Така отговори на въпроса на Дир.бг. правилно ли държавата не

Така отговори на въпроса на Дир.бг. вярно ли страната не влезе в договорката за ЧЕЗ финансистът Емил Хърсев.

"Това е въпрос на тактика. Има разнообразни разновидности, по които се взема решение въпросът за стратегически предприятия по света. Моделът с държавно присъединяване е прекомерно остарял, датира в 50-те и 60-те години. Разбира се, в последно време в множеството страни се търси опция страните да контролират стратегическите предприятия посредством правови процедури, административни и по метода, по който се контролира въобще енергетиката, а не посредством присъединяване в самите сдружения, които реализират функционалностите на ръководство на предприятията сами по себе си ", съобщи Хърсев.

Според него, в България е призната тактика във връзка с енергетиката и тя е за приватизация. Т.е. откакто е призната една тактика и като няма причини против нея, обикновено е тя да се следва. Нормално е страната да търси посредством административни ограничения и регулация на стратегическите предприятия в енергетиката, включително ЕРП-та, а не посредством присъединяване в капитала.

Според мен страната би трябвало да търси смяна на законодателството и благоприятни условия посредством способи на административно контролиране да управлява протичащото се в ЕРП-тата, разяснява Хърсев.

Ние имаме изрично явна, дълбока, тежка дупка в законодателството. Убеден съм, че ни трябват най-малко два закона, които би трябвало да бъдат признати. По никакъв метод не би трябвало да се търси единствено смяна в Закона за енергетиката, би трябвало да имаме цялостен Закон за стратегическите предприятия, който да основава един и същи режим за всички стратегически предприятия без значение дали са военна индустрия, ЕРП-та, инфраструктурни обекти като пристанища. Трябва да има един ред, по който да се знае кой може да дефинира кое дружество е стратегическо. А при всички стратегически предприятия би трябвало да се ползва прецизна процедура за надзор. За мен най-хубавия образец за това е банковото законодателство. Това би трябвало да е напълно обособен закон и никога браншов отраслов. КЕВР няма какво да търси в тази работа, той има други функционалности, е на мнение Хърсев.

Вторият закон, който ни би трябвало е Закон за гражданска готовност. Представете си какво ще стане, в случай че примерно едно ЕРП банкрутира, в случай че е източено, взети са заеми, които не са върнати, не са плащани заплатите, да речем три месеца и така нататък Как страната ще се оправи с този проблем? Съвършено по никакъв метод. А би трябвало да има Закон за гражданската готовност и е наясно кой орган може да задължи всеки български жител да работи в сериозната инфраструктура и някой би трябвало да заплати на тези хора. На какво съображение сега страната би платила? Представете си стачка на работещи в ЕРП-то х, от кое място взима страната техници да поддържат станциите, да подават ток, да оправят повредите....

Двата закона са сериозно нужни, и в случай че някой има малко ум в главата би трябвало да седне и да работи по този начин, безапелационен бе Хърсев.

Попитан за това, че сега се вършат промени в Закона за енергетиката, Хърсев отговори, че единствено смяна в Закона за енергетиката е цялостна нелепост.

Днес ще създадат промени в Закона за енергетиката ще решат въпроса за ЕРП-та, на следващия ден ще се окаже примерно, че химически цех стачкува, само че и за него ще създадем закон за химическите фабрики, а след това ще има стачка в пристанищата и отново ще вършим закон. Това не е рационално обмисляне на законодателството, непрофесионално, безапелационен бе Хърсев.