Сатанисти или обикновени ексхибиционисти
Така наречените " митинги " против Бойко Борисов все по-натрапчиво наподобяват на по този начин наречените " митинги " против Пламен Орешарски. Общото е полетът на креативната фикция и желанието за изява пред аудитория. През 2013 се разнасяха плакати, надарено изобразяващи Орешарски като череп - не като Васил Божков, а като признака на смъртта; тогава всеобщият Българин (оня, дето си го знаете) за първи път чу що е това вувузела; имаше бендове, имаше маршове, имаше тъпани и барабани, имаше живи картини по цици и какво ли още не. Впрочем цици имаше и в този момент, въпреки и от друг порядък. Още тогава се надигнаха гласове, че такова " протестиране " компрометира и обезценява същинското протестиране. През 2020 имаме ковчези, бесилки, среднощни меси, концерти, книги. Онзи ден е имало и пърформанс с вуду магия връз кукла на Борисов. Жалко, че сеансът не е бил извършен от духовник в алено расо - по този начин духовната канава на събитията щеше да се очертае по-ясно.
Вудуизмът е искрено демонослужение. Ритуалът му съставлява изпадане в транс под влияние на опиати и търсене по този метод на контакт с поднебесните сили за решение на земни проблеми, най-често нанасяне щета на враговете. Магическата процедура на вудуизма, демонстрирана оня ден на жълтите павета, е хомеопатична (имитативна) магия, учредена на холистичния мироглед на Хермес Трисмегист, че което е от горната страна е сходно на това, което е изпод и че Бойко Борисов ще изпита това, което се аргументи на куклата му. В " Златната клонка ", която се занимава с магическото мислене въобще, Джейм Фрейзър споделя: " Може би най-известното приложение на правилото, че сходството поражда сходство, са опитите, правени от доста хора, да причинят зло или да унищожат своите врагове, като увредят или разрушат техните облици ".
Вудуизмът е идеология. Това ли е идеологията на българските митинги за независимост и правдивост?
Спокойно, не е това. Не е и обезверен стон за независимост на изразяването, тъй като каква по-голяма независимост на изразяването от тази да правиш несмущаван вуду магия на премира под прозорците на Министерски съвет! Все едно кой е министър председателят. В случая, и освен с вуду пърформанса, сме очевидци на най-обикновен ексхибиционизъм: ето, случило ми се е да попадна пред аудитория и аз съм задължен да си покажа всичките маймунджилъци, какъв брой съм забавен, какъв брой съм ексцентричен, какъв брой съм интелигентен и остроумен. Лошото е, че сходни проведени и репетирани спектакли не оказват помощ на убеждението, че тези, които ги изнасят, гладуват, страдат или са подложени на някакви други съществени терзания. Всеки би си споделил: щом имат време да измислят дивотии, да закупуват материали и да създават атрибут, очевидно си нямат кой знае какви други грижи. А това е доста нездравословно за митинга като концепция. Излиза, че през днешния ден да се разбунтуваш и да излезеш на улицата не е ужасно, а занимателно.
За жал, " умно-красивите ", както сами се нарекоха по време на демонстрациите против държавното управление на Орешарски, не могат да раздерат типично българското проклинание тук да се случва всичко, което се случва по света, обаче с известно закъснение; не са истински и блестящо неповторими, колкото и да им се желае, колкото и това да е техният " номер в живота ". През 2015, цитирайки книгата на Зигмунт Бауман и Карло Бордони " Кризисно положение ", Умберто Еко написа: "...за прехода са типични придвижванията на възмутените. Тези придвижвания знаят какво не желаят, но не знаят какво желаят... Те [от " черния блок " ] работят, само че никой към този момент не знае по кое време ще избухне следващият митинг и в каква посока. Включително и те самите ". Споменавам го, тъй като е съвременно да се позоваваме на интелектуалци.
Протести би трябвало да има. Никой, попаднал във властта по либерален метод, не трябва да си фантазира, че тя му принадлежи свише. В политиката би трябвало да има конкуренция тъкмо както и в стопанската система, с цел да се радваме на свободен пазар, или най-малко по този начин има вяра светът, в който ни се е случило да живеем. Обаче не мога да спра своето въображение да си показва съсухрена селска старица, подвила кльощави крайници пред остарелия примигващ тв приемник тъкмо под иконостаса, където допреди малко се е молила за нежното си здраве и несигурния си живот, по какъв начин следи новините и вижда мома по цици да вее знаме на жълтите павета, а в краката ѝ две други моми ръгат с игли парцалена кукла на Бойко Борисов и нашепват демонски заклинания. Бабичката подвига костелива ръка да се прекръсти, а момите от тв приемника, като че ли забелязали нейното придвижване, се обръщат и споделят: " Правим всичко това за теб, бабо! За теб се жертваме! ". Ето от тази картина не мога да се отърся. Освен това мисля, че Картаген, без значение от коя страна на барикадата е избрал да се намира, би трябвало да бъде опустошен.
Вудуизмът е искрено демонослужение. Ритуалът му съставлява изпадане в транс под влияние на опиати и търсене по този метод на контакт с поднебесните сили за решение на земни проблеми, най-често нанасяне щета на враговете. Магическата процедура на вудуизма, демонстрирана оня ден на жълтите павета, е хомеопатична (имитативна) магия, учредена на холистичния мироглед на Хермес Трисмегист, че което е от горната страна е сходно на това, което е изпод и че Бойко Борисов ще изпита това, което се аргументи на куклата му. В " Златната клонка ", която се занимава с магическото мислене въобще, Джейм Фрейзър споделя: " Може би най-известното приложение на правилото, че сходството поражда сходство, са опитите, правени от доста хора, да причинят зло или да унищожат своите врагове, като увредят или разрушат техните облици ".
Вудуизмът е идеология. Това ли е идеологията на българските митинги за независимост и правдивост?
Спокойно, не е това. Не е и обезверен стон за независимост на изразяването, тъй като каква по-голяма независимост на изразяването от тази да правиш несмущаван вуду магия на премира под прозорците на Министерски съвет! Все едно кой е министър председателят. В случая, и освен с вуду пърформанса, сме очевидци на най-обикновен ексхибиционизъм: ето, случило ми се е да попадна пред аудитория и аз съм задължен да си покажа всичките маймунджилъци, какъв брой съм забавен, какъв брой съм ексцентричен, какъв брой съм интелигентен и остроумен. Лошото е, че сходни проведени и репетирани спектакли не оказват помощ на убеждението, че тези, които ги изнасят, гладуват, страдат или са подложени на някакви други съществени терзания. Всеки би си споделил: щом имат време да измислят дивотии, да закупуват материали и да създават атрибут, очевидно си нямат кой знае какви други грижи. А това е доста нездравословно за митинга като концепция. Излиза, че през днешния ден да се разбунтуваш и да излезеш на улицата не е ужасно, а занимателно.
За жал, " умно-красивите ", както сами се нарекоха по време на демонстрациите против държавното управление на Орешарски, не могат да раздерат типично българското проклинание тук да се случва всичко, което се случва по света, обаче с известно закъснение; не са истински и блестящо неповторими, колкото и да им се желае, колкото и това да е техният " номер в живота ". През 2015, цитирайки книгата на Зигмунт Бауман и Карло Бордони " Кризисно положение ", Умберто Еко написа: "...за прехода са типични придвижванията на възмутените. Тези придвижвания знаят какво не желаят, но не знаят какво желаят... Те [от " черния блок " ] работят, само че никой към този момент не знае по кое време ще избухне следващият митинг и в каква посока. Включително и те самите ". Споменавам го, тъй като е съвременно да се позоваваме на интелектуалци.
Протести би трябвало да има. Никой, попаднал във властта по либерален метод, не трябва да си фантазира, че тя му принадлежи свише. В политиката би трябвало да има конкуренция тъкмо както и в стопанската система, с цел да се радваме на свободен пазар, или най-малко по този начин има вяра светът, в който ни се е случило да живеем. Обаче не мога да спра своето въображение да си показва съсухрена селска старица, подвила кльощави крайници пред остарелия примигващ тв приемник тъкмо под иконостаса, където допреди малко се е молила за нежното си здраве и несигурния си живот, по какъв начин следи новините и вижда мома по цици да вее знаме на жълтите павета, а в краката ѝ две други моми ръгат с игли парцалена кукла на Бойко Борисов и нашепват демонски заклинания. Бабичката подвига костелива ръка да се прекръсти, а момите от тв приемника, като че ли забелязали нейното придвижване, се обръщат и споделят: " Правим всичко това за теб, бабо! За теб се жертваме! ". Ето от тази картина не мога да се отърся. Освен това мисля, че Картаген, без значение от коя страна на барикадата е избрал да се намира, би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ