключение на да изоставен, бягайки през Русия и Естония в Краков, където живее по-голямата ѝ щерка.
По-малката щерка на Потапова прекарва множеството дни в болница за лекуване, до момента в който тя се грижи за внука си, води го на учебно заведение, на басейн или на терапия.
© Reuters
Намирането на работа е мъчно. Първоначално тя работила като чистачка, само че предложенията скоро спрели. Хората над 60 години съгласно нея не са търсени на пазара на труда.
" Намирам наслаждение в това да изучавам полски... Но работата ми липсва, там се усещах уверена. Тук непрекъснато се безпокоя. Днес е добре, само че какво ще стане на следващия ден? "
Тази неустановеност, която изцежда силата ѝ, се споделя от доста бежанци, даже и от тези, които са заобиколени от фамилиите си.
62-годишната Свитлана Скибина напуснала Харков през април предходната година дружно със своя брачен партньор, който има увреждания, сина си, снаха си и внучката си.
© Reuters
Свитлана Скибина
Скибина, която в този момент живее във Варшава, е работила в библиотека в медицински лицей. Но има малко благоприятни условия за нея в Полша.
" Първите два месеца бях в ужасна меланхолия, не желаех нищо. Исках единствено да се прибера ", споделя тя.
Скибина въпреки всичко не се отказала. Тя посещава уроци по полски език в центъра LIFE, а през уикендите върви на черква. Но е преследвана от възприятие на виновност. Тя е напуснала, до момента в който доста от приятелите ѝ в Харков не престават да страдат.
© Reuters
" Болката не изчезва. Ще се върнем ли в миналото? Бих желала да оказа помощ за възобновяване на моя град, само че ще имам ли задоволително сили? "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Бившата здравна сестра чете украински и съветски типичен творби и учи наизуст стихотворения или се разхожда по тесните коридори с патериците си, с цел да бъде заета с нещо, до момента в който дните постепенно минават.
Мислите ѝ непрекъснато се връщат към Украйна, където е живяла през целия си живот и е основала фамилията си.
" Стара съм, желая да умра там (в Киев). Сега не знам къде ще умра ", споделя тя пред " Ройтерс ".
" Не преча на никого, личният състав тук е доста угодлив, получавам топла храна. Какво друго му би трябвало на един възрастен човек? ", добавя тя в нищожно обзаведената стая в дома в Глогочов, Южна Полша, която споделя с други двама бежанци. " Но желая да се върна в Украйна. "
© Reuters
Тя знае, че нямало метод да остане в Киев. Когато сигналите за въздушна офанзива се присъединили, тя била в жилището си на четвъртия етаж, сама и в инвалидна количка. Вдовицата и единствената ѝ щерка Оксана решили да заминат дружно със сина на Оксана.
Съсед ги закарал до Западна Украйна и по-късно взели влака за изтощителното пътешестване до Полша.
" Мислехме, че е единствено за месец и не взехме нищо със себе си. Дори оставихме неизмити чинии в мивката ", споделя Мелниченко.
© Reuters
Тя прекарала първите няколко месеца в къщата на полско семейство, само че заради усложненията ѝ при вървене щерка ѝ я настанила в дом за възрастни хора, заплатен от полските обществени служби. Тя няма визия какъв брой време ще би трябвало да остане там и дали в миналото ще се върне в Украйна.
Повече от 9 милиона украинци - най-вече дами, деца и възрастни хора - започнаха сходно пътешестване до Полша през седмиците и месеците след нашествието. Много от тях са се завърнали вкъщи, само че към 1.5 милиона са останали, съгласно оценки на полската гранична защита.
От началото на войната 76 хиляди украинци на възраст над 60 години са се записали при полските управляващи. Това е належащо, с цел да имат бежанците достъп до опазване на здравето и помощи.
Според отчет на Световната здравна организация и Генералната статистическа работа на Полша, близо две трети от респондентите на възраст над 55 години са декларирали, че биха се възползвали от поддръжка за справяне с психическо положение, което визира всекидневието им.
Стратегии за оцеляване
За да се оправят с напрежението, някои, като Татяна Потапова, на 62 години, се пробват да изградят връзки в новите си общности.
В Краков Потапова посещава курсове по полски език в локалната фондация " Зустрич ", която също по този начин провежда събирания на украински и полски пенсионери, които търсят ново възприятие за принадлежност.
© Reuters
Татяна Потапова
Това ѝ оказва помощ да продължи.
Потапова е работила в Харковския институт по здравна радиология като химик. На 24 февруари, деня, в който стартира войната, нейният роден град Слобожански покрай съветската граница падал под съветска окупация и Потапова и фамилията ѝ към този момент не можели да пътуват до региони под украински надзор.
" Беше невероятно да се излезе от къщата, беше ужасно, руснаците ревизираха всички... Две аптеки бяха ограбени ", спомня си тя.
© Reuters
Но дъщерята на Потапова, която има диабет и се придвижва с инвалидна количка, се нуждаела от медикаменти, а внукът ѝ проявявал признаци на контузия. В последна сметка нямали различен избор, с изключение на да изоставен, бягайки през Русия и Естония в Краков, където живее по-голямата ѝ щерка.
По-малката щерка на Потапова прекарва множеството дни в болница за лекуване, до момента в който тя се грижи за внука си, води го на учебно заведение, на басейн или на терапия.
© Reuters
Намирането на работа е мъчно. Първоначално тя работила като чистачка, само че предложенията скоро спрели. Хората над 60 години съгласно нея не са търсени на пазара на труда.
" Намирам наслаждение в това да изучавам полски... Но работата ми липсва, там се усещах уверена. Тук непрекъснато се безпокоя. Днес е добре, само че какво ще стане на следващия ден? "
Тази неустановеност, която изцежда силата ѝ, се споделя от доста бежанци, даже и от тези, които са заобиколени от фамилиите си.
62-годишната Свитлана Скибина напуснала Харков през април предходната година дружно със своя брачен партньор, който има увреждания, сина си, снаха си и внучката си.
© Reuters
Свитлана Скибина
Скибина, която в този момент живее във Варшава, е работила в библиотека в медицински лицей. Но има малко благоприятни условия за нея в Полша.
" Първите два месеца бях в ужасна меланхолия, не желаех нищо. Исках единствено да се прибера ", споделя тя.
Скибина въпреки всичко не се отказала. Тя посещава уроци по полски език в центъра LIFE, а през уикендите върви на черква. Но е преследвана от възприятие на виновност. Тя е напуснала, до момента в който доста от приятелите ѝ в Харков не престават да страдат.
© Reuters
" Болката не изчезва. Ще се върнем ли в миналото? Бих желала да оказа помощ за възобновяване на моя град, само че ще имам ли задоволително сили? "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ