„Ужасната уязвимост“ на България спрямо съседна Турция
Така стартира на Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBC Transeuropa или OBCT) – онлайн вестник, основан в Тренто, Италия, и профилиран за Югоизточна Европа.
14 октомври 2016 година, два през нощта. Български и румънски митнически чиновници, ситуирани на граничния пункт Русе-Гюргево на Дунав, ревизират камион с ремарке, приближаващ от Турция. По време на инспекцията в транспортното средство откриват прикрито пространство. Вътре има девет души, които се опитвали да преминат границата, с цел да доближат Германия /става ясно по-късно/.
Сред деветимата е и Д., турски жител, публицист, бягащ от акциите за репресии, почнали в Турция след несполучливия прелом на 15 юли 2016 година против президента Реджеп Тайип Ердоган. След като е спрян, Д. се пробва да потърси отбрана от българските управляващи, които обаче в нарушаване на националните закони наподобява вършат всичко, с цел да пренебрегват настояването и да го изпратят допустимо най-скоро назад в Турция. В ранната заран на 15 октомври, малко над 24 часа след ареста му, Д. с белезници е отведен до българо-турската граница на Капитан Андреево и предаден на турските полицейски сили.
На 20 юли предходната година Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) изрази позиция по този спорен епизод, осъждайки България на санкция от 15 000 евро за това, че не е съумяла или е избегнала да отбрани правото на Д. да прегледа молбата му за леговище, които по този метод той е оголен.
Решението на Европейски съд по правата на човека дава доста спомагателна информация по въпроса. Д. (името на основния воин на историята в никакъв случай не се загатва изцяло), роден през 1985 година, работи като сътрудник от град Бозова за вестник „ Заман “ и организация „ Чихан “, и двете са част от Feza Media Group, обвързвана с фигурата на набожен лидер Фетхулах Гюлен, съгласно турските управляващи, уредникът на опита за прелом през юли 2016 година
През март 2016 година, откакто публицистичната група бе сложена под държавен надзор посредством правосъдно решение, Д. беше уволнен, а журналистическата му карта беше изтеглена. След несполучливия прелом, съгласно Д., полицията е почнала да го търси и за това той е сменил адреса си, като най-после е решил да напусне страната и да потърси леговище в Германия през Балканския полуостров.
Следователно Д. в началото не е възнамерявал да търси протекция в България, само че един път спрян от полицията в Русе, той неведнъж показва опасенията си по отношение на вероятността да бъде репатриран, молейки да приказва с юрист и да му бъде възложен достъп до преводач, само че и двете претенции са отхвърлени.
Според съда, „ заради прибързаността [при репатрирането на Д.] и неспазването на законовите процедури, Д. е лишен от нужната оценка на риска, обвързван с предаването му на турските управляващи “. Освен това заповедта за депортиране е показана на Д. единствено в българска версия, без превод, което прави невероятно както разбирането на протичащото се, по този начин и обжалването.
Следователно самата Европейска конвенция за правата на човека единомислещо постанови, че България нарушава както член 3 (забрана за изтезания, нечовешко или унизително отношение и наказание), по този начин и член 13 (право на дейно средство за защита) от Европейската спогодба за правата на индивида, като осъжда страната да компенсира журналиста.
Междувременно Д. беше наказан на седем години и половина затвор през декември 2019 година, упрекнат, че е част от терористичната организация на Гюлен, и сега се намира в пандиза в Кандира в очакване на обжалване.
Историята на Д. е част от по-широк подтекст, в който след несполучливия прелом през 2016 година българските управляващи демонстрират изключителна сензитивност и старание в отговор на претенции за „ съдействие “ от турска страна при гонене и репатриране на лица, обвинени за присъединяване в организацията на Гюлен или във всеки случай на опълчване на политическия режим на президента Ердоган.
Сътрудничество, което изтласква или нарушава границите на националното и интернационалното право: съгласно следствие на немското списание Der Spiegel, оповестено през септември 2020 година, някогашният български министър председател Бойко Борисов и някогашният основен прокурор Сотир Цацаров са сътрудничили интензивно с посолството на Турция в София за репатриране на турски жители, бягащи по политически аргументи. Тези обвинявания обаче поредно се отхвърлят.
Трудно е да се каже сигурно какъв брой турски жители са били отхвърлени от България през последните години, защото доста от тях евентуално са били върнати назад посредством споразуменията за реадмисия, подписани сред Европейския съюз и Турция през март 2016 година
Според статистиката на столичното министерство на вътрешните работи, регистрирана от портала „ Свободна Европа “, в случай че през 2015 година е имало 49 изгонвания, през 2016 година те са нарастнали до 90, с цел да доближат оптималната точка през 2019 година със 108 единици.
В момента в Европейския съд по правата на индивида тече друго дело, сходно на това, което се отнася до бизнесмена Адбула Буюк, който беше екстрадиран небрежно от България в Турция на 10 август 2016 година Буюк също се счита за непосредствен до придвижването на Гюлен.
Позовавайки се на експулсирането на Буюк, самият Борисов, тогавашен министър председател, съобщи, че има " неприятното чувство за деяние в рамките на законността ". Докато отхвърля, че дейностите на България са подбудени от нуждата страната да се " отбрани " от всевъзможни нови талази бежанци от Турция, Борисов приказва по времето на " ужасната накърнимост " на България по отношение на турския си комшия.
В края на предишния месец тематиката разясниха в ефира на Дарик Радио.
Превод и редакция: Веселка Иванова
14 октомври 2016 година, два през нощта. Български и румънски митнически чиновници, ситуирани на граничния пункт Русе-Гюргево на Дунав, ревизират камион с ремарке, приближаващ от Турция. По време на инспекцията в транспортното средство откриват прикрито пространство. Вътре има девет души, които се опитвали да преминат границата, с цел да доближат Германия /става ясно по-късно/.
Сред деветимата е и Д., турски жител, публицист, бягащ от акциите за репресии, почнали в Турция след несполучливия прелом на 15 юли 2016 година против президента Реджеп Тайип Ердоган. След като е спрян, Д. се пробва да потърси отбрана от българските управляващи, които обаче в нарушаване на националните закони наподобява вършат всичко, с цел да пренебрегват настояването и да го изпратят допустимо най-скоро назад в Турция. В ранната заран на 15 октомври, малко над 24 часа след ареста му, Д. с белезници е отведен до българо-турската граница на Капитан Андреево и предаден на турските полицейски сили.
На 20 юли предходната година Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) изрази позиция по този спорен епизод, осъждайки България на санкция от 15 000 евро за това, че не е съумяла или е избегнала да отбрани правото на Д. да прегледа молбата му за леговище, които по този метод той е оголен.
Решението на Европейски съд по правата на човека дава доста спомагателна информация по въпроса. Д. (името на основния воин на историята в никакъв случай не се загатва изцяло), роден през 1985 година, работи като сътрудник от град Бозова за вестник „ Заман “ и организация „ Чихан “, и двете са част от Feza Media Group, обвързвана с фигурата на набожен лидер Фетхулах Гюлен, съгласно турските управляващи, уредникът на опита за прелом през юли 2016 година
През март 2016 година, откакто публицистичната група бе сложена под държавен надзор посредством правосъдно решение, Д. беше уволнен, а журналистическата му карта беше изтеглена. След несполучливия прелом, съгласно Д., полицията е почнала да го търси и за това той е сменил адреса си, като най-после е решил да напусне страната и да потърси леговище в Германия през Балканския полуостров.
Следователно Д. в началото не е възнамерявал да търси протекция в България, само че един път спрян от полицията в Русе, той неведнъж показва опасенията си по отношение на вероятността да бъде репатриран, молейки да приказва с юрист и да му бъде възложен достъп до преводач, само че и двете претенции са отхвърлени.
Според съда, „ заради прибързаността [при репатрирането на Д.] и неспазването на законовите процедури, Д. е лишен от нужната оценка на риска, обвързван с предаването му на турските управляващи “. Освен това заповедта за депортиране е показана на Д. единствено в българска версия, без превод, което прави невероятно както разбирането на протичащото се, по този начин и обжалването.
Следователно самата Европейска конвенция за правата на човека единомислещо постанови, че България нарушава както член 3 (забрана за изтезания, нечовешко или унизително отношение и наказание), по този начин и член 13 (право на дейно средство за защита) от Европейската спогодба за правата на индивида, като осъжда страната да компенсира журналиста.
Междувременно Д. беше наказан на седем години и половина затвор през декември 2019 година, упрекнат, че е част от терористичната организация на Гюлен, и сега се намира в пандиза в Кандира в очакване на обжалване.
Историята на Д. е част от по-широк подтекст, в който след несполучливия прелом през 2016 година българските управляващи демонстрират изключителна сензитивност и старание в отговор на претенции за „ съдействие “ от турска страна при гонене и репатриране на лица, обвинени за присъединяване в организацията на Гюлен или във всеки случай на опълчване на политическия режим на президента Ердоган.
Сътрудничество, което изтласква или нарушава границите на националното и интернационалното право: съгласно следствие на немското списание Der Spiegel, оповестено през септември 2020 година, някогашният български министър председател Бойко Борисов и някогашният основен прокурор Сотир Цацаров са сътрудничили интензивно с посолството на Турция в София за репатриране на турски жители, бягащи по политически аргументи. Тези обвинявания обаче поредно се отхвърлят.
Трудно е да се каже сигурно какъв брой турски жители са били отхвърлени от България през последните години, защото доста от тях евентуално са били върнати назад посредством споразуменията за реадмисия, подписани сред Европейския съюз и Турция през март 2016 година
Според статистиката на столичното министерство на вътрешните работи, регистрирана от портала „ Свободна Европа “, в случай че през 2015 година е имало 49 изгонвания, през 2016 година те са нарастнали до 90, с цел да доближат оптималната точка през 2019 година със 108 единици.
В момента в Европейския съд по правата на индивида тече друго дело, сходно на това, което се отнася до бизнесмена Адбула Буюк, който беше екстрадиран небрежно от България в Турция на 10 август 2016 година Буюк също се счита за непосредствен до придвижването на Гюлен.
Позовавайки се на експулсирането на Буюк, самият Борисов, тогавашен министър председател, съобщи, че има " неприятното чувство за деяние в рамките на законността ". Докато отхвърля, че дейностите на България са подбудени от нуждата страната да се " отбрани " от всевъзможни нови талази бежанци от Турция, Борисов приказва по времето на " ужасната накърнимост " на България по отношение на турския си комшия.
В края на предишния месец тематиката разясниха в ефира на Дарик Радио.
Превод и редакция: Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ