Капитанът на Царевна: Не е леко да живееш в атмосфера на бойни действия
" Такива моменти съществуват. Винаги е имало заплаха. Не знаеш какво може да се случи. От къде кой гърми и от къде идват снаряди. Стреля се, чуват се звуци. Тежко е ", споделя пред БТВ капитанът на кораба " Царевна " Павел Павлов в отговор на въпрос дали е имало моменти на директна заплаха за него и екипажа му.
Като цяло мина по-тежката част, в този момент наподобява по-спокойно. От началото на войната до в този момент моряците са имали няколко благоприятни условия за евакуация, контрактувани от българското държавно управление, само че до преди два дни страхът е надделявал, споделя капитанът.
" В тези моменти вероятно имаше подготвеност от външно министерство. Тогава ситуацията на пристанището беше извънредно тежка и никой не се съгласи от екипажа по това време да взе участие в евакуацията. Обсъждал съм всекидневно ситуацията, обаждали са се и министър председателят, неведнъж, и хората от ситуационния център (б.р. към МВнР) ", прибавя той.
На въпрос по какъв начин наподобява войната от борда на кораба Павлов съобщи: " Това е нещо доста стресиращо за мирните хора и да бъдеш в тази конюнктура не е доста леко - да устоиш и да живееш в тази атмосфера на бойни дейности.
На въпрос по кое време последно приказвал с премиера той споделя: " Днес приказвахме. Пита по какъв начин се усещаме, добре ли сме, настроението по какъв начин е. Отговорихме уместно, че всичко е обикновено. Доколкото може да е обикновено в една такава конюнктура ". Капитан Павлов прибавя, че в деня, в който се готви евакуацията на моряците, един от тях слиза от борда преди началото на интервенцията.
Павлов споделя, че в деня, в който се готви евакуация на моряците, един от тях слиза от борда преди началото на интервенцията.
" Един от нашите сътрудници реши на своя отговорност да напусне кораба независимо. Явно му е пристигнало допълнително страстта. Направихме връзка с офиса. Предупредих за това и те споделиха да изчакат до 10 часа вероятно за връзка с външно министерство, само че той изрично отхвърли и напусна кораба независимо и се придвижи по кея напред към регион, където може би беше по-безопасно. Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се изтеглят хората от борда. Екипажът взе доста бързо решение - те авансово бяха решили по избор да изоставен кораба. Имаха подготовка. Много бързо се изнесоха с бяло знаме и всичкия багаж ", уточно капитанът. За бяло знаме им служи една пръчка и парче от чаршаф или калъфка, не си спомня добре капитан Павлов.
Той споделя, че е имал диалог с евакуираните си сътрудници. Знае, че са добре. За пътуването им към България получава информация от притежателите на компанията и ситуационния център.
На въпроса за какво е останал на борда, той отговоря: " Защото съм капитан. Корабът е още жив, не е погубен, не е мъртъв. Чакаме да се разчисти синия кулоар, с цел да може да излезе кораба от него. Всеки се опасява, само че въпреки всичко имаме някакви отговорности. Тежка е капитанската шапка, както се споделя. "
Като цяло мина по-тежката част, в този момент наподобява по-спокойно. От началото на войната до в този момент моряците са имали няколко благоприятни условия за евакуация, контрактувани от българското държавно управление, само че до преди два дни страхът е надделявал, споделя капитанът.
" В тези моменти вероятно имаше подготвеност от външно министерство. Тогава ситуацията на пристанището беше извънредно тежка и никой не се съгласи от екипажа по това време да взе участие в евакуацията. Обсъждал съм всекидневно ситуацията, обаждали са се и министър председателят, неведнъж, и хората от ситуационния център (б.р. към МВнР) ", прибавя той.
На въпрос по какъв начин наподобява войната от борда на кораба Павлов съобщи: " Това е нещо доста стресиращо за мирните хора и да бъдеш в тази конюнктура не е доста леко - да устоиш и да живееш в тази атмосфера на бойни дейности.
На въпрос по кое време последно приказвал с премиера той споделя: " Днес приказвахме. Пита по какъв начин се усещаме, добре ли сме, настроението по какъв начин е. Отговорихме уместно, че всичко е обикновено. Доколкото може да е обикновено в една такава конюнктура ". Капитан Павлов прибавя, че в деня, в който се готви евакуацията на моряците, един от тях слиза от борда преди началото на интервенцията.
Павлов споделя, че в деня, в който се готви евакуация на моряците, един от тях слиза от борда преди началото на интервенцията.
" Един от нашите сътрудници реши на своя отговорност да напусне кораба независимо. Явно му е пристигнало допълнително страстта. Направихме връзка с офиса. Предупредих за това и те споделиха да изчакат до 10 часа вероятно за връзка с външно министерство, само че той изрично отхвърли и напусна кораба независимо и се придвижи по кея напред към регион, където може би беше по-безопасно. Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се изтеглят хората от борда. Екипажът взе доста бързо решение - те авансово бяха решили по избор да изоставен кораба. Имаха подготовка. Много бързо се изнесоха с бяло знаме и всичкия багаж ", уточно капитанът. За бяло знаме им служи една пръчка и парче от чаршаф или калъфка, не си спомня добре капитан Павлов.
Той споделя, че е имал диалог с евакуираните си сътрудници. Знае, че са добре. За пътуването им към България получава информация от притежателите на компанията и ситуационния център.
На въпроса за какво е останал на борда, той отговоря: " Защото съм капитан. Корабът е още жив, не е погубен, не е мъртъв. Чакаме да се разчисти синия кулоар, с цел да може да излезе кораба от него. Всеки се опасява, само че въпреки всичко имаме някакви отговорности. Тежка е капитанската шапка, както се споделя. "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ