Умът ни е така устроен, че винаги нещо ни липсва - ДЖУД ЛОУ
Талантливият синеок лондончанин със съблазнителна хубост и леко иронична усмивка, несъмнено е един от най-хубавите английски артисти на всички времена.
Джуд Лоу си мечтаел за актьорската кариера още от дете, а 12-годишен е признат в Националния юношески музикален спектакъл.
Освен редица емблематични участия в киното (в „ Алфи ”, „ Талантливият Мистър Рипли ”, „ Ваканцията ” и „ Гатака ”) Лоу може да се похвали и с награди „ Сезар ” и „ БАФТА ”, присъединяване в миротворни задачи в Афганистан и пет деца.
Наскоро той съобщи, че е бил предизвестен за огромна международна пандемия като сегашната с коронавирусната болест още през 2011 година по време на фотосите на кино лентата „ Заразяване “ („ Contagion “).
В изявление за GQ той изясни, че режисьорът Стивън Содърбърг се е съветвал с специалисти по епидемиите за своя филм.
Специалистите изрично го уверили, че нямат подозрения, че описаните в „ Заразяване “ събития могат да се повторят в реалност.
Мисля, че мозъкът ни е по този начин организиран, че постоянно нещо ни липсва.
Не може и не би трябвало да прекараш живота си, извинявайки се. Всички сме имали тези моменти, в които вечер се прибираш вкъщи, желае ти се да си скубеш косите и си изпълнен целия с ужасното възприятие, че се проваляш. Това е разбираемо. И човешко. И отминава.
Не би трябвало да съжаляваш за нищо. Няма смисъл от съжалението. Не че не съм минавал през това. Изпитвал съм страдание. Но не разреших това възприятие да посее семе в душата ми и да живее в мен, тъй като нямам доверие в него. То е деградивно. То е виновност, ревнивост и всички други сходни ужасни усеща. Просто би трябвало да спреш да ги подхранваш и да се освободиш от тях, тъй като не ти носят нищо друго, с изключение на щета.
Ако желаете да измененията себе си, променете това, което вършиме.
Ако ще закъсняваш, научи се да се наслаждаваш на закъснението.
Момичетата харесват неприятните момчета… Имиджът на положително момче в никакъв случай не ми е помагал.
Никога не съм възнамерявал да основа семейство, само че го почувствах като най-естественото нещо, което в миналото ми се е случвало – това да срещна някого и да стана татко.
Бях оптимист, безспорен първенец на човешкия дух. И на бърза ръка изгубих това чувство. Струва ми се, че през последните години съм го възвърнал, само че имаше един интервал от живота ми, когато имах доста неприятно мнение за хората като цяло.
Бръсненето постоянно ме е тормозило най-вече. Не съм му огромен почитател, а работата ми изисква да съм постоянно безпрепятствено избръснат, поради грима, който ми поставят на снимачната площадка.
Винаги съм считал, че принцът от приказката за Пепеляшка е най-скучната роля; избирам да играя Злата магьосница.
Работата не е просто работа. Тя е твоята същина.
Най-щастлив съм, когато съм вкъщи с децата. Семейството е моята избавителна берекет.
Голям почитател съм на комиксите. Купувах всяка седмица изданията на „ От Ада ”, „ Паралакс ” и „ Джони Немо ”. Бях огромен почитател на комиксите като дете и към момента съм подобен. Двамата с най-малкия ми наследник сме безспорни комикс откачалки и обичаме да майсторим фигурки на герои.
Винаги споделят: „ Господи, Джъд е в действителност невисок. “ Не е правилно. Аз просто се движа с доста, доста, доста високи хора.
Аз съм извънредно отегчителен човек; имах щастливо детство. Никога не съм гладувал, само че и не съм израснал със сребърна лъжичка в устата. Аз съм един от тези ужасни английски джентълмени от междинната класа, живеещи в южната част на Лондон.
Винаги съм желал да остана в съзнанието на хората като добър артист. За мен това е най-важното. Хората обаче повече се впечатляват от външния тип, точно той ги кара да ти извърнат внимание. Това е един от най-големите дефекти на обществото ни.
Никога няма да схвана по какъв начин да се стартирам като „ секс знак ”. Просто не съм роден за това.
Аз съм човек,който се пробва да живее тук и в този момент. Паметта ми не е изключително добра и може би това е повода да не мисля за това, което е било, а да виждам и да изживявам това, което е в този момент. Старая се да пребивавам оптимално пълноценно ден за ден, всеки ден.
Не обичам просто да върша неща. Обичам да върша неща, в които има смисъл.
Ако има предпочитание, има и метод. Винаги.
Винаги съм харесвал това, което Томас Мор споделя в „ Утопия ” – че в Утопия всеки има правото да води собствен метод да живот и да има лични убеждения, само че че никой няма правото да постанова своите разбирания над останалите. Това е гениално.
Моето обвързване е да вардя себе си от непознати догатки.
