Al Jazeera: Израел принадлежи на “Евровизия”
Т ъкмо когато си помислихте, че “Евровизия ” е достигнала върха на парадокса – с потопените в брокат клишета, ексцентричните текстове и осъществявания, които карат даже локалната ви караоке вечер да наподобява изтънчена – през 2025 година състезанието падна още по-ниско. Тази година Израел освен участваше на фона на продължаващото си нахлуване против Газа и интернационалното право, само че и едвам не завоюва.
Това показва Сомдийп Сен за.
(Във видеото: Евровизия 2025: Любопитни обстоятелства към конкурса)
В навечерието на състезанието деятели в цяла Европа призоваваха за изключване на Израел. Седемдесет и двама някогашни участници в “Евровизия ” подписаха намерено писмо с гледище Израел – и националната му телевизия KAN – да бъдат неразрешени. Протести, петиции и акции заляха континента с апели състезанието да отстоява хипотетичните си полезности за „ европейско единение и просвета “ , вместо да дава естрада на страна, упреквана, че системно бомбардира население от два милиона души в плен.
Но “Евровизия ” не се вслуша.
Вместо това тя даде сцената на 24-годишния Ювал Рафаел – оживял от офанзивата на „ Хамас “ на 7 октомври на музикалния фестивал „ Нова “ – който завоюва вота на публиката в множеството страни и се класира втори в общото класиране, като загуби само тъй като, за разлика от феновете, професионалните журита избраха присъединяване на Австрия.
Разбираемо е, че изненадващото почти-победоносно показване на Израел провокира вълна от отвращение. Страни, където обществото е измежду най-гласовитите критици на дейностите на Израел в Газа – като Ирландия – сякаш дадоха най-високи оценки на Рафаел, което докара до всеобщи обвинявания в операция на гласовете. Националните малките екрани на Испания и Белгия подадоха публични тъжби до Европейския съюз за радио и телевизионно разпространяване, с искане за следствие на възможни нередности в системата за гласоподаване. Междувременно аудиоанализ на The Intercept разкри, че уредниците на “Евровизия ” са заглушили освиркванията и виковете „ Свобода за Палестина “ по време на живото осъществяване на Рафаел.
След тазгодишния конкурс апелите за изключване на Израел от “Евровизия ” звучат по-силно от всеки път. За мнозина в Европа, които обичат “Евровизия ” – било поради труфя, спектакъла или носталгичния ѝ сексапил – само че също по този начин държат на интернационалното право и живота на палестинците, продължаващото присъединяване на Израел съставлява честен неуспех.
И въпреки всичко аз имам вяра, че Израел принадлежи на Евровизия и би трябвало да продължи да взе участие. Ето за какво.
На първо място, продължаващото присъединяване на Израел отразява действителността на европейската политика. Въпреки растящото публично отвращение, доста европейски водачи демонстрираха непоколебима поддръжка за Израел по време на опустошителната му акция в Газа. Макар страни като Испания и Ирландия да приканиха за преоценка на връзките на Европейския съюз с Израел, за по-голямата част от Европа всичко си остава както досега.
През февруари 2025 година, макар възходящия напън от страна на правозащитни организации, европейските външни министри се срещнаха с израелския си сътрудник и настояха, че „ политическите и икономическите връзки остават мощни “ . Няколко месеца по-късно седем страни от Европейски Съюз разгласиха взаимна декларация с апел за преустановяване на това, което нарекоха „ основана от индивида филантропична злополука “ в Газа. Но без съответни дейности тези думи останаха кухи.
Европа също е разграничена по въпроса дали да извърши заповедта на Международния углавен съд за арест на израелския министър председател Бенямин Нетаняху. Белгия, Нидерландия, Ирландия, Литва, Словения и Испания обявиха, че ще се съобразят. Англия, както нормално, заобиколи въпроса с общата дефиниция, че ще „ съблюдава законовите си отговорности според вътрешното и интернационалното право “ . Междувременно Унгария под управлението на премиера Виктор Орбан изрично отхвърли да приложи заповедта. А измежду огромните сили на Европа – Франция, Германия и Италия – реакциите варираха от уклончиви до намерено отхвърлящи. Франция съобщи, че Нетаняху се употребява с имунитет, защото Израел не е член на МНС; Италия сподели, че карцерът му би бил „ неизпълним “ ; а новоизбраният немски канцлер Фридрих Мерц даже даде обещание да откри „ способи и средства “ , с цел да посрещне Нетаняху.
Israel belongs in Eurovision
— Zicutake USA Comment (@Zicutake)
Като се има поради с какъв възторг европейските водачи се заемат да потискат солидарността с Палестина спрямо неналичието им на дейности за търсене на отговорност от Израел, наподобява изцяло разумно Израел да продължи да пее и танцува върху руините на палестински животи – ръка за ръка със своите европейски другари.
Но този съюз не е единствено политически. Онези, които го прокарват, настояват, че е и културен, даже „ цивилизационен “ .
Мнозина западни интелектуалци от дълго време показват Израел като аванпост на европейските полезности в един хипотетично див район. След 7 октомври този разказ бе възобновен с нова мощ. Френският интелектуалец Бернар-Анри Леви, до момента в който упорства, че е „ боец за човешките права “ , показва Израел – с цялата му апартейдна система – като честен фар спрямо нормалните „ други “ : руснаци, турци, китайци, перси и араби. Според него техните имперски упоритости съставляват надалеч по-голяма опасност за „ цивилизацията “ , в сравнение с „ политиката на колонизация на Западния бряг “ от страна на Израел. Той даже хвали „ моралната неотстъпчивост “ на Израел и хипотетичната му угриженост за цивилните в Газа – думи, които звучат все по-абсурдно след 19 месеца на чиста кланица.
Американският коментатор Джош Хамър е още по-откровен в книгата си Израел и цивилизацията: ориста на еврейската нация и бъдещето на Запада. За него Израел е „ сътрудникът “ на Запада в район, малтретиран от принуждение и ислямски „ тероризъм “ . Поддръжниците на палестинските права, по неговите думи, са „ антиамерикански, антизападни чакали “ . Британският коментатор Дъглас Мъри повтаря същата цивилизационна рамка в книгата За демокрациите и култовете на гибелта: Израел и бъдещето на цивилизацията, наричайки Израел бастион на положителното в свят на зло.
Израелските водачи също възприеха този език. Нетаняху съобщи малко след 7 октомври, че „ Израел се бори с враговете на самата цивилизация “ , призовавайки Запада да прояви „ морална изясненост “ . Според това световъзприятие Израел не просто се пази – той пази цялата западна цивилизация.
Всичко това може да звучи надалеч от музикален конкурс. Но Евровизия постоянно е била повече от пайети и промяна на тоналности. Тя е прожекция на европейските ценности – а „ Европа “ като идея постоянно е била политическа. Тя се основава на колониално завещание, което показва Европа като просветена, подредена и рационална – в контрапункт на хипотетично изостаналия, прочувствен и несъизмерим неевропейски „ различен “ .
Това завещание оправдава колониалните завоевания и жестокото потушаване на антиколониалните въстания. Кланетата се представяха като нужна цена за възобновяване на реда; етническото пречистване – като цивилизаторска задача. Днес същият разказ продължава да живее в метода, по който Западът показва Израел – като обстрелвана народна власт, която самоуверено устоява на варварството.
Затова, когато хората приканват Израел да бъде изключен от Евровизия поради съмнения в манипулиране на гласовете, не мога да не отбележа иронията, че геноцидната му акция в Газа не мина алена линия за Европа – само че измамата в музикален конкурс може и да го направи.
Ако Евровизия в този момент изгони Израел, това ще е най-тежкото наказване, което континентът в миналото е налагал на тази страна – и то не за всеобщи убийства, а за интервенция в поп музиката.
И по този начин, да – имам вяра, че Израел би трябвало да остане в Евровизия.
В последна сметка, Европа и Израел си заслужават един различен.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позицията на Vesti.bg.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Това показва Сомдийп Сен за.
(Във видеото: Евровизия 2025: Любопитни обстоятелства към конкурса)
В навечерието на състезанието деятели в цяла Европа призоваваха за изключване на Израел. Седемдесет и двама някогашни участници в “Евровизия ” подписаха намерено писмо с гледище Израел – и националната му телевизия KAN – да бъдат неразрешени. Протести, петиции и акции заляха континента с апели състезанието да отстоява хипотетичните си полезности за „ европейско единение и просвета “ , вместо да дава естрада на страна, упреквана, че системно бомбардира население от два милиона души в плен.
Но “Евровизия ” не се вслуша.
Вместо това тя даде сцената на 24-годишния Ювал Рафаел – оживял от офанзивата на „ Хамас “ на 7 октомври на музикалния фестивал „ Нова “ – който завоюва вота на публиката в множеството страни и се класира втори в общото класиране, като загуби само тъй като, за разлика от феновете, професионалните журита избраха присъединяване на Австрия.
Разбираемо е, че изненадващото почти-победоносно показване на Израел провокира вълна от отвращение. Страни, където обществото е измежду най-гласовитите критици на дейностите на Израел в Газа – като Ирландия – сякаш дадоха най-високи оценки на Рафаел, което докара до всеобщи обвинявания в операция на гласовете. Националните малките екрани на Испания и Белгия подадоха публични тъжби до Европейския съюз за радио и телевизионно разпространяване, с искане за следствие на възможни нередности в системата за гласоподаване. Междувременно аудиоанализ на The Intercept разкри, че уредниците на “Евровизия ” са заглушили освиркванията и виковете „ Свобода за Палестина “ по време на живото осъществяване на Рафаел.
След тазгодишния конкурс апелите за изключване на Израел от “Евровизия ” звучат по-силно от всеки път. За мнозина в Европа, които обичат “Евровизия ” – било поради труфя, спектакъла или носталгичния ѝ сексапил – само че също по този начин държат на интернационалното право и живота на палестинците, продължаващото присъединяване на Израел съставлява честен неуспех.
И въпреки всичко аз имам вяра, че Израел принадлежи на Евровизия и би трябвало да продължи да взе участие. Ето за какво.
На първо място, продължаващото присъединяване на Израел отразява действителността на европейската политика. Въпреки растящото публично отвращение, доста европейски водачи демонстрираха непоколебима поддръжка за Израел по време на опустошителната му акция в Газа. Макар страни като Испания и Ирландия да приканиха за преоценка на връзките на Европейския съюз с Израел, за по-голямата част от Европа всичко си остава както досега.
През февруари 2025 година, макар възходящия напън от страна на правозащитни организации, европейските външни министри се срещнаха с израелския си сътрудник и настояха, че „ политическите и икономическите връзки остават мощни “ . Няколко месеца по-късно седем страни от Европейски Съюз разгласиха взаимна декларация с апел за преустановяване на това, което нарекоха „ основана от индивида филантропична злополука “ в Газа. Но без съответни дейности тези думи останаха кухи.
Европа също е разграничена по въпроса дали да извърши заповедта на Международния углавен съд за арест на израелския министър председател Бенямин Нетаняху. Белгия, Нидерландия, Ирландия, Литва, Словения и Испания обявиха, че ще се съобразят. Англия, както нормално, заобиколи въпроса с общата дефиниция, че ще „ съблюдава законовите си отговорности според вътрешното и интернационалното право “ . Междувременно Унгария под управлението на премиера Виктор Орбан изрично отхвърли да приложи заповедта. А измежду огромните сили на Европа – Франция, Германия и Италия – реакциите варираха от уклончиви до намерено отхвърлящи. Франция съобщи, че Нетаняху се употребява с имунитет, защото Израел не е член на МНС; Италия сподели, че карцерът му би бил „ неизпълним “ ; а новоизбраният немски канцлер Фридрих Мерц даже даде обещание да откри „ способи и средства “ , с цел да посрещне Нетаняху.
Israel belongs in Eurovision
— Zicutake USA Comment (@Zicutake)
Като се има поради с какъв възторг европейските водачи се заемат да потискат солидарността с Палестина спрямо неналичието им на дейности за търсене на отговорност от Израел, наподобява изцяло разумно Израел да продължи да пее и танцува върху руините на палестински животи – ръка за ръка със своите европейски другари.
Но този съюз не е единствено политически. Онези, които го прокарват, настояват, че е и културен, даже „ цивилизационен “ .
Мнозина западни интелектуалци от дълго време показват Израел като аванпост на европейските полезности в един хипотетично див район. След 7 октомври този разказ бе възобновен с нова мощ. Френският интелектуалец Бернар-Анри Леви, до момента в който упорства, че е „ боец за човешките права “ , показва Израел – с цялата му апартейдна система – като честен фар спрямо нормалните „ други “ : руснаци, турци, китайци, перси и араби. Според него техните имперски упоритости съставляват надалеч по-голяма опасност за „ цивилизацията “ , в сравнение с „ политиката на колонизация на Западния бряг “ от страна на Израел. Той даже хвали „ моралната неотстъпчивост “ на Израел и хипотетичната му угриженост за цивилните в Газа – думи, които звучат все по-абсурдно след 19 месеца на чиста кланица.
Американският коментатор Джош Хамър е още по-откровен в книгата си Израел и цивилизацията: ориста на еврейската нация и бъдещето на Запада. За него Израел е „ сътрудникът “ на Запада в район, малтретиран от принуждение и ислямски „ тероризъм “ . Поддръжниците на палестинските права, по неговите думи, са „ антиамерикански, антизападни чакали “ . Британският коментатор Дъглас Мъри повтаря същата цивилизационна рамка в книгата За демокрациите и култовете на гибелта: Израел и бъдещето на цивилизацията, наричайки Израел бастион на положителното в свят на зло.
Израелските водачи също възприеха този език. Нетаняху съобщи малко след 7 октомври, че „ Израел се бори с враговете на самата цивилизация “ , призовавайки Запада да прояви „ морална изясненост “ . Според това световъзприятие Израел не просто се пази – той пази цялата западна цивилизация.
Всичко това може да звучи надалеч от музикален конкурс. Но Евровизия постоянно е била повече от пайети и промяна на тоналности. Тя е прожекция на европейските ценности – а „ Европа “ като идея постоянно е била политическа. Тя се основава на колониално завещание, което показва Европа като просветена, подредена и рационална – в контрапункт на хипотетично изостаналия, прочувствен и несъизмерим неевропейски „ различен “ .
Това завещание оправдава колониалните завоевания и жестокото потушаване на антиколониалните въстания. Кланетата се представяха като нужна цена за възобновяване на реда; етническото пречистване – като цивилизаторска задача. Днес същият разказ продължава да живее в метода, по който Западът показва Израел – като обстрелвана народна власт, която самоуверено устоява на варварството.
Затова, когато хората приканват Израел да бъде изключен от Евровизия поради съмнения в манипулиране на гласовете, не мога да не отбележа иронията, че геноцидната му акция в Газа не мина алена линия за Европа – само че измамата в музикален конкурс може и да го направи.
Ако Евровизия в този момент изгони Израел, това ще е най-тежкото наказване, което континентът в миналото е налагал на тази страна – и то не за всеобщи убийства, а за интервенция в поп музиката.
И по този начин, да – имам вяра, че Израел би трябвало да остане в Евровизия.
В последна сметка, Европа и Израел си заслужават един различен.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позицията на Vesti.bg.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ