А защо не и паметник на Вермахта, като част от историята ни? В Ру...
Такава е действителността, а сълзите за паметника на руската войска, са чисто двуличие.
До повторим обстоятелствата, които бранителите на ПСА гузно премълчават.
Проф. Искра Баева пази от екрана тезата, че историята би трябвало да се резервира такава, каквато се е случила, без значение от стореното по политически или други аргументи в предишното.
Тоест, алената войска може и да ни е окупирала, само че такива са били събитията.
И тъй като в разногласията по тематиката за въпросния монумент постоянно се замесва и намесва Русия, дано дадем образец с нея.
От 1990 година до през днешния ден в Русия са отстранени: разрушени, дадени за скрап или отнесени някъде за предпазване над 460 монументи на Ленин и към стотина на Сталин. Без никой да се базира на историята, националната памет и прочие
Преди години водачът на ЛДПР Владимир Жириновский предложи Русия да продаде тялото на Ленин, което лежи от десетилетия в мавзолея на Червения площад в Москва. Имало купувачи, колекционери подготвени да дадат сериозна сума за мумията на пролетарския водач, който и до ден сегашен е боготворен от част от руснаците. Немалко депутати подкрепили предлагането.
Въпреки тези обстоятелства към момента има българи, коиюто носят и целуват портрета на Сталин пред МОЧА на избрани дати. Какво ни споделя този „ обред “? Да се върнем в онази ера, тъй като някакви размътени мозъци не могат да да преценяват действителния живот?
Путин споделя за Сталин през 2017 година: „ Репресиите по времето на ръководството на Сталин не са мит, а факт. Загинаха милиони руски жители и това би трябвало да се знае “.
По време на заседание на научните служащи в Русия още веднъж Путин декларира: „ Ленин се опитваше да наложи автономията като модел на ръководство. Всъщност заложи атомна бомба под постройката, която се назовава Русия, и тази бомба се взриви. И международната гражданска война, замислена от него бе огромна нелепост. Сега поносим следствията “.
Къде останаха пламенните слова за божеството Владимир Улянов? И за какво Русия не брани вожда на пролетариата в името на някаква историческа памет?
По логиката на Баева, Нинова и компания някой може да изиска да издигнем монумент и на Вермахта, тъй като сме били в един момен съдружници с Германия на Хитлер. През Първата международна война също сме били с Германия. И това е история. Германски военни са били разквартирувани в доста български домове, както по-късно се е случило и със руски военни. Що да нямаме паметник на „ синеоките рицари “, както са ги наричали българите преди да се затичат с цветя да посрещат руските танкове… Звучи неуместно, само че историческите обстоятелства са такива. Ще кажат някои, че Съвета на Едропа е наложил възбрана на нацистки и фашистки знаци и лозунги в целия Европейски Съюз. Но такава възбрана има и за комунистическите знаци, у нас това е текст в съответен закон. Не споделям да увековечаваме прогерманското ни минало, само че действително е съществувало и нашите дядовци и баби са живяла в него и спомените са още живи.
Но да се върнем към ПСА/МОЧА и историята на неговото основаване.
На 4 октомври 1949 година министър-председателят Васил Коларов, комунистически деятел, някогашен общоприет секретар на Коминтерна и другар на Сталин предлага, а държавното управление приема решение за разработване на монумент на Съветската войска в София. Той не крие, че концепцията за монумента е на „ руското управление “, което желае в България да се издигне знак на мощта на Съветския съюз. За съпоставяне: същият план е препоръчан и на Югославия, само че Белград изрично отхвърля да се съобрази с Москва.
Първата копка на бъдещия паметник е направена на 5 юли 1952 година Паметникът е открит през 1954 година, когато към този момент министър-председател и пръв партиен началник е Вълко Червенков. Самият Червенков е бил член на специфичната наказателна група на Българска комунистическа партия по осъществяване на терористични актове. Вербуван е от руските секрети служби с агентурно име „ Спартак “. Той упреква първо Георги Димитров, а по-късно и Коларов в недалновидна политика и осъществяване на репресии. По повеля на Кремъл обаче самият той взе участие в елиминирането на комунистическия деятел Трайчо Костов и провежда лов на вещици в Българска комунистическа партия, като от партията са изхвърлени над 100 000 членове!
На априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1956 година Тодор Живков назовава ръководството на Червенков нездравословно и рисково за България. Обвинява го в сталинизъм и репресии.
Никой не е питал българските жители дали са признателни и защо на Червената войска? За това, че е окупирала България?
Това в Българска социалистическа партия и другите леви обединения, които се гордеят, че са наследници на Българска комунистическа партия, не го ли знаят? Откъде накъде одобряват, че решенията на Коларов и Червенков, диктувани от Сталин и кликата му в Кремъл са верни? Нали въпросните дейци са свалени и подложени на критика за тежките вреди, които са нанесли на страната ни? Истината е, че тъкмо те са пробвали да пренапишат историята с издигането на монумента. Освен това, изказванията, че паметникът е в чест на починалите руски войни е неистина! Загинали на територията на България няма.
Така постъпиха в Русия с паметниците на великия водач Ленин...
Коларов, съгласно редица документи от съветските архиви, е изпълнявал покорно заповедите на Сталин за чистки в редиците на Коминтерна. В тези репресии умират или са изпратени в лагери хиляди дейци на комунистическите партии на Франция, Полша, Чехословакия, Югославия, Италия, Австрия, Финландия, Япония, Швейцария и прочие Коларов не е защитил даже български комунисти, упрекнати по доноси в изменничество и работа на непознати разузнавания, въпреки да е знаел, че са почтени. Георги Димитров е този, който се е опитвал да избави някои от тях и в някои случаи е съумял. Но не и Коларов.
Червенков пък е сътрудник на руските служби и е работил като подобен даже, когато към този момент е бил български министър председател!
Да се акцентират през днешния ден техните решения като исторически верни, е парадокс.
Да не забравяме също, че Георги Димитров написа в писмо молба до Сталин и Молотов (външен министър) две седмици след 9-ти септември 1944 година: „ … някои военнослужещи (червеноармейци – б. м. – Г. Д.) в пияно положение нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват дами и убиват мъже “. Описани са доста неприятни неща, за които ревящите за руския монумент кой знае за какво мълчат.
Освен това въпросната окупация коства на българите 133 млрд лв. или над 300 млн $ за издръжката на руските елементи на наша територия.
В Българска социалистическа партия и другите скърбящи за паметника не споделят нищо и за обстоятелството, че самите те са махнали всички бюстове и монументи на Червенков, Сталин и Коларов, а на градовете Коларовград (1950-1965 г.) и Сталин (до 1956 г.) са върнати имената Шумен и Варна… Излиза, че самите български комунисти са подменили историята…
Крокодилските сълзи за паметника (в построяването му в действителност са взели участие изтъкнати български архитекти, скулптори и художници) са нищо друго с изключение на прокремълска агитация. Той не е знак на онази Русия, която вдъхва почитание и почит с достиженията си в полето на културата и науката през годините. Но не и да припомня с наличието си за репресивните режими на Комунистическа партия на Съветския съюз, отговорни за изтреблението на милиони руски жители. Включително и за войната, която води Москва през днешния ден против самостоятелна Украйна.
В Плевен да вземем за пример смъкнаха паметника на руската войска и на негово място бе повдигнат паметник на ген. Владимир Вазов и героите от 9-а Плевенска дивизия, популяризирала се в целия свят при боевете край Дойран. В тази епопея на българската популярност са записали имената си поетите Димчо Дебелянов и Гео Милев. Както и хиляди други почтени българи. Плевенчани го направиха и историята си пристигна на мястото. Така се прави.
Колкото до заканите на говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова, че " България ще си заплати за паметника ", дано се обърне към нарколог, дамата. В Русия имат дълга процедура в тази област.
Огнян Стефанов
До повторим обстоятелствата, които бранителите на ПСА гузно премълчават.
Проф. Искра Баева пази от екрана тезата, че историята би трябвало да се резервира такава, каквато се е случила, без значение от стореното по политически или други аргументи в предишното.
Тоест, алената войска може и да ни е окупирала, само че такива са били събитията.
И тъй като в разногласията по тематиката за въпросния монумент постоянно се замесва и намесва Русия, дано дадем образец с нея.
От 1990 година до през днешния ден в Русия са отстранени: разрушени, дадени за скрап или отнесени някъде за предпазване над 460 монументи на Ленин и към стотина на Сталин. Без никой да се базира на историята, националната памет и прочие
Преди години водачът на ЛДПР Владимир Жириновский предложи Русия да продаде тялото на Ленин, което лежи от десетилетия в мавзолея на Червения площад в Москва. Имало купувачи, колекционери подготвени да дадат сериозна сума за мумията на пролетарския водач, който и до ден сегашен е боготворен от част от руснаците. Немалко депутати подкрепили предлагането.
Въпреки тези обстоятелства към момента има българи, коиюто носят и целуват портрета на Сталин пред МОЧА на избрани дати. Какво ни споделя този „ обред “? Да се върнем в онази ера, тъй като някакви размътени мозъци не могат да да преценяват действителния живот?
Путин споделя за Сталин през 2017 година: „ Репресиите по времето на ръководството на Сталин не са мит, а факт. Загинаха милиони руски жители и това би трябвало да се знае “.
По време на заседание на научните служащи в Русия още веднъж Путин декларира: „ Ленин се опитваше да наложи автономията като модел на ръководство. Всъщност заложи атомна бомба под постройката, която се назовава Русия, и тази бомба се взриви. И международната гражданска война, замислена от него бе огромна нелепост. Сега поносим следствията “.
Къде останаха пламенните слова за божеството Владимир Улянов? И за какво Русия не брани вожда на пролетариата в името на някаква историческа памет?
По логиката на Баева, Нинова и компания някой може да изиска да издигнем монумент и на Вермахта, тъй като сме били в един момен съдружници с Германия на Хитлер. През Първата международна война също сме били с Германия. И това е история. Германски военни са били разквартирувани в доста български домове, както по-късно се е случило и със руски военни. Що да нямаме паметник на „ синеоките рицари “, както са ги наричали българите преди да се затичат с цветя да посрещат руските танкове… Звучи неуместно, само че историческите обстоятелства са такива. Ще кажат някои, че Съвета на Едропа е наложил възбрана на нацистки и фашистки знаци и лозунги в целия Европейски Съюз. Но такава възбрана има и за комунистическите знаци, у нас това е текст в съответен закон. Не споделям да увековечаваме прогерманското ни минало, само че действително е съществувало и нашите дядовци и баби са живяла в него и спомените са още живи.
Но да се върнем към ПСА/МОЧА и историята на неговото основаване.
На 4 октомври 1949 година министър-председателят Васил Коларов, комунистически деятел, някогашен общоприет секретар на Коминтерна и другар на Сталин предлага, а държавното управление приема решение за разработване на монумент на Съветската войска в София. Той не крие, че концепцията за монумента е на „ руското управление “, което желае в България да се издигне знак на мощта на Съветския съюз. За съпоставяне: същият план е препоръчан и на Югославия, само че Белград изрично отхвърля да се съобрази с Москва.
Първата копка на бъдещия паметник е направена на 5 юли 1952 година Паметникът е открит през 1954 година, когато към този момент министър-председател и пръв партиен началник е Вълко Червенков. Самият Червенков е бил член на специфичната наказателна група на Българска комунистическа партия по осъществяване на терористични актове. Вербуван е от руските секрети служби с агентурно име „ Спартак “. Той упреква първо Георги Димитров, а по-късно и Коларов в недалновидна политика и осъществяване на репресии. По повеля на Кремъл обаче самият той взе участие в елиминирането на комунистическия деятел Трайчо Костов и провежда лов на вещици в Българска комунистическа партия, като от партията са изхвърлени над 100 000 членове!
На априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1956 година Тодор Живков назовава ръководството на Червенков нездравословно и рисково за България. Обвинява го в сталинизъм и репресии.
Никой не е питал българските жители дали са признателни и защо на Червената войска? За това, че е окупирала България?
Това в Българска социалистическа партия и другите леви обединения, които се гордеят, че са наследници на Българска комунистическа партия, не го ли знаят? Откъде накъде одобряват, че решенията на Коларов и Червенков, диктувани от Сталин и кликата му в Кремъл са верни? Нали въпросните дейци са свалени и подложени на критика за тежките вреди, които са нанесли на страната ни? Истината е, че тъкмо те са пробвали да пренапишат историята с издигането на монумента. Освен това, изказванията, че паметникът е в чест на починалите руски войни е неистина! Загинали на територията на България няма.
Така постъпиха в Русия с паметниците на великия водач Ленин...
Коларов, съгласно редица документи от съветските архиви, е изпълнявал покорно заповедите на Сталин за чистки в редиците на Коминтерна. В тези репресии умират или са изпратени в лагери хиляди дейци на комунистическите партии на Франция, Полша, Чехословакия, Югославия, Италия, Австрия, Финландия, Япония, Швейцария и прочие Коларов не е защитил даже български комунисти, упрекнати по доноси в изменничество и работа на непознати разузнавания, въпреки да е знаел, че са почтени. Георги Димитров е този, който се е опитвал да избави някои от тях и в някои случаи е съумял. Но не и Коларов.
Червенков пък е сътрудник на руските служби и е работил като подобен даже, когато към този момент е бил български министър председател!
Да се акцентират през днешния ден техните решения като исторически верни, е парадокс.
Да не забравяме също, че Георги Димитров написа в писмо молба до Сталин и Молотов (външен министър) две седмици след 9-ти септември 1944 година: „ … някои военнослужещи (червеноармейци – б. м. – Г. Д.) в пияно положение нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват дами и убиват мъже “. Описани са доста неприятни неща, за които ревящите за руския монумент кой знае за какво мълчат.
Освен това въпросната окупация коства на българите 133 млрд лв. или над 300 млн $ за издръжката на руските елементи на наша територия.
В Българска социалистическа партия и другите скърбящи за паметника не споделят нищо и за обстоятелството, че самите те са махнали всички бюстове и монументи на Червенков, Сталин и Коларов, а на градовете Коларовград (1950-1965 г.) и Сталин (до 1956 г.) са върнати имената Шумен и Варна… Излиза, че самите български комунисти са подменили историята…
Крокодилските сълзи за паметника (в построяването му в действителност са взели участие изтъкнати български архитекти, скулптори и художници) са нищо друго с изключение на прокремълска агитация. Той не е знак на онази Русия, която вдъхва почитание и почит с достиженията си в полето на културата и науката през годините. Но не и да припомня с наличието си за репресивните режими на Комунистическа партия на Съветския съюз, отговорни за изтреблението на милиони руски жители. Включително и за войната, която води Москва през днешния ден против самостоятелна Украйна.
В Плевен да вземем за пример смъкнаха паметника на руската войска и на негово място бе повдигнат паметник на ген. Владимир Вазов и героите от 9-а Плевенска дивизия, популяризирала се в целия свят при боевете край Дойран. В тази епопея на българската популярност са записали имената си поетите Димчо Дебелянов и Гео Милев. Както и хиляди други почтени българи. Плевенчани го направиха и историята си пристигна на мястото. Така се прави.
Колкото до заканите на говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова, че " България ще си заплати за паметника ", дано се обърне към нарколог, дамата. В Русия имат дълга процедура в тази област.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ