Непокорните българки – жените в национално-освободителното движение
„ Така извоювахме свободата… “ е събитие, в което три музея се сплотяват за обща идея – да разпространяват ролята на дамата в национално-освободителната битка. От 27 февруари до 9 март в Музейния център на РЕМО „ Етър “ са показани предмети на Баба Тонка, в РИМ – Габрово на доктор Тота Венкова, а в Националния музей на образованието – на Анастасия Тошева.
Баба Тонка – дамата, чиито ръце са държали черепа на Караджата
На черно-бялата фотография, правена през втората половина на XIX, виждаме седяща жена, минала през десетилетия живот. Облеклото ѝ като че ли е на монахиня. Или на вдовица. На по-висока маса до нея – поотраснало бебе, облечено в присъщи за времето дрешки. На фотографията липсва пряпорец, няма и оръжие – нито хладно, нито огнестрелно. И въпреки всичко старата жена, надянала тъмни облекла и кърпа, е един от знаците на национално-освободителното придвижване на българите. Това е Тонка Обретенова, запомнена като Баба Тонка – дамата, на която ориста е определила срещи с доста от героите на национално-освободителната битка. Децата ѝ са бунтовници, а създателят на „ Записки по българските въстания “ Захари Стоянов ѝ е шурей.
Хората споделят, че крушата не пада по-далеч от дървото. Средата, в която израстват синовете и дъщерите на Баба Тонка, оформя техния революционен дух. В годините на Кримската война (1853 – 1856) домът на Обретенови е посетен от Георги С. Раковски. Неговите хрумвания въодушевяват фамилията за по-активна роля в опитите за реализиране на независимост. През 1864 година Тонка Обретенова е измежду водещите фигури в русенския протест за отстраняването на гръцкия свещеник Синесий. Четири години по-късно (1868), при разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, тя оплаква загубата на сина си Петър и изпращането на другия си наследник – Ангел, на изгнание в крепостта Акия. След гибелта на Стефан Караджа, Баба Тонка отбелязва гроба на войводата в русенското гробище, а по време на Априлското въстание изважда и резервира черепа му. През 1871 година в дома на Обретенови е основан Русенският революционен комитет. Баба Тонка взе участие интензивно в преместването на оръжие и преписка по отношение на квалифицираните въстания на българите, а домът ѝ е отворен за всеки от революционерите, изпаднали в неволя.
/Лъжица на Баба Тонка/
Родът на националната героиня произлиза от русенското село Червен. През 1831 година тя се дами за абаджията Тихо Обретенов (1808 – 1869), с който имат седем деца: Атанас, Ангел, Георги, Петър, Никола, Петрана и Анастасия. Под друга форма, всички те вземат присъединяване в националноосвободителното придвижване. Тонка Обретенова умира на 80-годишна възраст през 1893 година Наред с описанията на нейните съвременници, литературни и художествени творби затвърждават облика ѝ на майка-героиня, отдала живота си за освобождението на България.
„ Така извоювахме свободата… “ в РИМ – Габрово
Чрез присъединяване си в самодейността „ Така извоювахме свободата… “ Регионален исторически музей – Габрово показва своето скъпо богатство – комплект за хранене, който е принадлежал на първата българска лекарка доктор Тота Венкова.
Посетителите на музея могат да видят предмети, които в миналото именитата габровка е държала в своите ръце.
„ Така извоювахме свободата “ в Националния музей на образованието
По време на изложбата „ Така извоювахме свободата… “ посетителите на Националния музей на образованието могат да видят достоверни материали, свързани с престоя на една от първите български учителки Анастасия Тошева в Габрово – фотоси, доклад от девическо учебно заведение с персоналния ѝ автограф и ръкописно писмо до габровския кмет. Анастасия Тошева е образец за това по какъв начин обичайните правила могат да бъдат преодолени в името на знанието и модерното отношение към света от това време.
Баба Тонка – дамата, чиито ръце са държали черепа на Караджата
На черно-бялата фотография, правена през втората половина на XIX, виждаме седяща жена, минала през десетилетия живот. Облеклото ѝ като че ли е на монахиня. Или на вдовица. На по-висока маса до нея – поотраснало бебе, облечено в присъщи за времето дрешки. На фотографията липсва пряпорец, няма и оръжие – нито хладно, нито огнестрелно. И въпреки всичко старата жена, надянала тъмни облекла и кърпа, е един от знаците на национално-освободителното придвижване на българите. Това е Тонка Обретенова, запомнена като Баба Тонка – дамата, на която ориста е определила срещи с доста от героите на национално-освободителната битка. Децата ѝ са бунтовници, а създателят на „ Записки по българските въстания “ Захари Стоянов ѝ е шурей.
Хората споделят, че крушата не пада по-далеч от дървото. Средата, в която израстват синовете и дъщерите на Баба Тонка, оформя техния революционен дух. В годините на Кримската война (1853 – 1856) домът на Обретенови е посетен от Георги С. Раковски. Неговите хрумвания въодушевяват фамилията за по-активна роля в опитите за реализиране на независимост. През 1864 година Тонка Обретенова е измежду водещите фигури в русенския протест за отстраняването на гръцкия свещеник Синесий. Четири години по-късно (1868), при разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, тя оплаква загубата на сина си Петър и изпращането на другия си наследник – Ангел, на изгнание в крепостта Акия. След гибелта на Стефан Караджа, Баба Тонка отбелязва гроба на войводата в русенското гробище, а по време на Априлското въстание изважда и резервира черепа му. През 1871 година в дома на Обретенови е основан Русенският революционен комитет. Баба Тонка взе участие интензивно в преместването на оръжие и преписка по отношение на квалифицираните въстания на българите, а домът ѝ е отворен за всеки от революционерите, изпаднали в неволя.
/Лъжица на Баба Тонка/
Родът на националната героиня произлиза от русенското село Червен. През 1831 година тя се дами за абаджията Тихо Обретенов (1808 – 1869), с който имат седем деца: Атанас, Ангел, Георги, Петър, Никола, Петрана и Анастасия. Под друга форма, всички те вземат присъединяване в националноосвободителното придвижване. Тонка Обретенова умира на 80-годишна възраст през 1893 година Наред с описанията на нейните съвременници, литературни и художествени творби затвърждават облика ѝ на майка-героиня, отдала живота си за освобождението на България.
„ Така извоювахме свободата… “ в РИМ – Габрово
Чрез присъединяване си в самодейността „ Така извоювахме свободата… “ Регионален исторически музей – Габрово показва своето скъпо богатство – комплект за хранене, който е принадлежал на първата българска лекарка доктор Тота Венкова.
Посетителите на музея могат да видят предмети, които в миналото именитата габровка е държала в своите ръце.
„ Така извоювахме свободата “ в Националния музей на образованието
По време на изложбата „ Така извоювахме свободата… “ посетителите на Националния музей на образованието могат да видят достоверни материали, свързани с престоя на една от първите български учителки Анастасия Тошева в Габрово – фотоси, доклад от девическо учебно заведение с персоналния ѝ автограф и ръкописно писмо до габровския кмет. Анастасия Тошева е образец за това по какъв начин обичайните правила могат да бъдат преодолени в името на знанието и модерното отношение към света от това време.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ