Така наречените еврозападници в България са ми много смешни. Със

Така наречените еврозападници в България са ми доста смешни. Със същия възторг на колониални кукли техни прародители подражаваха на Москва и говореха с съветски акцент у дома, споделя в изявление за Таня Джоева и " Епицентър " проф. Иво Христов.

- Проф. Христов, Доналд Тръмп се завръща в Белия дом, обещавайки „ златен век за Америка “. Какъв век се обрисува за Европа, която в следвоенната си история е подвластна от Съединени американски щати?

- Първо, дано кажем ясно, че това е предизборна изразителност и не би трябвало да бъркаме реториката с дълбоката тактика и с действителните ползи на огромните сили. Второ, както вярно отбелязахте, Европа престана да бъде геополитически индивид доста от дълго време, още в края на Втората международна война. Не че като Европа в миналото е била индивид, били са обособени огромни империалистически европейски страни. Първата и изключително Втората международна война са в действителност европейски цивилен войни, проектирани върху целия свят, защото целият свят беше обект на надзор и послушание на огромните европейски империалистически страни плюс Русия и Съединените щати. Това бяха цивилен войни за установяване кой да бъде световният доминион в Европа и оттова – в света. 

И в Първата, и във Втората международна война бе отстранен немският фактор като кандидат за световно владичество. Това бе осъществено посредством доста умела, бих споделил подла дипломация на англосаксонските сили. Те използваха за тази цел Русия като пушечно месо, което в последна сметка послужи за тяхната световна доминация. 

След Втората международна война Европа просто беше протекторат – на европейски по генезис, само че световни по обсега на своето влияние могъщи геополитически субекти като Съединени американски щати и Съветския съюз. 

След 1989-1990, заради едностранното отричане от битката на руския индивид, Съединените щати разшириха протектората – боен, политически, културен, цивилизационен - до границата на някогашния Съветски съюз, а по-късно навлязоха и в границата на някогашния Съветски съюз. Поради което сега имаме кървава позиционна война някъде там, където е достигнал фелдмаршал Паулус през 1942 година по време на Сталинградската борба. 

Трябва ясно да бъде казано и друго: поръчките на Тръмп водят до смяна даже на този статус на Европа. Но това не са поръчките на Тръмп, а на мощни елити, които направиха Тръмп вероятен и го издигнаха до настоящето му състояние. Те не престават линията от времето на Байдън за превръщането на Европа не просто в протекторат във военно и политическо отношение, само че в този момент към този момент – и това е доста плашещо – в външна страна. Нещо, което тя в никакъв случай не е била. След Втората международна война заради лични егоистични геополитически аргументи Съединените щати възвърнаха икономическата мощност на Западна Европа, в частност на Германия, защото това обслужваше техния интерес в противоборството им със Съветския съюз. 

В момента заради геополитически и световни тектонични стопански аргументи Европа се деиндустриализира, разбирайте Германия, както и всички свързани с нея стопански системи. Европа придобива статута, който ние имаме от 1990 година – на периферна територия, която обслужва централното ядро, в тази ситуация – Северна Америка. 

- Ако погледнем от по-философски ъгъл - късмет ли е за Европа успеха на Тръмп? Може би Европа ще се окуражи и ще се върне към подсилване на водачеството, към самостоятелност и субектност?

- Не. Победата на Тръмп е победа на част от върхушката в Северна Америка, която е за световно владичество на националната страна Съединени американски щати. Отношенията ще бъдат изчистени от демагогията на глобалистичните елити, които управляваха през върхушката на Демократическата партия в Съединени американски щати. 
Сега нещата ще бъдат казани ясно и просто – ние сме от горната страна, вие сте изпод и ще си плащате за това във всяко едно отношение, освен във военно. Тръмп споделя „ знайте си мястото “, а то е на зависещ индивид, който, нагледно казано, би трябвало да си наляга парцалите. 

- В рамките на акцията, още веднъж като част от предизборната изразителност, Тръмп съобщи, че ще приключи войната в Украйна за 24 часа. Как ще бъде комплициран в действителност край и какви ще са отраженията, в случай че това се случи?

- Войната в Украйна е резултат от опита на Съединените щати да изтласкат Русия даже от нейната близка външна страна и с последващото й послушание, като за това се лансираха разнообразни хипотези. В единия случай Русия трябваше да бъде превърната в зависещ индивид, който да бъде употребен против Китай. В другия - да се случи това, за което доста американски елити съжаляваха, че не са направили през 90-те години на предишния век – разпарчетосването на страната и превръщането й в шагренова кожа от протекторати. 

Тъй като това не се случи, резултатът е войната сред Съединени американски щати и Русия на украинска територия. Подчертавам – сред Съединени американски щати и Русия, при която Европа играе ролята на подпомагаща страна, на пушечно месо. Но това е ориста на всяка колония, която е длъжна да дава войскови контингенти и материално-техническо обезпечаване. Структурата на военната помощ в Украйна, е, жестоко казано, на половина Германия, на половина – Съединените щати. 

Сега Тръмп споделя: вие ще продължавате да обслужвате нашия геополитически интерес и ще притискате нашия геополитически съперник, в тази ситуация Русия, само че ще го вършиме напълно за ваша сметка. Защо? Защото ние сме господарите, вие сте подчинена в геополитическо отношение външна страна. Това са стоманените закони на геополитиката. 

- Зеленски, наподобява, би трябвало да не помни за своя „ проект за победа “.

- Той трябваше да не помни още когато стартира тази война. Несъизмерими са ресурсите и мощта на едната и на другата страна. Проблемът е, че това може да докара до дословното заличаване на страната Украйна. 

- В България Тръмп има доста последователи. Как си обяснявате това?

- Няма да скрия, че аз също му съчувствува, тъй като, както споделиха други български анализатори, това е връщане към нормалността след, меко казано, неолибералната идиотщина във всяко едно отношение – цивилизационно, културно, политическо, в случай че щете даже - ментално и прочувствено. 
Дневният ред, който глобалистичните елити през Демократическата партия постановиха както в Съединените щати, по този начин и на техните подмандатни територии, каквато е и България, към този момент не се търпеше. 
Идването на Тръмп и на силите зад него е връщане на здравия разсъдък в най-тривиалния му тип. 

- Симпатиите към Тръмп обаче наподобяват свързани с позитивните упования, че ще стане по-добре за страната ни. А американската политика се води от ползи без значение дали демократите или републиканците са на власт и не може да се чакат фрапантни отклонения. 

- Безспорно. Крупните, главните съотношения на силите няма да се трансформират. В модела, който беше натрапен на България преди повече от 30 години, тя няма никакъв късмет за каквото и да било положително развиване. Причината е във обстоятелството, че при геополитическото разделяне на труда, в което страната ни беше сложена без никой да я пита, на нея й е предназначен статут на периферна територия със затихващи функционалности. Територията е значима! Не страна, не стопанска система, население или цивилизация. Територията! 
Това няма да се промени фрапантно, само че ще се промени методът, инструментариумът и може би една забележителна част от обслужващата прислуга на външния доминион, от която изпитваме към този момент антропологическо омерзение. 

- Пресилени ли бяха упованията, че в България ще бъде основано постоянно държавно управление след американските избори? 

- Това са Радините безредици на подмандатната територия, която си мисли, че като се смени генерал-губернаторът вождът на една от племенните фракции ще победи и ще изяде вожда на другата, в случай че позволите тази метафора. 

Пряка връзка сред американските избори и бъдещото българско държавно управление няма, защото всички, пази Боже, български политически сили се надпреварват за благоволението на геополитическия стопанин. 

- Страните от Европейски Съюз не са единни в отношението към Тръмп и неговата победа. Орбан, да вземем за пример, ликува, само че Варшава и балтийските републики са надалеч по-сдържани. Какви са аргументите за това разграничение – идеологически, прагматични?

- Силният човек в Европа оттук насетне няма да се споделя Урсула фон дер Лайен - книжният тигър, който представляваше назначените от Вашингтон евроатлантически елити с център Брюксел. 
Силният човек на Европа ще се споделя Виктор Орбан. Оттук нататък не Брюксел, а Будапеща ще е столицата, където ще се съгласуват имперските ползи в тази територия на Съединените щати, на Китай, на Русия. 
Орбан и Унгария демонстрират по какъв начин дребна като население страна, само че с висок дух, с високи волеви и геополитически качества може да играе значима роля – нещо, което да служи за урок на нашите провинциални шмекери. 

- Обичаме да подражаваме - „ България преди всичко “ какви позитиви ще ни донеси и какви негативи?

- Не, ние няма да издигнем подобен девиз. Ние сме разчекнати сред два полюса. Първият – по какъв начин да угодим на който и да е геополитически стопанин, без значение дали е от Изток или от Запад. Вторият – по какъв начин това глезене да бъде подчинено на тривиалното предпочитание за оцеляване на всички равнища. Така е било 500 години, по този начин е и в този момент. 

Угаждането не е, тъй като желаеме да подражаваме на някакъв модел, тъй като сме го разбрали. В това отношение по този начин наречените еврозападници в България са ми доста смешни. Това са безусловно необразовани и примитивни хора от позиция на разбирането на дълбоките учредения на европейската и на англосаксонската просвета, история, полезности. Със същия възторг на колониални кукли техни прародители подражаваха на Москва и говореха с съветски акцент в къщи. 

Тези хора нямат лични ползи, нямат лични полезности и геополитическо държание. Единственото, което желаят, е, в случай че може да бъдат назначени като гаулайтери на поверената територия и да взимат част от арендата при употребата на тази територия. Това е тяхната фантазия. 

- Динамичните промени в света започнаха преди 8 години с Брекзит и първата победа на Тръмп. В резултат през днешния ден светът е доста друг, като едно от проявленията на тази фрапантна смяна са споровете – в Украйна, в Близкия изток. Ще пламне ли Близкия изток? Какво да чакаме безусловно в идващите месеци от Израел и Иран?

- Не бива да гадаем. Знаем дотук, че Тръмп е тясно обвързван с кръговете, които в този момент ръководят Израел или по-скоро с кръговете, които стоят и зад Тръмп, и зад ръководещите в Израел.

Знаем също, че при предходния си мандат Тръмп съвсем беше постигнал съглашение или по този начин наречените авраамически договорености сред Израел от една страна и арабските монархии в Залива въпреки това и беше пред сключване на най-големия дипломатически удар – всеобхватно съглашение сред Саудитска Арабия и Израел. Това, което беше провалено с офанзивата на „ Хамас “ в Газа на 7 октомври предходната година. 

Всичко е допустимо да се случи в района, само че сега всички са се притаили. Дори размяната на удари сред Израел и Иран беше по-скоро демонстративна. Това не беше война на заличаване с високи залози, както примерно беше войната от Йом Кипур или тази от 1967 година.
 
Говорим за комплициран район, където са преплетени ползите на Русия, Китай, Съединените щати, само че би трябвало да отчетем забележителната степен на самостоятелност на локалните играчи на терена. Особено Израел в доста връзки е върховен индивид на геополитическо деяние. И, несъмнено, Иран. 

Една борба сред Израел и Иран значи борба против Китай и Русия, надлежно против китайския Път на коприната, значи блокиране на огромните съветски планове за заобикаляне на западното ембарго и излизане на топли морета, разбирайте Индийския океан. 

Залозите на пръв взор са на повърхността. Но това, което се показва като геополитически залози не са същинските залози. Това е част от огромната игра – както се споделя в XIX век от конфликта сред Британската и Руската империя. Днес към този момент сред няколко нови центрове на силата, които се обрисува да бъдат основата на арматурата на опълчването през XXI век  - Съединени американски щати, Русия и Китай.

Инфо: " Епицентър "