Такова лошо качество на бюджет досега не съм срещал. По

„ Такова неприятно качество на бюджет до момента не съм срещал. По всички критерии има съществени диспропорции и разминавания. Предвижда се приходите и помощите да набъбнат с 1 милиарда лв., а в същото време разноските и вноските в Европейски Съюз нарастват с 11 милиарда лв.. “

Това сподели в студиото на „ Добро утро, Европа “ по Euronews Bulgaria проф. Гарабед Минасян от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките.

„ Това, което е още по-драстично и недопустимо е, че към две трети от прираста на разноските се пада на настоящите разноски. В икономическата и финансовата доктрина има наложени щампи, една от които е, че що се касае до настоящите разноски в бюджета – заплати, поддържане на личен състав и така нататък, да бъде осъществявано в границите на това, което може да се събере, а допустимото за финансиране посредством външни заеми да бъде само за финансови разноски – ново строителство, инфраструктурни планове “, изясни проф. Минасян.

" Ръководителите на политическите партии нямат огромни знания в региона на стопанската система. Винаги се издънват по един или различен мотив, да не приказваме за Бойко Борисов, който неведнъж е правил неудачни изхвърляния. Радев също е имал такива непремерени изявления в региона на стопанската система ", разяснява специалистът.
Проф. Минасян разяснява и рецензиите на бюджета отстрана на някогашния финансов министър Асен Василев, като означи, че точно по негово време е бил квалифициран Планът за възобновяване и резистентност и нещата, които той показва в този момент като рецензия, са си съществували и тогава.

По думите на проф. Минасян служебното държавно управление бяга от своите отговорности. Според икономиста обвързване на държавното управление е, когато планува несъмнено настоящи разноски, те да бъдат покрити от събирания на налози и приходите в бюджета.

" Работите на държавното управление е дали тези разноски, които планува като настоящи, могат да бъдат покрити от приходите. Ако не могат, има две благоприятни условия – да не се вършат такива високи разноски или да се усили приходната част ", разяснява специалистът.
По думите на проф. Минасян плоският налог е потвърдил своята неплатежоспособност.

„ Плоският налог, който беше въведен през 2008 година, потвърди безусловно своята неплатежоспособност, тъй като той фактически оставя повече свободни капитали и запаси в по-богатата каста от популацията. Очакванията бяха, че тези пари, натрупвани от капиталистите, ще се върнат назад в стопанската система, само че действителността не го удостоверява “, уточни икономистът.

„ Миналата година бяха изнесени български капитали в размер на 11 милиарда евро. При изискване, че вътрешните вложения бяха 13 милиарда евро. Тоест, ниското облагане на високите приходи фактически дава резултат във тип на струпване на облаги и капитал, само че този капитал не остава, а напуща страната “, акцентира той.

Според проф. Минасян на този стадий България към момента не е подготвена да одобри еврото.

„ Лично за мен Еврозоната е най-малката болежка. Моите преценки демонстрират, че ние не сме подготвени на да влезем там. Не, че изобщо би трябвало да се откажем, само че на този стадий ние не сме подготвени “, уточни икономистът.

„ Съветът ми е държавното управление да се държи като такова и да носи отговорностите, които му се поставят “, сподели още той.