Експертът Пламен Димитров: Краят на ерата „Назарбаев“ в Казахстан - пушилката се разсея
Там обаче демонстрациите не бяха мирни, тъй като бързо бяха овладени от екстремистки детайли, които нападнаха държавни институции и летището, стартира и плячкосване на магазини и банкомати.
Размириците в Алмати станаха част от политическата битка в страната, а в Казхстан тя е подмолна и се води сред другите крила на ръководещата формация. Свободни избори с присъединяване на опозиционни политически партии няма, медиите са следени, правосъдната система не е самостоятелна. До 2019 година системата бе постоянна, тъй като се крепеше на безспорния престиж на Нурсултан Назарбаев - индивидът, който ръководи Казахстан от 1989 година Притиснат от чисто биологични аргументи (все отново е роден през 1940 г.), той реши да стартира властови преход като даде президентския пост на своя дълготраен сподвижник Касим-Жомарт Токаев – кадрови посланик без никакви упоритости в бизнеса и без свое лично лоби в ръководещата формация. Реално обаче властта остана в така наречен „ Семейство “ на Назарбаев – негови близки родственици или олигарси, оплетени с водача на нацията в политически и бизнес мрежи.
Силните хора през последните 2 години бяха няколко. На първо място шефът на Комитета за национална сигурност (КНБ) Карим Масимов. Бил е два пъти министър председател, с огромни упоритости, само че не е подобаващ за президент, тъй като не е етнически споделих, а уйгур (а може и да не е, само че по-важното е, че всички го мислят за уйгур). В тандем с него се счита, че играе милиардерът Тимур Кулибаев – шурей на Назарбаев, женен за междинната му щерка Динара. Казахстан е голяма страна (с 25 пъти по-голяма повърхност от България) със мощни районни разлики. По огромна част от популацията живее на юг, там преобладаваха трима родственици на Назарбаев - по-малкият му брат Болат, който управлява пазарите в Алмати и вноса на артикули от Китай, и двамата племенници (синове на различен брат, умрял 1981 г.) Самат Абиш и Кайрат Сатыбалды. Първият бе първи заместник-председател на КНБ, а вторият също е работил в силовите структури, само че в този момент е огромен предприемач, евентуално милиардер, увлича се от исляма и е неофициален водач на групировки от мощно религиозни младежи.
Най-вероятната цел на кървавите безредици в Алмати е била разклащането на позициите на Токаев и възможното му премахване от президентския пост. Вече е ясно, че силите на КНБ не са оказали съответен отпор на нападателите и това евентуално е било съзнателно. Освен това има подозрение, че част от гневните младежи, завладяли публични здания, не са работили напълно непринудено, някой ги е провел и насочвал.
Така че зад безредиците в Алмати прозира нетърпението на някои хора от кръга на Назарбаев да вземат властта незабавно и да отстранят Токаев, който постоянно е бил обсъждан като краткотрайна фигура. Това надали е станало по инструкции на самия Назарбаев – той към този момент не е тъкмо водач и мотор на дейностите на „ Семейството “, а по-скоро етикет, зад който тези хора се крият.
В опита за прелом против него Токаев обаче видя късмет да стане същински, а не фиктивен държавен глава. Той бързо уволни Карим Масимов и Самат Абиш. Преди това президентът прати в оставка и държавното управление, водено от Аскар Мамин - нещо, което Токаев от дълго време е желал да направи, само че Назарбаев не му позволяваше. Може би най-решителната стъпка бе, че Касым-Жомарт Токаев изненадващо се разгласи за ръководител на Съвета за сигурност – служба, която по закон пожизнено е непокътната за Назарбаев. И най-после пристигна най-спорната стъпка, с която рецесията в Казахстан закупи геополитически измерения – Токаев изиска военна помощ от Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС). На процедура помощта бе поискана персонално от Владимир Путин, тъй като ОДКС е единствено смокинов лист, зад който се крие директната съветска интервенция във вътрешноказахстанския спор. Токаев се реши на такава стъпка, тъй като знаеше, че не може да разчита на казахстанските сили за сигурност, където въздействието на съперниците му бе прекомерно мощно. За да откри юридическа малка врата за намесата на ОДКС, той трябваше да измисли версията за нахлуване на подготвени в чужбина терористи против Алмати. Разбира се, никакви чужденци не са пристигнали да атакуват най-големия казахстански град, различен е въпросът, че като богата метрополия Алмати притегля маргинални детайли от прилежащите централноазиатски страни, които идват да търсят прехранване.
В последна сметка с помощта на части от казахстанския хайлайф, недоволни от дългото властване на клана Назарбаеви, както и с поддръжката на могъщия кремълски съдружник, Токаев съумя да овладее обстановката и да излезе победител от рецесията. Карим Масимов е в ареста, някои членове на „ фамилията “ на първия президент са избягали в чужбина, никой не знае къде се намира самият Нурсултан Назарбаев и в какво здравословно положение е той. Пред спечелилия обаче има доста опасности. Хората от „ фамилията “ на Назарбаев ще търсят реванш, у тях са парите, евентуално ще запазят и част от клиентелистките си мрежи. Поради мощните националистически настроения ходът с вкарването на войски от ОДКБ се приема доста сериозно от казахстанската общност. Нищо, че тези войски си потеглят още тази седмица. Путин надали ще пропусне опцията да се възползва от затрудненото състояние на своя казахстански съдружник и да го обвърже още по-плътно с Москва.
Засега политическа либерализация в Казахстан не може да се чака, само че наподобява, че преходния интервал, обвързван с последователното отдръпване на Назарбаев от многочислените му постове и от действителната власт, към този момент завърши. Неизбежно ще има развенчаване на „ култа към личността “ на първия президент, само че в умерени мащаби. Столицата, която от 3 години се споделя Нур-Султан, несъмнено няма да остане с това име, само че въпреки всичко нямам доверие да получи друго наименование с тире – Касым-Жомарт.
Пламен Димтров
Размириците в Алмати станаха част от политическата битка в страната, а в Казхстан тя е подмолна и се води сред другите крила на ръководещата формация. Свободни избори с присъединяване на опозиционни политически партии няма, медиите са следени, правосъдната система не е самостоятелна. До 2019 година системата бе постоянна, тъй като се крепеше на безспорния престиж на Нурсултан Назарбаев - индивидът, който ръководи Казахстан от 1989 година Притиснат от чисто биологични аргументи (все отново е роден през 1940 г.), той реши да стартира властови преход като даде президентския пост на своя дълготраен сподвижник Касим-Жомарт Токаев – кадрови посланик без никакви упоритости в бизнеса и без свое лично лоби в ръководещата формация. Реално обаче властта остана в така наречен „ Семейство “ на Назарбаев – негови близки родственици или олигарси, оплетени с водача на нацията в политически и бизнес мрежи.
Силните хора през последните 2 години бяха няколко. На първо място шефът на Комитета за национална сигурност (КНБ) Карим Масимов. Бил е два пъти министър председател, с огромни упоритости, само че не е подобаващ за президент, тъй като не е етнически споделих, а уйгур (а може и да не е, само че по-важното е, че всички го мислят за уйгур). В тандем с него се счита, че играе милиардерът Тимур Кулибаев – шурей на Назарбаев, женен за междинната му щерка Динара. Казахстан е голяма страна (с 25 пъти по-голяма повърхност от България) със мощни районни разлики. По огромна част от популацията живее на юг, там преобладаваха трима родственици на Назарбаев - по-малкият му брат Болат, който управлява пазарите в Алмати и вноса на артикули от Китай, и двамата племенници (синове на различен брат, умрял 1981 г.) Самат Абиш и Кайрат Сатыбалды. Първият бе първи заместник-председател на КНБ, а вторият също е работил в силовите структури, само че в този момент е огромен предприемач, евентуално милиардер, увлича се от исляма и е неофициален водач на групировки от мощно религиозни младежи.
Най-вероятната цел на кървавите безредици в Алмати е била разклащането на позициите на Токаев и възможното му премахване от президентския пост. Вече е ясно, че силите на КНБ не са оказали съответен отпор на нападателите и това евентуално е било съзнателно. Освен това има подозрение, че част от гневните младежи, завладяли публични здания, не са работили напълно непринудено, някой ги е провел и насочвал.
Така че зад безредиците в Алмати прозира нетърпението на някои хора от кръга на Назарбаев да вземат властта незабавно и да отстранят Токаев, който постоянно е бил обсъждан като краткотрайна фигура. Това надали е станало по инструкции на самия Назарбаев – той към този момент не е тъкмо водач и мотор на дейностите на „ Семейството “, а по-скоро етикет, зад който тези хора се крият.
В опита за прелом против него Токаев обаче видя късмет да стане същински, а не фиктивен държавен глава. Той бързо уволни Карим Масимов и Самат Абиш. Преди това президентът прати в оставка и държавното управление, водено от Аскар Мамин - нещо, което Токаев от дълго време е желал да направи, само че Назарбаев не му позволяваше. Може би най-решителната стъпка бе, че Касым-Жомарт Токаев изненадващо се разгласи за ръководител на Съвета за сигурност – служба, която по закон пожизнено е непокътната за Назарбаев. И най-после пристигна най-спорната стъпка, с която рецесията в Казахстан закупи геополитически измерения – Токаев изиска военна помощ от Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС). На процедура помощта бе поискана персонално от Владимир Путин, тъй като ОДКС е единствено смокинов лист, зад който се крие директната съветска интервенция във вътрешноказахстанския спор. Токаев се реши на такава стъпка, тъй като знаеше, че не може да разчита на казахстанските сили за сигурност, където въздействието на съперниците му бе прекомерно мощно. За да откри юридическа малка врата за намесата на ОДКС, той трябваше да измисли версията за нахлуване на подготвени в чужбина терористи против Алмати. Разбира се, никакви чужденци не са пристигнали да атакуват най-големия казахстански град, различен е въпросът, че като богата метрополия Алмати притегля маргинални детайли от прилежащите централноазиатски страни, които идват да търсят прехранване.
В последна сметка с помощта на части от казахстанския хайлайф, недоволни от дългото властване на клана Назарбаеви, както и с поддръжката на могъщия кремълски съдружник, Токаев съумя да овладее обстановката и да излезе победител от рецесията. Карим Масимов е в ареста, някои членове на „ фамилията “ на първия президент са избягали в чужбина, никой не знае къде се намира самият Нурсултан Назарбаев и в какво здравословно положение е той. Пред спечелилия обаче има доста опасности. Хората от „ фамилията “ на Назарбаев ще търсят реванш, у тях са парите, евентуално ще запазят и част от клиентелистките си мрежи. Поради мощните националистически настроения ходът с вкарването на войски от ОДКБ се приема доста сериозно от казахстанската общност. Нищо, че тези войски си потеглят още тази седмица. Путин надали ще пропусне опцията да се възползва от затрудненото състояние на своя казахстански съдружник и да го обвърже още по-плътно с Москва.
Засега политическа либерализация в Казахстан не може да се чака, само че наподобява, че преходния интервал, обвързван с последователното отдръпване на Назарбаев от многочислените му постове и от действителната власт, към този момент завърши. Неизбежно ще има развенчаване на „ култа към личността “ на първия президент, само че в умерени мащаби. Столицата, която от 3 години се споделя Нур-Султан, несъмнено няма да остане с това име, само че въпреки всичко нямам доверие да получи друго наименование с тире – Касым-Жомарт.
Пламен Димтров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ