Politico: Бъдещето на българските миньори и милиони от ЕС - обвито в мъгла
Така наречената " Зелена договорка " - стратегия на Брюксел за битката с климатичните промени, има за цел да направи блока въглеродно безпристрастен доникъде на века. За тази цел Европейски Съюз задели крупните 55 милиарда евро във фонд " Справедлив преход " през 2021 година за поддръжка на служащите в някогашни въгледобивни промишлености да се прекфалифицират и да си намерят нова работа.
Но България е единствената страна от Европейски Съюз, която към момента е показала обстоен проект за това по какъв начин ще бъдат изразходвани тези пари - една изключително значима причина за достъп до тези средства. София към този момент загуби 100 милиона евро, като не извърши предходна цел, и ще загуби още 800 милиона евро, в случай че не работи в точния момент за тазгодишния краен период, пишат в обширна публикация " Politico ".
През януари месец българските законодатели гласоподаваха за анулация на предварителното прекъсване на въглищните централи, контрактувано с Европейската комисия, поставяйки в заплаха още милиарди от Европейски Съюз, свързани с проекта за възобновяване след пандемията.
Радослав Рибарски, народен представител и член на енергийната комисия в българския парламент, който съставлява въглищния център на страната Стара Загора, показва, че най-големият риск е загубата на средствата, а най-лошият сюжет - работещите в бранша да изгубят поминъка си. Рибарски се съмнява, че държавното управление ще успее да се оправи в период.
Миньори, неправителствени организации и локални поданици упрекват държавните управления на страната, които бяха въвлечени в интензивни политически разтърсвания през последните две години, за непрекъснатите забавяния. Политиците са необятно упреквани, че отсрочват мъчителни решения, вместо да изготвят проекти за преход от въглищата.
Според кмета на Стара Загора Живко Тодоров нищо не е направено. Градът е дом на 11 хиляди въгледобивни служащи поради комплекса " Марица Изток ", където три въглищни централи изхвърлят над 40 милиона тона въглероден диоксид годишно. Според него повода е, че никой не желае да носи политическата отговорност за тези решения и топката се трансферира сред държавните управления.
Въпреки че крайният период за показване на проекта е краят на тази година, на българските депутати беше казано, че Комисията нормално се нуждае от шест месеца, с цел да прегледа документа, което съгласно Радослав Рибарски основава един бързо свиващ се прозорец. Има признаци, че София може най-сетне да завие, откакто ново държавно управление пристигна на власт по-рано този месец.
Пред " Politico " министър председателят акад. Николай Денков показва, че в идващите няколко седмици ще показа концепциите си пред Европейски Съюз и даде знак, че е получил удължение " до края на септември “, след среща с ръководителя на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Докато Полша постоянно е изправена пред най-суровите рецензии поради мощната си взаимозависимост от въглища, България е стопанската система с най-голямо въглеродно ползване в Европейски Съюз и към момента разчита на черното гориво за производството на към една трета от своята електрическа енергия.
Това прави прехода от въглища незабавен проблем, изключително в светлината на задачите на Европейски Съюз за климата.
Но локалните поданици и въглищните служащи се съмняват в този ангажимент, като споделят, че поредните държавни управления не са съумели да споделят ясно своите проекти и респективно да последват съответни ограничения. Местните пък са все по-загрижени. Въпросът е голямо главоболие за държавното управление, като се има поради, че към 43 000 души са директно и непряко заети във въгледобивната промишленост.
Предизвикателството пред държавното управление се усложнява и поради шумните синдикати, които упорстват заводите да продължат да работят поради мощните корпоративни ползи. Едно от огромните провокации се оказва предприемачът Христо Ковачки, който е обвързван с шест въглищни централи. Миналата година Европейският съд постянови, че заводът " Брикел " е нарушил разпоредбите на Европейски Съюз за нездравословни излъчвания.
През февруари Европейският прокурор стартира следствие на няколко от заводите, свързани с Ковачки поради подозрения, че данни за излъчванията са били фалшифицирани, а вредата е 74 милиона евро. Ковачки сподели пред " Politico ", че неговият „ главен приоритет… е да обезпечи равномерен енергиен преход, само че последователно “, добавяйки, че обвързваните с него централи " са решително по пътя на цялостна енергийна промяна “. Бизнесменът твърди, че отчетите за нарушаванията на " Брикел " по отношение на замърсяването на въздуха са " неистина " и отхвърли да разяснява изказванията за измами с отчитане на излъчванията. Със или без средства от Европейски Съюз, анализаторите настояват, че България има единствено три години преди огромна част от въгледобивния бранш да бъде изложена на риск. Две от въглищните електроцентрали в страната, благосъстоятелност на американските компании AES и Contour Global, се възползват от дълготрайни контракти с закрепени цени и на процедура получават държавни дотации, когато цените на електрическата енергия са по-ниски от индустриалните разноски на централите. Но когато тези контракти приключат до 2026 година, същата държавна поддръжка няма да бъде допустима.
Държавната " Марица Изток-2 ", най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна поддръжка, само че " не е конкурентна на пазара ", споделя шефът на Комисията за енергийно и водно контролиране Иван Иванов, добавяйки, че по-рано предишния месец тя е продавала на загуба единствено от заплащане на заеми за излъчвания, даже преди да се отчетат цената на въглищата и заплатите на служащите.
" Това не може да продължи дълго - това е неустойчиво ", означи Иванов, потвърждавайки, че директните дотации за въглищни централи също ще бъдат противозаконни през 2025 година съгласно актуалните правила на Европейски Съюз.
" При сегашната (цена на електроенергията) всички са губещи централи ", сподели Владимиров. Това значи, че " без дотации... множеството от служащите ще си отидат " до 2026 година
Въпросът какво вършат по-късно се усложнява от обстоятелството, че заплатите на служащите от въгледобивния бранш могат да бъдат с 50% по-високи от междинните за района, сподели Александър Загоров, началник на КТ " Подкрепа ", която съставлява 9 хиляди служащи от промишлеността. Ето за какво " ние сме принудени да защитим това, което имаме ", добави той.
" Не знаем какво ще се случи ", сподели Загоров и добави, че " най-важното, което желаеме, е някакъв проект ".
Липсата на подобен значи " обществена злополука ".
превод и редакция: Джесика Вълчева
Но България е единствената страна от Европейски Съюз, която към момента е показала обстоен проект за това по какъв начин ще бъдат изразходвани тези пари - една изключително значима причина за достъп до тези средства. София към този момент загуби 100 милиона евро, като не извърши предходна цел, и ще загуби още 800 милиона евро, в случай че не работи в точния момент за тазгодишния краен период, пишат в обширна публикация " Politico ".
През януари месец българските законодатели гласоподаваха за анулация на предварителното прекъсване на въглищните централи, контрактувано с Европейската комисия, поставяйки в заплаха още милиарди от Европейски Съюз, свързани с проекта за възобновяване след пандемията.
Радослав Рибарски, народен представител и член на енергийната комисия в българския парламент, който съставлява въглищния център на страната Стара Загора, показва, че най-големият риск е загубата на средствата, а най-лошият сюжет - работещите в бранша да изгубят поминъка си. Рибарски се съмнява, че държавното управление ще успее да се оправи в период.
Миньори, неправителствени организации и локални поданици упрекват държавните управления на страната, които бяха въвлечени в интензивни политически разтърсвания през последните две години, за непрекъснатите забавяния. Политиците са необятно упреквани, че отсрочват мъчителни решения, вместо да изготвят проекти за преход от въглищата.
Според кмета на Стара Загора Живко Тодоров нищо не е направено. Градът е дом на 11 хиляди въгледобивни служащи поради комплекса " Марица Изток ", където три въглищни централи изхвърлят над 40 милиона тона въглероден диоксид годишно. Според него повода е, че никой не желае да носи политическата отговорност за тези решения и топката се трансферира сред държавните управления.
Въпреки че крайният период за показване на проекта е краят на тази година, на българските депутати беше казано, че Комисията нормално се нуждае от шест месеца, с цел да прегледа документа, което съгласно Радослав Рибарски основава един бързо свиващ се прозорец. Има признаци, че София може най-сетне да завие, откакто ново държавно управление пристигна на власт по-рано този месец.
Пред " Politico " министър председателят акад. Николай Денков показва, че в идващите няколко седмици ще показа концепциите си пред Европейски Съюз и даде знак, че е получил удължение " до края на септември “, след среща с ръководителя на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Докато Полша постоянно е изправена пред най-суровите рецензии поради мощната си взаимозависимост от въглища, България е стопанската система с най-голямо въглеродно ползване в Европейски Съюз и към момента разчита на черното гориво за производството на към една трета от своята електрическа енергия.
Това прави прехода от въглища незабавен проблем, изключително в светлината на задачите на Европейски Съюз за климата.
Но локалните поданици и въглищните служащи се съмняват в този ангажимент, като споделят, че поредните държавни управления не са съумели да споделят ясно своите проекти и респективно да последват съответни ограничения. Местните пък са все по-загрижени. Въпросът е голямо главоболие за държавното управление, като се има поради, че към 43 000 души са директно и непряко заети във въгледобивната промишленост.
Предизвикателството пред държавното управление се усложнява и поради шумните синдикати, които упорстват заводите да продължат да работят поради мощните корпоративни ползи. Едно от огромните провокации се оказва предприемачът Христо Ковачки, който е обвързван с шест въглищни централи. Миналата година Европейският съд постянови, че заводът " Брикел " е нарушил разпоредбите на Европейски Съюз за нездравословни излъчвания.
През февруари Европейският прокурор стартира следствие на няколко от заводите, свързани с Ковачки поради подозрения, че данни за излъчванията са били фалшифицирани, а вредата е 74 милиона евро. Ковачки сподели пред " Politico ", че неговият „ главен приоритет… е да обезпечи равномерен енергиен преход, само че последователно “, добавяйки, че обвързваните с него централи " са решително по пътя на цялостна енергийна промяна “. Бизнесменът твърди, че отчетите за нарушаванията на " Брикел " по отношение на замърсяването на въздуха са " неистина " и отхвърли да разяснява изказванията за измами с отчитане на излъчванията. Със или без средства от Европейски Съюз, анализаторите настояват, че България има единствено три години преди огромна част от въгледобивния бранш да бъде изложена на риск. Две от въглищните електроцентрали в страната, благосъстоятелност на американските компании AES и Contour Global, се възползват от дълготрайни контракти с закрепени цени и на процедура получават държавни дотации, когато цените на електрическата енергия са по-ниски от индустриалните разноски на централите. Но когато тези контракти приключат до 2026 година, същата държавна поддръжка няма да бъде допустима.
Държавната " Марица Изток-2 ", най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна поддръжка, само че " не е конкурентна на пазара ", споделя шефът на Комисията за енергийно и водно контролиране Иван Иванов, добавяйки, че по-рано предишния месец тя е продавала на загуба единствено от заплащане на заеми за излъчвания, даже преди да се отчетат цената на въглищата и заплатите на служащите.
" Това не може да продължи дълго - това е неустойчиво ", означи Иванов, потвърждавайки, че директните дотации за въглищни централи също ще бъдат противозаконни през 2025 година съгласно актуалните правила на Европейски Съюз.
" При сегашната (цена на електроенергията) всички са губещи централи ", сподели Владимиров. Това значи, че " без дотации... множеството от служащите ще си отидат " до 2026 година
Въпросът какво вършат по-късно се усложнява от обстоятелството, че заплатите на служащите от въгледобивния бранш могат да бъдат с 50% по-високи от междинните за района, сподели Александър Загоров, началник на КТ " Подкрепа ", която съставлява 9 хиляди служащи от промишлеността. Ето за какво " ние сме принудени да защитим това, което имаме ", добави той.
" Не знаем какво ще се случи ", сподели Загоров и добави, че " най-важното, което желаеме, е някакъв проект ".
Липсата на подобен значи " обществена злополука ".
превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ