"Спомен за Христо": Шерп Чованг Ринджи и новата му среща с България
Там, в планината, всичко се движи по друг метод и нещата не са нормални. Там героите от време на време остават без имена. И те обаче рано или късно получават заслуженото внимание.
20 април 1984 година - денят, в който Христо Проданов покорява най-високия връх на земята Еверест самичък и без кислородна маска. На връщане той умира в подножието на исполина, висок 8849 м.
37 години по-късно спомените за разказите на родители, баби и дядовци, оживяват пред очите на Силвия и Евлоги - двама буйни планинари, решили също да подхващат странствуване до Хималаите. А там... Двамата се изправят очи в очи с шерп Чованг Ринджи - един от последните хора, видели Христо Проданов жив.
" Настаняваме се в хижата и домакинът ни разпитва от кое място сме. Неговият татко Канча Шерпа е взел участие в първата експедиция през 1953 година, когато Хилъри се качва на Еверест. Ние не попадаме на инцидентно място и на инцидентен човек. Синът му споделя: " Да, аз си припомням, че имаше българска експедиция, персоналният му шерп Ринджи е на три къщи от нас. На 81 години е ", споделят двамата.
Въпреки напредналата си възраст и обстоятелството, че в никакъв случай не е излизал от Непал, Ринджи приказва добър британски, а благодарение на лидера на Силвия и Евлоги - Рами, им споделя история на 37 години!
" Тръгнахме дружно с Христо. Той нападна Еверест самичък, без партньор-алпинист. На към 8500 м падаща бутилка с О2 ме удари в гърдите и започнах да храча кръв. Виждах го напред, само че имах проблем да продължа. Христо ми сподели да се върна на долната база, да се церя и там и да го изчакам, до момента в който се върне ", спомня си Чованг Ренджи.
Възрастният шерп помни даже какво е готвил на Христо Проданов.
" Сутринта му е правел чай, пък вечерта е желал единствено чорба, а на обяд нещо шоколадово. Разказваше по-скоро за самата офанзива на върха. На нас ни стана в действителност доста прелестно още от домакина, който знаеше за България, за експедицията. Ринджи ни сподели едни чаши, които хора като нас са му донесли с годината 1984. Освен това ни сподели български екип от компания " Младост ". Много топъл миг. Бяхме посрещнати, бяхме изпратени, дори ние след това го поканихме в България, в случай че някой ден реши ", споделят двамата приключенци.
Непал е страна на контрасти – небогати градове, само че извънредно богата природа. Хималаите са мечтана дестинация за доста планинари, които желаят да се насладят на голям брой 8-хилядници.
" В Непал животът кипи в планината. Планината им е цивилизована. Хижите им са с много висок стандарт. Ние попаднахме в едно селце – Фосег, не толкоз известно за хората, които вървят в Непал. Там 90% от хората са изкачвали Еверест. Попаднахме на човек, който е ходил 12 пъти на върха. Хората интензивно живеят в планината, имат всевъзможни улеснения ", описват Силвия и Евлоги
Летище " Тензинг-Хилари " се намира на над 2800 м надморска височина и се смята се за едно от най-опасните света. Наклонът на едвам 500-метровата писта е 12%. Летището не е за инцидентни водачи – те би трябвало да имат минимум 100 полета за малко политане и кацане, една година опит в Непал, както и 10 задачи на него със сертифициран пилот-инструктор.
" От него стартират доста експедиции за съществени върхове. Води се едно от най-страшните летища, само че в действителност няма нищо ужасно. Малки са самолетчетата, като таксита са, през 1-2 минути летят. Емоцията да кацнеш на това толкоз друго летище, на 500-метрова писта, която най-после свършва с бездна... ", спомнят си Силвия и Евлоги.
Двамата ни потопиха в многоликия Непал. Върнаха ни близо 40 години обратно към оня незабравим 20 април. Денят, за който 81-годишния Чованг Ринджи към момента си спомня.
20 април 1984 година - денят, в който Христо Проданов покорява най-високия връх на земята Еверест самичък и без кислородна маска. На връщане той умира в подножието на исполина, висок 8849 м.
37 години по-късно спомените за разказите на родители, баби и дядовци, оживяват пред очите на Силвия и Евлоги - двама буйни планинари, решили също да подхващат странствуване до Хималаите. А там... Двамата се изправят очи в очи с шерп Чованг Ринджи - един от последните хора, видели Христо Проданов жив.
" Настаняваме се в хижата и домакинът ни разпитва от кое място сме. Неговият татко Канча Шерпа е взел участие в първата експедиция през 1953 година, когато Хилъри се качва на Еверест. Ние не попадаме на инцидентно място и на инцидентен човек. Синът му споделя: " Да, аз си припомням, че имаше българска експедиция, персоналният му шерп Ринджи е на три къщи от нас. На 81 години е ", споделят двамата.
Въпреки напредналата си възраст и обстоятелството, че в никакъв случай не е излизал от Непал, Ринджи приказва добър британски, а благодарение на лидера на Силвия и Евлоги - Рами, им споделя история на 37 години!
" Тръгнахме дружно с Христо. Той нападна Еверест самичък, без партньор-алпинист. На към 8500 м падаща бутилка с О2 ме удари в гърдите и започнах да храча кръв. Виждах го напред, само че имах проблем да продължа. Христо ми сподели да се върна на долната база, да се церя и там и да го изчакам, до момента в който се върне ", спомня си Чованг Ренджи.
Възрастният шерп помни даже какво е готвил на Христо Проданов.
" Сутринта му е правел чай, пък вечерта е желал единствено чорба, а на обяд нещо шоколадово. Разказваше по-скоро за самата офанзива на върха. На нас ни стана в действителност доста прелестно още от домакина, който знаеше за България, за експедицията. Ринджи ни сподели едни чаши, които хора като нас са му донесли с годината 1984. Освен това ни сподели български екип от компания " Младост ". Много топъл миг. Бяхме посрещнати, бяхме изпратени, дори ние след това го поканихме в България, в случай че някой ден реши ", споделят двамата приключенци.
Непал е страна на контрасти – небогати градове, само че извънредно богата природа. Хималаите са мечтана дестинация за доста планинари, които желаят да се насладят на голям брой 8-хилядници.
" В Непал животът кипи в планината. Планината им е цивилизована. Хижите им са с много висок стандарт. Ние попаднахме в едно селце – Фосег, не толкоз известно за хората, които вървят в Непал. Там 90% от хората са изкачвали Еверест. Попаднахме на човек, който е ходил 12 пъти на върха. Хората интензивно живеят в планината, имат всевъзможни улеснения ", описват Силвия и Евлоги
Летище " Тензинг-Хилари " се намира на над 2800 м надморска височина и се смята се за едно от най-опасните света. Наклонът на едвам 500-метровата писта е 12%. Летището не е за инцидентни водачи – те би трябвало да имат минимум 100 полета за малко политане и кацане, една година опит в Непал, както и 10 задачи на него със сертифициран пилот-инструктор.
" От него стартират доста експедиции за съществени върхове. Води се едно от най-страшните летища, само че в действителност няма нищо ужасно. Малки са самолетчетата, като таксита са, през 1-2 минути летят. Емоцията да кацнеш на това толкоз друго летище, на 500-метрова писта, която най-после свършва с бездна... ", спомнят си Силвия и Евлоги.
Двамата ни потопиха в многоликия Непал. Върнаха ни близо 40 години обратно към оня незабравим 20 април. Денят, за който 81-годишния Чованг Ринджи към момента си спомня.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ