Тактиките“ в образователната ни система, които целят да не сме

„ Тактиките “ в просветителната ни система, които целят да не сме „ толкоз зле “ в резултатите по, в действителност основават условия за образуване на големи маси от „ функционално грамотни “ невежи* хора  

Преди дни министерски съвет изнесе информация, че ще предложи висшето обучение по така наречен държавна поръчка да бъде гратис за студентите. И дебатът „ за “ и „ срещу “ избухна. Дискусията обаче не е за образованието (висше), а за парите. Безплатното ще смъкна равнището, твърди едната страна. Безплатното ще отстрани пречките пред мнозина, които сега желаят да получат по-висока подготовка, само че по една или друга причина не могат да си разрешат да заплащат таксите за образование – това е противоположната теза. Споровете се свеждат до причини „ за “ или „ срещу “ парите във висшата просветителна степен.

Без пари не става – по този начин е организиран светът ни. Парите обаче са единствено един от инструментите за действие на обществата. Когато нещата опират до фундамента на действие на човешките общности, безусловно неверно е да се взираме в инструментите – по-красивата лопата не прави по-добър индивидът, който работи с лопатата, нали?

Къде е дебатът за това какво, по какъв начин и несъмнено, за какво ще се промени във висшата просветителна степен? Няма го. Липсата му има една явна причина – времената, в които живеем. Огледайте се. Не може да не сте забелязали, че всичко се свежда до парите – от геополитическите действителности до ежедневните битовизми, съществуването или неналичието на финансов запас става фокус на разногласията. Това е казусът. Стремим се към по-щастлив живот, към по-спокойни дни, само че в действителност непрекъснато търсим решения за благополучие и успокоение в „ повече и по-красиви лопати “, наивно приемайки, че това ще реши същинските проблеми.

Безплатното висше обучение няма да породи никаква позитивна смяна. Вероятно няма и да навреди. Нелепо е да се твърди, че в случай че студентите не заплащат семестриални такси за образованието си ще са по-малко стимулирани да учат. Логиката подсказва, че в случай че такова изказване е правилно, то следва да е правилно и противоположното – платеното обучение да образува по-силна мотивация. Имате ли образец, с който да докажете, че някой, заплатил милиони за образованието си, е получил повече и по-качествени познания?

Образованието е личностен акт. Всеки дефинира независимо за себе си какво, доколко и в какъв размер желае да научи. Светът ни в действителност е подвластен от финансовия запас, само че в случай че мотивацията да се учим е обвързвана единствено с възвращаемостта на вложените в образование пари, горко ни. Никой не би поверил парите си на зле подготвени финансисти; няма да желаете да живеете в жилище, издигнато от безхаберни архитекти, да не приказваме, че въобще няма да ви хареса да ви лекува някой, който е завършвал медицина, тласкан единствено от претекста за положителни финансови приходи в практикуването на лекарската специалност.



Образованият човек е по-щастлив. И по-спокоен, тъй като знае и не трепери от страхове, подбудени от неизвестността. Тънката разлика сред притежаването на диплом за приключено обучение и същинското притежаване на познанията, добити от обстоятелства и опит е най-лесна за размиване. Случва се пред очите ни – хаби се сила в спор, който отмества фокуса от образованието, с цел да го сведе единствено до циркулацията на финансови потоци в просветителната система; конфликтът на хрумвания за същината на образованието още веднъж беше сменен от разногласия към парите.

Преди близо два месеца ректорът на Софийския университет - най-престижното висше учебно заведение у нас – намерено в народен ефир съобщи, че досегашният модел „ парите следват студента “ генерира неправилна логичност. Човек с неговите знания и опит вижда, че „ наклонността да се търси прекомерно тясна специализация във висшето обучение не е добра, висшистите би трябвало да наблюдават общата картина на обществата, да умеят да улавят правилния код на времето. Ако си учтив като човек да имаш тази сензитивност, правилните решения постоянно ще бъдат намирани ”, сподели проф. Вълчев. Ясно дефинирана посока.

Идеята не е от през вчерашния ден. Съюз на демократичните сили да вземем за пример през годините не е отстъпвало от консервативното разбиране за непрекъснато и последователно струпване на позитивни промени, най-много във фундамента на всяко общество - образованието. Опитите на неолибералните кръгове за бързи, революционни на моменти промени, непроменяемо водят до обстановки, в които се постанова да се гаси един пожар, само че с цената на експлоадиране на други два. Деградацията при подобен метод е обезпечена .

Моментът постанова стратегическо мислене, а не просто тактически промени. Сега е наложително да се работи всъщност в посока качеството на научните познания, широтата на познанията, които са ни нужни, с цел да просперира България. Хаосът в просветителната ни система, освен във висшите учебни заведения, стартира все по-ясно да проличава. И е време да се спре с писането на „ тактики на коляно “ от през днешния ден за на следващия ден, тъй като пътят, по който вървим е ясно къде ще ни води – ще си създадем маса от функциониращи, „ функционално грамотни “ невежи. Социализмът по този начин опита да сътвори „ всестранно (после го поправя на „ многостранно “) развити персони “. Знаете до каква степен стигна страната ни под управлението на „ много/странно развитите персони “, нали?



* В края на XIII век философът Роджър Бейкън в своите съчинения доближава до извода, че съществена спънка за развиването на човешките общности е незнанието. Монахът-философ дефинира времето, в което живее, като време на рецесии, крах и всеобща деградация. „ Днес бъркат повече, в сравнение с в предходни времена “ и „ на всички места се сблъскваш с разруха на нравите “, написа Бейкън. В опит да открие решение на казуса с постигането на истината, философът доближава до извода, че фундаменталното затруднение е всеобщото незнание.