Такааа…сега да видим кой в парламента ни закопава под дъното.

Такааа…сега да забележим кой в Народното събрание ни закопава под дъното. Или казано на новобългарски -това, което имаме като парламентарни партии.Най-малката мъчно може да се назова партия. Тя е унверсална театрална натрупа – играе по едно и също време комични, трагични и трагични постановки.Следващата – Чалгарите, за които съществени правила в политиката са като древноегипетско писмо, а рецептата за спасението на България е президентската република. Популизмът там се лее като „ Едно ферари с цвят червен… “Следва 130-годишната левица, на която в този си тип от дълго време трябваше да й четем некролога и не може да се оправи с вътрешните си проблеми и даже личния си правилник, само че желае да оправя страната.Партията, която най-неочаквано се /из/цепи и то тъкмо в най-критичния политически ден е систематична, остаряла и солидна. Всъщност беше…Заега остава другата част от определението за нея – корпоративна, феодална и етническа…Новият политшедьовър на терена в действителност е коалиция от обединения като едната от тях беше изоставена от зелената злина, друга част остана без ръководител и съвсем изчезна от хоризонта, а третата и част има за ръководител един о.р. военачалник, който за 3 месеца имаше три безспорни мотива да си даде оставката. За другата коалиция е значимо да се знае, че беше формирана от партии с водачи като Настя и Бачийски.И по този начин стигаме до кого? – Правилно, до съвсем фашизираното, проруско и антинатовско „ Възраждане “. С един деен относително млад водач, добър оратор и ловък манипулатор, който постепенно и търпеливо се трансформира в водач на цялата съпротива.ГЕРБ ли? За тях всичко неприятно от дълго време е казано, повече е мъчно да се измисли.Та по този начин – от общо седем има три отчетливо проруски и атниевропейски партии, в други две – ясни белези за сходни благосклонности, три от партиите са в развой на сцепване и една в развой на електорален полуразпад (или устремно по пързалката по Радан Кънев) и един президент, който няма закъде да бърза – и по-лошо ще става. Ето това е, което имаме като политически партии на терен, които вземат решение по какъв начин да се развива страната, в която живеем.Аз съм пенсионер, вие му мислете!