)
Абсурдът на самообвинението: ето как да се измъкнете от собствения си капан По женски
Така се стекоха нещата в нашето съвремие, че в този момент доста хора имат вяра, че възприятието за виновност е доста положително възприятие. А индивидът, който се самообвинява, е добър човек. Значи има съвест. А щом има съвест, това значи, че е честен.
Но това е неуместно!
В последна сметка, точно този, който се самообвинява, е най-лошият и най-нечестен. Той непрекъснато си повтаря: „ Аз съм неприятен, аз съм неподобаващ, постъпих непочтено. “ А с такива мисли притегля съответните обстановки. Но наказването в никакъв случай не е трансформирало никого към по-добро. Много пъти е писано, че ние сами сътворяваме всички обстановки в живота - с нашите мисли, усеща, страсти. И положителните, и неприятните.
Чувството за виновност е най-разрушителното от всички
Винаги си задавайте магическите въпроси: „ За какво? Защо се самонаказвате? Защо непрекъснато се самообвинявате, мъмрите и критикувате? “
Не всеки може да им отговори незабавно. Свикнали сме да си задаваме други въпроси: „ За какво? Защо? “ Но това са все неверни въпроси. Те няма да ви оказват помощ за смяна на нищо, а единствено ще ви донесат повече болежка. И по този начин, за какво хората се самообвиняват и санкционират?
Представете си по какъв начин възрастните санкционират децата. Защо вършат това? Вероятно, с цел да не направи детето нещо, което възрастните считат за неприятно. Те непрекъснато му споделят: „ Не прави това. Не върви там. Лошо е. Мръсно е. Ужасно е. “ Когато възрастните санкционират дете, те желаят то да стане по-добро, да промени държанието си. Чувството за виновност и наказване е стимулирано от прелестно желание.
Но тук има абсурд
Наказанието учи какво да не се прави, само че не учи какво да се прави вместо това. Нека разгледаме този образец. Обидил си непосредствен човек. Не си желал да направиш това, само че си направил нещо, което го е предиздвикало да се почувства афектиран. Ти си основал тази обстановка. И този човек също я е основал. Ти си привлякъл този човек с експанзията си, само че той или тя те е привлякъл с негодуванието си. Има обстановка и има дейности и реакции на двама разнообразни хора към едно и също събитие. Няма кой да бъде отговорен от нито едната страна. Всеки е имал избрани мисли и претекстове и всеки е получил съответния резултат.
Има няколко метода да реагирате при сходна обстановка
Първо. Ако се чувствате отговорни, тогава възприятието ви за виновност ще притегли същата обстановка в живота ви, само че в този момент няма да бъдете в ролята на нарушителя, а в ролята на афектирания.
Второ. Ако смятате, че сте прави, само че не измененията държанието си, тогава идващия път още веднъж ще създадете същата обстановка. Това ще бъде циничен кръг. Постоянно ще причинявате болежка на другите.
Трети метод. Поемете отговорност. Определете с какво държание и мисли сте основали тази обстановка. Прегледайте това събитие от началото до края и помислете на какви позитивни неща ви е научило. Именно позитивни, а не негативни. И създайте нови държания, нови мисли. Решете сами, коства ли си да бъдете в ролята на нарушителя? Ако не, какви други ваши дейности ще създадат индивида благополучен? Оказва се, че всичко е доста просто: създали сте нещо - получили сте резултат (а не наказание). Не харесвате резултата - променете държанието си (без никакво наказание). И променяйте държанието си, до момента в който не получите стремежи резултат. Образува се верига: държание - резултат - ново държание - нов резултат.
Простете си!
Простете за предишното, за сегашното и авансово за бъдещето. Не сте отговорни за нищо. Нашето подсъзнание е директно обвързвано с Бог, с Висшия разсъдък. И по тази причина, във всяка обстановка, човек постоянно работи по най-хубавия метод. Така че коства ли си да се наказвате за най-хубавото, на което сте били способни тогава, в онази обстановка?
Да поемете отговорност, вместо да се чувствате отговорни, значи да се научите да вършиме избори в живота си. Вината и наказването не дават никакъв избор. Докато възприятието за отговорност ви разрешава да създавате нови мисли и модели на държание.
Важно е не просто да спрете да вършиме нещо, а да се научите да вършиме нещо ново, по-позитивно от остарялото.
Източник: Econet, из „ Обичай заболяването си “ на Валерий Стрелников и от Карлос Кастанеда - „ Отделна действителност “
Бел. ред: Макар да се подразбира, едно конкретизиране, с цел да няма недоразумения – в този текст от самото начало става дума за хора елементарни и добросъвестни, които желаят да постъпват вярно по отношение на близки и непознати. Хора, които желаят да живеят в мир със себе си. А не за някакви социопати или нарушители рецидивисти.
Но това е неуместно!
В последна сметка, точно този, който се самообвинява, е най-лошият и най-нечестен. Той непрекъснато си повтаря: „ Аз съм неприятен, аз съм неподобаващ, постъпих непочтено. “ А с такива мисли притегля съответните обстановки. Но наказването в никакъв случай не е трансформирало никого към по-добро. Много пъти е писано, че ние сами сътворяваме всички обстановки в живота - с нашите мисли, усеща, страсти. И положителните, и неприятните.
Чувството за виновност е най-разрушителното от всички
Винаги си задавайте магическите въпроси: „ За какво? Защо се самонаказвате? Защо непрекъснато се самообвинявате, мъмрите и критикувате? “
Не всеки може да им отговори незабавно. Свикнали сме да си задаваме други въпроси: „ За какво? Защо? “ Но това са все неверни въпроси. Те няма да ви оказват помощ за смяна на нищо, а единствено ще ви донесат повече болежка. И по този начин, за какво хората се самообвиняват и санкционират?
Представете си по какъв начин възрастните санкционират децата. Защо вършат това? Вероятно, с цел да не направи детето нещо, което възрастните считат за неприятно. Те непрекъснато му споделят: „ Не прави това. Не върви там. Лошо е. Мръсно е. Ужасно е. “ Когато възрастните санкционират дете, те желаят то да стане по-добро, да промени държанието си. Чувството за виновност и наказване е стимулирано от прелестно желание.
Но тук има абсурд
Наказанието учи какво да не се прави, само че не учи какво да се прави вместо това. Нека разгледаме този образец. Обидил си непосредствен човек. Не си желал да направиш това, само че си направил нещо, което го е предиздвикало да се почувства афектиран. Ти си основал тази обстановка. И този човек също я е основал. Ти си привлякъл този човек с експанзията си, само че той или тя те е привлякъл с негодуванието си. Има обстановка и има дейности и реакции на двама разнообразни хора към едно и също събитие. Няма кой да бъде отговорен от нито едната страна. Всеки е имал избрани мисли и претекстове и всеки е получил съответния резултат.
Има няколко метода да реагирате при сходна обстановка
Първо. Ако се чувствате отговорни, тогава възприятието ви за виновност ще притегли същата обстановка в живота ви, само че в този момент няма да бъдете в ролята на нарушителя, а в ролята на афектирания.
Второ. Ако смятате, че сте прави, само че не измененията държанието си, тогава идващия път още веднъж ще създадете същата обстановка. Това ще бъде циничен кръг. Постоянно ще причинявате болежка на другите.
Трети метод. Поемете отговорност. Определете с какво държание и мисли сте основали тази обстановка. Прегледайте това събитие от началото до края и помислете на какви позитивни неща ви е научило. Именно позитивни, а не негативни. И създайте нови държания, нови мисли. Решете сами, коства ли си да бъдете в ролята на нарушителя? Ако не, какви други ваши дейности ще създадат индивида благополучен? Оказва се, че всичко е доста просто: създали сте нещо - получили сте резултат (а не наказание). Не харесвате резултата - променете държанието си (без никакво наказание). И променяйте държанието си, до момента в който не получите стремежи резултат. Образува се верига: държание - резултат - ново държание - нов резултат.
Простете си!
Простете за предишното, за сегашното и авансово за бъдещето. Не сте отговорни за нищо. Нашето подсъзнание е директно обвързвано с Бог, с Висшия разсъдък. И по тази причина, във всяка обстановка, човек постоянно работи по най-хубавия метод. Така че коства ли си да се наказвате за най-хубавото, на което сте били способни тогава, в онази обстановка?
Да поемете отговорност, вместо да се чувствате отговорни, значи да се научите да вършиме избори в живота си. Вината и наказването не дават никакъв избор. Докато възприятието за отговорност ви разрешава да създавате нови мисли и модели на държание.
Важно е не просто да спрете да вършиме нещо, а да се научите да вършиме нещо ново, по-позитивно от остарялото.
Източник: Econet, из „ Обичай заболяването си “ на Валерий Стрелников и от Карлос Кастанеда - „ Отделна действителност “
Бел. ред: Макар да се подразбира, едно конкретизиране, с цел да няма недоразумения – в този текст от самото начало става дума за хора елементарни и добросъвестни, които желаят да постъпват вярно по отношение на близки и непознати. Хора, които желаят да живеят в мир със себе си. А не за някакви социопати или нарушители рецидивисти.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ