Така, както беше представен, въпросът за референдума е спорен.Това заяви

Така, както беше показан, въпросът за референдума е противоречив.

Това съобщи ръководителят на Народното събрание доцент Наталия Киселова в коментар за решението на президента Румен Радев да внесе в Народното събрание предложeние за Радев за осъществяване на народен референдум по въпроса с приемане на еврото от 2026 година

Президентът има право да внесе предложение за референдум.

Към момента в Народното събрание няма импортирано такова предложение, това е желание, означи Наталия Киселова.

" Когато бъде импортирано, се надявам да бъде добре стимулирано, с цел да може да се обоснове какви са причините на президента, защото към този момент има две решения на Конституционния съд по тематиката ", разясни Киселова.

По думите на Киселова, която е и конституционалист, едното решение на Конституционен съд се отнася съответно за приемането на еврото. Вероятно визираното определение касае точно решение по дело 13 от 2024 година, защото България е поела годно обвързване за включване в еврозоната и редът, по който това обвързване се извършва, не зависи от преценката от български институции, още по-малко от народен референдум, а от покриване на конвергентни критерии.

На въпрос дали предлагането на Радев е противоконституционно, Киселова изясни: " Така, както беше показан, въпросът е противоречиво. Нека забележим претекстовете. След като бъде импортирано предлагането с претекстове, то е от компетентността най-малко на две парламентарни комисии - тази по бюджет и финанси и тази по конституционни и правни въпроси. В рамките на седмици се надявам да се произнесат ", сподели тя.

По процедура следва точно решение на Народното събрание като способен орган, който може да признае или отхвърли предложение за народен референдум.

Снощи президентът Румен Радев изненада мнозина с новия си ход да предложи в Народното събрание референдум за приемането на еврото от 1 януари 2026 година

Предложеният от него въпрос е дефиниран по следния метод:  " Съгласни ли сте България да одобри единната европейска валута евро през 2026 година? ". 

Тепърва ще се разисква обаче дали тази дефиниция дава отговор на заложените в Закона правила за допустимуст на референдумите. 

По Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, който урежда разпоредбите за осъществяване на референдуми, импортираният от президента въпрос за допитването би трябвало да премине през гласоподаване в Народното събрание, където да бъде утвърден.

" Народното събрание приема решение по предлагането за референдум на едно гласоподаване в период до три месеца от внасянето на предлагането, в случай че са спазени условията на закона. С решението Народното събрание може да утвърди предлагането за производство на референдум с въпроса или въпросите, по които би трябвало да се организира гласуването, или стимулирано да отхвърли предлагането ", се споделя в Регистъра по Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, качен на уеб страницата на Народното събрание.

Изключението от това предписание е, когато предлагането е направено от предприемчив комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български жители с изборни права и дава отговор на условията на закона. Тогава Народното събрание е длъжно да одобри решение за производство на референдум.

Ключовият миг в тази ситуация са думите " и дава отговор на условията на закона ".

В Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление е записано, че посредством народен референдум не могат да се вземат решение въпроси, уредени в подписани от Република България интернационалните контракти. Там допитвания би трябвало да се подписват преди утвърждението на договорите.

През 2023 година партия " Възраждане " се опита да прокара подписка с над 400 000 подписа за осъществяване на общонационално допитване за еврото, като тогава въпросът на партията на Костадин Костадинов, питаше дали приемането на общата европейска валута да бъде въведена у нас чак през 2043 година

Тогава Народното събрание отхвърли предлагането за привикване на референдум точно на база това, че нарушава изискванията за привикване на допитване. Тогава от " Възраждане ", " ИТН " и тогава самостоятелния народен представител Радостин Василев (общо 49 депутати) апелираха решението пред Конституционния съд.

През февруари 2024 година Конституционен съд се произнесе, като удостовери решението на Народното събрание да не позволява допитване по тематиката за еврото.

Мотивът на съдиите беше, че законът не разрешава с референдум да се вземат решение въпроси, които са към този момент уредени в подписани от България интернационалните контракти, а подобен може да се организира единствено преди ратификацията на тези контракти.

Конституционалистът Борислав Цеков разяснява настоящето решение на президента Радев да внесе в Народното събрание предложение за нов референдум по тематиката за еврото, като посочи, че президентът е в правото си, само че Народно събрание ще реши дали да допусне провеждането му.

" Народното събрание би трябвало да отхвърли това искане, тъй като то е противоконституционно.Конституционният съд към този момент се е произнесъл по проблема и неговото решение бе негативно ", разяснява той пред БГНЕС.

" Според решението на Конституционния съд България е поела годно обвързване за приемането на еврото. Дали сме подготвени за еврозоната излиза наяве от конвергентните отчети. Ако те са позитивни, тогава решението се взима от Европейската комисия. С подписването на договорите за присъединение към Европейски Съюз България е поела ангажимент за приемане на еврото, както всички останали страни членки. Т.е. България към този момент е поела обвързване за приемане на единната валута и в този смисъл референдумът би бил противоконституционен ", добавя още Цеков.

Причината за решението му е предлагането за осъществяване на референдум за въвеждането на еврото в България

Подобна теза изрече и Крум Зарков - някогашен длъжностен министър на правораздаването и консултант по правните въпроси на президента, мотивирайки оставката си като консултант на Радев.

" В понеделник ще подам молба да бъда освободен от длъжността на секретар на президента по правните въпроси. Причината е предлагането да се създаде референдум по конституционно неприемлив въпрос, с което не мога да се съглася, надлежно да подкрепям ", съобщи той с обява на профила си във Фейсбук.

Много други адвокати и конституционалисти се изрекоха в същата посока.

Предстои да се види каква ще е и реакцията на политическите сили и по какъв начин те ще гласоподават по въпроса за препоръчаното допитване.

Ходът провокира остри реакции от " Продължаваме промяната - Демократична България " и поддръжка от страна на " Възраждане "

Народното събрание би трябвало да се произнесе с нормално болшинство, с цел да реши дали ще допусне оферти от президента Радев референдум, или да го отклони, както направи към този момент с импортираните от " Възраждане " подписки за национално допитване.

Ако въпреки всичко депутатите се произнесат в поддръжка на концепцията на президента, той ще има период от един месец да насрочи дата за осъществяване на референдума. Тя би трябвало да е не по-малко от два месеца и не повече от три месеца след решението на Народното събрание.

Едно е несъмнено - идващите седмици ни чака забавна и натоварена политическа конюнктура.