Там свалиха краля и го убиха, за да се възкачат

Там смъкнаха краля и го убиха, с цел да се възкачат марксисти. Сега се разправиха и с тях

Далечна, дребна, екзотична. Страна, която типичният българин свързва най-много с Еверест. И съвсем нищо друго. А на вятъра. Днес Непал стана първата страна в света, където зумърите направиха гражданска война. По всички правила на жанра.
25 загинали; парламент, трансфорат в пепелище; запален офис на ръководещата комунистическа партия; пожар в резиденцията на някогашния министър-председател - също болшевик. Страната безусловно гори. Властта разгласи, че се отдръпва.

От няколко дни в Непал текат всеобщи митинги на младежи, които към този момент по целия свят нарекоха „ гражданска война на зумърите “. Думата, относително нова даже в британския език, си няма явен и съответен превод на български. Но характеризира така наречен „ потомство Z “ - родените сред 1995 и 2010 година Това са хора, израснали с интернет, обществени мрежи, смарт телефони и бързо разрастващи се технологии.



Именно от всичко това започнаха и събитията там. Управляващите в Катманду комунисти, по остарял марксистки инстикт - по този начин добре прочут на остарялото потомство българи, взеха решение, че би трябвало да поемат нещата „ в здрави ръце “. Те не разрешиха всички обществени мрежи – от „ Ютюб “, през „ Инстаграм “, та чак до профилираните единствено за геймъри, като „ Дискорд “. Макар че корените на преди малко завършилата гражданска война са доста по-дълбоки, пусковият механизъм беше тъкмо това – типичните за всяка комунистическа власт забрани. Оказва се, че блокирането на обществени мрежи е в положение да смъкна цяло държавно управление.
Министър-председателят Шарма Оли, водач на Комунистическата партия (обединени марксисти-ленинисти), и протестиращите, които тъпчат портрета му.
Масовите митинги в Непал потеглиха вечерта на 8 септември. Хиляди хора излязоха по улиците на столицата Катманду, в Покхара и други градове. Сред тях имаше такива, които не можеха да си показват живота без обществени мрежи. Познаваме ги доста добре - прословутите инфлуенсъри, които не просто живеят в социалките. Те това работят. Още през август Върховният съд на Непал, който е под мощното въздействие на ръководещите комунисти, постанови, че обществените мрежи би трябвало да бъдат под държавен надзор. Защо? Естествено, с цел да се преборват подправените вести и дезинформацията.

Жаждата за надзор прочее е универсално събитие - не е нужно на власт да са тъкмо комунисти. През 2022 година да вземем за пример Европейският съюз одобри на собствен ред цензурен пакет, наименуван с красивото име „ Регламент за цифровите услуги “ (РЦИ) (Digital Services Act), който на процедура задължава всички обществени мрежи да вкарват точно цензура. Едно от условията в него е „ противозаконното наличие “ да бъде изтривано в границите на 24 часа. В противоположен случай на социалката се постанова солена санкция. За да я избегнат, някои платформи, най-много „ Инстаграм “ и „ Facebook “, ускориха системата на доносничеството и започнаха всеобщо да трият профили. Ако най-малко 20 индивида са докладвали (де факто - пуснали донос срещу) профил, той се смъква и изтрива без пояснения. Но всичко това се случва под сурдинка, не се афишира гласно. Затова митинги в Европейски Съюз против РЦИ и неговите последици няма. Само няколко мрежи отхвърлиха да се причислят към тази либерал-глобалистка цензура. Бившият „ Туитър “, през днешния ден Х, е една от тях. Затова ежедневно против него откъм Брюксел се леят тонове закани и хули.
Не е останало доста от непалския полицейски камион за битка с безредиците
В началото демонстрациите в Непал бяха относително мирни – хората просто скандираха настояванията си. Но след това нещата загрубяха. Някои протестиращи започнаха да прескачат оградата на Народното събрание и да се пробват да влязат вътре. Други пък хвърлиха димки. В един миг всичко потъна в безпорядък. Изпратената да усмири масите полиция бе посрещната с бутилки, камъни и какво ли не. В паниката бе подпалена дори кола за спешна помощ. В отговор униформените получиха заповед да употребява водни оръдия, палки, гумени патрони и сълзотворен газ. Към тях се причисли и армията.

Протестиращите настояват, че служителите на реда не просто стреляли с гумени патрони безсистемно, а в един миг почнали да употребяват бойни патрони. Още на 8 септември починаха 19 души, а над 500 бяха ранени. Толкова доста цивилни жертви за една вечер се случват прекомерно рядко даже в Украйна, която е във война! В регионите на митингите и към Народното събрание вкараха комендантски час, учебните заведения затвориха, летището в Катманду спря работа, стотици туристи останаха блокирани.


Сградата на непалския парламент също стана жертва на „ революцията на зумърите “.

Същата вечер, на 8 септември, мощно стреснати, ръководещите комунисти върнаха достъпа до обществените мрежи. Твърде късно. Министърът на вътрешните работи Рамеш Лекха подаде оставка, поемайки морална отговорност за убийствата. Но това не успокои нещата. На идната заран армията и полицията продължиха да са по улиците, само че там още веднъж бяха и протестиращите. Които в един миг въпреки всичко съумяха да нахлуят в Народното събрание и да го подпалят. По-радикализираните от тях навлязоха в държавния квартал и възпламениха резиденциите на политици, в това число на премиера Шарма Оли и на президента.

 

Армията се опита да изтегля министрите с вертолети. Не ѝ се получи да избави всички. Част от политиците бяха брутално линчувани.

Дворецът на държавното управление изгоря изцяло – пожарникарите даже не се пробваха да гасят. Важни държавни документи и архиви се трансфораха в пепелища. Никак не е изключено някой да е имал интерес те да изчезнат. Правителствената постройка, издигната през 1903 година с над 2000 стаи, е един от най-големите исторически покои в цяла Азия. Усетили силата си, младите бунтовници се заеха със идващите по реда - медиите. Те разрушиха седалището на частната медия група „ Кантипур “, която издава едноименния ежедневник „ Кантипур “ и също „ Катманду пост “. Обвиненията към тях бяха, че разгласяват покорно държавната агитация и са се сложили в услуга на ръководещите. Звучи прекомерно познато.

 

Правителственият замък в Непал, една от най-големите исторически здания в цяла Азия, към този момент не съществува.

Армията стартира да изтегля министри с хеликоптери, само че това не им оказа помощ изключително - седем от тях пострадаха, в това число зам. министър-председателят и министър на финансите Бишну Паудел, министърката на външните работи Арзу Рана Деуба и Шер Бахадур Деуба, ръководител на Непалския конгрес. Кадрите, на които тълпата преследва, бие, а след това напряко хвърля в реката Паудел, където няколко индивида се пробват да доубият съществено ранения политик, се трансфораха във вирусни.

 

Тълпата се саморазправя със зам.-министър-председателя и министър на финансите Бишну Паудел. След малко няколко индивида ще навлязат в реката, с цел да се опитат да го удавят.

За няколко часа непалското държавно управление се разпадна. Оставките валяха една през друга. Най-забележителна беше тази на министъра на водоснабдяването Прадип Ядав, който съобщи: „ Подавам оставка в поддръжка на поколението Z и против репресиите, които държавното управление постанова под претекст за държавен надзор “. Окрилени от триумфа си, зумърите започнаха да стартират за предстоящ министър-председател рапъра Бален. В момента, към този момент под същинското си име Балендра Шах, той е политик и заема поста кмет на Катманду. Но поради звездното си минало, е техен любим. Самият Бален разгласи: „ Вашият палач подаде оставка. Сега бъдете сдържани, с цел да не губим финансите на страната, да не губим вас и имуществото ни. Вашето потомство ще би трябвало да поеме страната – бъдете подготвени. “

 

 Рапърът Бален, който под същинското си име Балендра Шах в този момент е кмет на Катманду, е голяма звезда в Непал. Тази ария „ Духът се пробуди “, която извършва дружно с Бриджеш, е от 2016 година.

В Непал от дълго време зрееше неодобрение поради корупцията, беднотията и авторитаризма, прокарван от министър-председателя Шарма Оли. Последното е изцяло предстоящо - въпреки всичко той е и ръководител на Непалската комунистическа партия (обединена марксистко-ленинска). Няма по какъв начин някъде на власт да са марксисти-ленинисти, а в страната да ръзцъфтява народна власт.

Но Непал има много по-сложна история. Преди 20 години страната към момента беше индуистко кралство. После там избухна кървава революция, а кралското семейство бе екзекутирано. Точно както подхожда на марксисти, точно комунистите смъкнаха монархията и се саморазправиха с династията. През 2008 година те прогласиха страната за република. От тогава властта се трансферира сред три партии - упоменатите марксисти-ленинисти, Комунистическата партия на Непал (маоистки център) и Непалският конгрес, която е също левичарска социал-демократическа групировка, застъпваща се за мощно въздействие на страната над стопанската система.

 

Момента, в който протестиращите нахлуват в резиденцията на външната министърка Арзу Рана Деуба и стартират да я бият.

Разликата сред другите две пък е в това коя какъв брой ще се подмазва на китайския водач Си Дзинпин. Маркистите-ленинци на Шарма Оли сега бяха съумели да се трансфорат съвсем в локален клон на Китайската комунистическа партия. А техните съперници, макар името на Мао в заглавието, бяха леко низвергнати от Си.

Впрочем Шарма Оли е колоритна фигура. Роден през 1952 година, изгубил майка си, до момента в който е бил едвам на 4 година, той влиза в политиката на 16. Става член на студентското крило на Комунистическата партия, а година по-късно – зам.-секретар. На 18 го арестуват, само че скоро го пускат. На 20 оглавява селско въстание, където се включва в убийствата на локални земевладелци. През 1973 година го осъждат за тези убийства и лежи 14 години в пандиза. След освобождението си става основен състезател в политиката. Първия си мандат като министър председател стартира през 2015 година, когато партията му блокира границата с Индия, оставяйки Непал без гориво и медикаменти за месеци.

 

Петзвездният хотел „ Хилтън “, знак на лукса в столицата на Непал, изгоря изцяло, откакто беше запален по време на всеобщите митинги.

Тъй като Непал е дребна страна без изход на море, подвластна от Индия и Китай, това удари тежко стопанската система. Оли съумя да се контракти с обичания си китайски водач Си, трансформирайки Китай в главен търговски сътрудник на страната. Напоследък беше решил да заиграва и с Русия, потвърждавайки, че войната ю против Украйна е обективна.

Но нищо от това не му оказа помощ в този момент. Не съумяха да го спасят нито Китай, още по-малко пък Русия. Непал е толкоз бедна, че отливът на хора е всеобщо събитие. Хиляди младежи всяка година я напущат, с цел да се трансформират в емигранти, най-много в Малайзия, Южна Корея, Близкия изток, а част от тях - и в Европа. По последни данни от нощес, митингите на зумърите не престават. Те към този момент желаят оставката и на непалския президент Рам Чандра Паудел, от Непалския конгрес.

Всичко стартира от просто един комунистически инстикт да се не разрешава, с цел да се държи властта със здрави ръце. Но се стигна до гражданска война. Това не трябва да учудва – доста революции стартират от дребни, само че ярки проблеми. Но не всеки път свършват с триумф. Как ще завърши непалската ще се разбере в идните дни и седмици.