Костадинов се нахвърли на Лора Крумова в защита на граф Игнатиев,...
Така се стигна до припомняне на ролята на граф Игнатиев за българската история. Водещата съобщи, че съветският посланик има противоречиви „ заслуги “ и даже е подкрепил за осъждането на Васил Левски на гибел. Това безусловно взриви Костадинов, който бе безапелационен, че без съветския княз през днешния ден сме щели да бъдем още турски вилает. Той упрекна Крумова, че страдала от „ еничарски комплекс “. Непрекъснато повтаряше, че водещата „ би трябвало да се извини на целия български народ “, тъй като той боготворял Игнатиев и го наричал „ българския княз “.
Лора Крумова резервира хладнокръвие и благодари на госта за присъединяване.
Сега за Левски и съветския граф, дето ни бил „ освободил “.
Левски е „ наказан “ за подбудителство на въстание. Присъдата е за три закононарушения, наречени политически от глава първа от наказателния закон, в която се споделя „ злочинство и закононарушение срещу вътрешната сигурност в Османската империя “. Това дефинира процеса като политически.
Ето и писмото на граф Игнатиев до княз Горчаков (превод):
25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за хипотетичното Софийско заговорничене е получил приемливо решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е съумяла да открие единствено неколцина злосторници. Тя е завършила своята работа и би трябвало скоро да се върне тук.
Вътрешното състояние в българските области, обаче, остава нестабилно. Сред популацията се шири надълбоко неодобрение, провокирано от неприятното ръководство. Това положение на духовете съдържа в зародиш детайлите на не един скрит план.
Безспорно е, че щастливият излаз (обесването на Апостола – б.р.) от Софийската спекулация се дължи на умереността на Великия везир, който този път наподобява е последвал нашите препоръки. Вместо да подкрепя играта на Мидхат паша, придавайки на събитията пресилено значение, той е предложил на Комисията да не надвишава задачата, като тласне следствията оттатък строго нужното.
Имам чест да съм с най-дълбоко почитание Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен прислужник
Н. Игнатиев
***
Година преди този момент Николай Игнатиев персонално упорства българските владици да бъдат заточени от Високата врата, с цел да спре построяването на българската черква и оттова – единението на българската нация по цялата територия на Екзархията. Османските управляващи се преценяват с този напън и на 21 януари 1872 година българските владици са заточени в Измир.
Това твърди Симеон Радев, базирайки се на документи.
„ Русофилството въ България е достигнало до идиотство. Когато съветската дипломация прави пакостите, ние българитѣ преднамерено си закриваме очите; жумимъ с цел да не виждаме пакостите правени намъ отъ Русия “.
Това написа митрополит Методий Кусев в „ Погромът над България. Виновникът “ (Кусевич, 1914).
А акцията е още в началото…
Фрог нюз
Лора Крумова резервира хладнокръвие и благодари на госта за присъединяване.
Сега за Левски и съветския граф, дето ни бил „ освободил “.
Левски е „ наказан “ за подбудителство на въстание. Присъдата е за три закононарушения, наречени политически от глава първа от наказателния закон, в която се споделя „ злочинство и закононарушение срещу вътрешната сигурност в Османската империя “. Това дефинира процеса като политически.
Ето и писмото на граф Игнатиев до княз Горчаков (превод):
25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за хипотетичното Софийско заговорничене е получил приемливо решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е съумяла да открие единствено неколцина злосторници. Тя е завършила своята работа и би трябвало скоро да се върне тук.
Вътрешното състояние в българските области, обаче, остава нестабилно. Сред популацията се шири надълбоко неодобрение, провокирано от неприятното ръководство. Това положение на духовете съдържа в зародиш детайлите на не един скрит план.
Безспорно е, че щастливият излаз (обесването на Апостола – б.р.) от Софийската спекулация се дължи на умереността на Великия везир, който този път наподобява е последвал нашите препоръки. Вместо да подкрепя играта на Мидхат паша, придавайки на събитията пресилено значение, той е предложил на Комисията да не надвишава задачата, като тласне следствията оттатък строго нужното.
Имам чест да съм с най-дълбоко почитание Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен прислужник
Н. Игнатиев
***
Година преди този момент Николай Игнатиев персонално упорства българските владици да бъдат заточени от Високата врата, с цел да спре построяването на българската черква и оттова – единението на българската нация по цялата територия на Екзархията. Османските управляващи се преценяват с този напън и на 21 януари 1872 година българските владици са заточени в Измир.
Това твърди Симеон Радев, базирайки се на документи.
„ Русофилството въ България е достигнало до идиотство. Когато съветската дипломация прави пакостите, ние българитѣ преднамерено си закриваме очите; жумимъ с цел да не виждаме пакостите правени намъ отъ Русия “.
Това написа митрополит Методий Кусев в „ Погромът над България. Виновникът “ (Кусевич, 1914).
А акцията е още в началото…
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




