Общият Великден
Така или другояче би трябвало да се мине през края на света и Картаген би трябвало да бъде опустошен
В четвъртък Greek reporter – осведомителна организация на гърците по света – излезе със заглавие:
„ Исторически миг? Православната и католическата църкви обмислят взаимен Великден “
Православните и католиците честват Великден на разнообразни дати по астрономически аргументи, тъй като едните го пресмятат по юлианския, а другите по григорианския календар. Първият космополитен събор в Никея през 325 година дефинира Великден да се празнува в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, само че постоянно след Пасха. Понякога обаче празниците на православните и католиците съответстват, като през 21 век това ще се случи 31 пъти, а след 2698 година, да сме живи и здрави, няма да се случва повече.
Едно от тези съвпадения през нашия век ще бъде следващата година, през 2025, когато и за нас, и за католиците Великден ще се падне на 20 април. Натоварена с конотации дата – Априлското въстание, рождения ден на господин Хитлер и така нататък И не щеш ли това събитие се употребява като мотив още веднъж да се повдигне въпросът за взаимното честване. Всъщност този въпрос не е толкоз значим, тъй като исторически събития като Рождество, Възкресение, Страшния съд не се случват в нашето нормално време – хроноса, – а в по-различно време, и нашето летоброене, нашите дати нямат кой знае какво значение. По-важно е да се реализира внушението, че сред православните и католиците няма значително несъгласие и е чудноват този античен дебелоглав, с който странят едни от други, а не вземат да плеснат с ръце и да се прегърнат. Това е главен принцип на икуменизма – разликите не са толкоз значими, разликите са пренебрежими. Важни са еднаквостите. Ако пренесем този принцип в региона на хематологията, ще би трябвало да кажем, че при кръвопреливане от един човек на различен кръвната група не е значима, значимо е кръвта да е алена и при двамата.
Не е наша работа на нас, простите жители, да разясняваме пасхалията. Но тъй като във връзка горното известие мнозина се зарадваха, че най-накрая Църквата ще се сплоти и то в името на благородни дела като битката с бедността и климатичните промени, дано се опитаме напълно незадълбочено да загатнем какво е естеството на казуса сред православието и католицизма. Иначе всички желаеме да се тури завършек на схизмата, само че това не може да стане по какъв начин да е.
Идеята не е нова. През септември 2017 в Москва се е провело „ Международно поклонение на Истинския в Бога Живот “. Участвали са 800 души от повече от 60 страни и разнообразни религии – освен християнски деноминации, само че и мюсюлмани, евреи и будисти. Тъй че и в Русия не кипи най-чистото православие. Впрочем Руската черква взе участие в Световния съвет на църквите (най-висшия икуменически конгрес, основан през 1948 в Амстердам), до момента в който нашата имà благоразумието да го напусне. Не го забравяйте, когато някой отново ви каже, че нашата черква е марионетка на съветската.
Идеята е още по-стара. Още през 1910 масонът Джон Мот вкарва понятието „ икуменизъм “, с цел да се отбелязя с него придвижване, поставящо си за задача да сплоти другите християнски изповедания посредством изкуствено превъзмогване на разликите сред тях. Това придвижване дава отговор на „ модерните “ трендове и идва да обслужи както нуждата от въвеждане на някакъв ред в хаоса сред протестантските „ църкви “, по този начин и да задоволи политическите упоритости на римокатолицизма. Наред обаче с политическите си цели икуменизмът си слага и чисто религиозни, а точно налагането на нова международна вяра върху останките от всички досегашни. Тази вяра се основава на релативизма и синкретизма и мнозина към този момент я назовават „ вяра на антихриста “. Или, другояче казано, фокусът на новата „ всерелигия “ се реалокира от небесата и Царството Божие, тук долу, на земята, тук и в този момент, в този свят.
Безпросветната радост
Но тези обстоятелства са малко познати и по тази причина хората, които не са наясно с тях, одобряват с наслада всички вести за побратимявания сред религиите, тъй като са им внушили, че всеки държи парченце от истината и като се съберат, истината ще лъсне цяла. Пък и за какво да се карат? За някакви си бабини деветини! Но дали биха се радвали толкоз, в случай че знаеха, че:
Задачата на Църквата не е да направи животът в този свят по-приятен, а да приготви прекосяването на хората оттатък. Забравиха, че обожението е основна и може би единствена цел на живота, негов смисъл.
Забравиха какво значи „ Християнство “ (термин, използван за първи път в Антиохия през късната античност) – това е следване на учението, което Сам Христос е преподал на и посредством учениците си. Тук няма какво да се разсъждава, тук няма какво да се търси, тъй като който търси нещо друго след истината, той търси неистина. Просто и елементарно. Истинското християнство е да се придържаме към Писанието, Преданието и постановленията на седемте космополитен събора. Толкоз. Бог е един и Истината е една, по тази причина някои религии си наподобяват в едно или друго, само че в своята цялост тази истина е преподадена само в християнството от същия този Бог. Не може да има повече от една истина, не може всеки да си има „ своя истина “ и това да е окей. Иначе в час по математика за Иванчо 2+2 ще е 4, за Марийка ще е 3, а за Стоянчо – 5.
Спасението на душите и прекосяването във вечността става само в Църквата (извън нея също има прекосяване, само че в по-различна вечност) и в тайнствата, които могат да правят единствено свещениците, минали през тайнството Свещенство и посредством ръкополагане приели благодатта, която апостолите получиха от Св. Дух на Петдесетница. Без свещенодействие няма берекет.
Постановленията на съборите ясно споделят, че у отпадналите от Църквата няма берекет, а тези, които се молят и причастяват дружно с отпаднали, също отпадат. Тези правила са още от апостолски времена, от времената, когато учениците на Христос са били още живи и са проповядвали по света учението Му. Така че в тези масовки като в Москва и в мераците на икуменистите няма берекет. Може да звучат красиво с грижата си за мира и климатичните промени, само че в тях няма берекет, няма избавление.
Ние желаеме обединяване с католиците повече от всички останали. Католиците не са отговорни, че следват ереси. Има огромна разлика сред това да проповядваш разкол и да следваш разкол. Ние желаеме обединяване, само че методът е единствено един – смирение и отричане от заблудите и лъжеученията, с цел да не се прекъсва благодатта и да не се ревизира и редактира Христовото обучение.
Какво е разкол (αιρησις, избор) и в какво бърка римокатолицизмът?
Ерес е всяко отклоняване от даден догмат, което не отхвърля цялото обучение по принцип. Ерес е да вземем за пример учението на католиците за Чистилището. Ерес е и концепцията за непорочното зачатие. Знаете, че „ непорочно зачатие “ не е, както си мислят мнозина, забременяване без сексуален акт, а зачатие на Богочовека и раждането Му от жена (човек), свободна от първородния грях. Защото, споделят католиците, опозорен от прегрешението човек не може да роди Бог. Да, само че в случай че е допустимо да има човек, свободен от първородния грях, то Боговъплъщението е излишно, в него няма смисъл. Рождеството и Възкресението са безсмислени.
Ерес е и повода за Великата схизма от 1054 година – filioque-то. То е смяна в текста на Никео-Константинополски Символ на вярата, член 8, съгласно който Св. Дух изхожда от Отца, а католиците го трансформират на „ и от Сина “ (Filioque), което е груба смяна в тринитарния догмат и затова – разкол. Не може нещо да е хем по този начин, хем по този начин, както желаят икуменистите. Не може да е по едно и също време правилно, че Духът изхожда единствено от Отца, и че Духат изхожда и от Отца, и от Сина. Невъзможно е. Следователно едното не е правилно.
И е безразсъден аргументът на икуменистите, че нещо, което не е категорично жигосано като разкол от църковен събор, не е разкол. Ако аз кажа, да вземем за пример, че е допустимо да се пресметна датата на Второто пришествие, това ще бъде парекселанс разкол и без да е минавало през събор.
Някои споделят, че схизмата е вдигната през 1965 от истанбулския патриарх Атинагор и от папа Павел VI, само че не се запитват, за какво православните и католиците не престават да не служат дружно литургии и дружно да се причастяват, или в случай че го вършат, вършат го скрито и гузно. Не може да има единение без цялостно единогласие по всички канони и догми. И това не е заяждане на нискочели „ зилоти “, както се пробват да го изкарат интелектуалците на икуменизма.
Има и други фундаментални разлики сред православните и католиците, само че не му е тук мястото да ги изреждаме. А за протестантите, мюсюлманите и будистите да не говорим…
Догодина датите на Великден съответстват. Но те желаят да ги уеднаквят и за напред. Датите са си дати, значимите неща не се случват в същото време и в това пространство. Но в случай че някой желае да е напълно сигурен, че се покланя на Христовото Възкресение на вярната дата, да гледа по кое време ще слезе Благодатният огън в Йерусалим и да се поклони на идната неделя. Страх ме е обаче, че един прекрасен ден Огънят няма да слезе. А се знае, че когато не слезе Благодатният огън, настъпва „ довършисвет “, стартира противоположното преброяване. Но „ не пердах се, малко стадо!… “ (Лук. 12:32), по този начин или другояче би трябвало да се мине през края на света. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ОТ СЪЩИЯ АВТОР
В четвъртък Greek reporter – осведомителна организация на гърците по света – излезе със заглавие:
„ Исторически миг? Православната и католическата църкви обмислят взаимен Великден “
Православните и католиците честват Великден на разнообразни дати по астрономически аргументи, тъй като едните го пресмятат по юлианския, а другите по григорианския календар. Първият космополитен събор в Никея през 325 година дефинира Великден да се празнува в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, само че постоянно след Пасха. Понякога обаче празниците на православните и католиците съответстват, като през 21 век това ще се случи 31 пъти, а след 2698 година, да сме живи и здрави, няма да се случва повече.
Едно от тези съвпадения през нашия век ще бъде следващата година, през 2025, когато и за нас, и за католиците Великден ще се падне на 20 април. Натоварена с конотации дата – Априлското въстание, рождения ден на господин Хитлер и така нататък И не щеш ли това събитие се употребява като мотив още веднъж да се повдигне въпросът за взаимното честване. Всъщност този въпрос не е толкоз значим, тъй като исторически събития като Рождество, Възкресение, Страшния съд не се случват в нашето нормално време – хроноса, – а в по-различно време, и нашето летоброене, нашите дати нямат кой знае какво значение. По-важно е да се реализира внушението, че сред православните и католиците няма значително несъгласие и е чудноват този античен дебелоглав, с който странят едни от други, а не вземат да плеснат с ръце и да се прегърнат. Това е главен принцип на икуменизма – разликите не са толкоз значими, разликите са пренебрежими. Важни са еднаквостите. Ако пренесем този принцип в региона на хематологията, ще би трябвало да кажем, че при кръвопреливане от един човек на различен кръвната група не е значима, значимо е кръвта да е алена и при двамата.
Не е наша работа на нас, простите жители, да разясняваме пасхалията. Но тъй като във връзка горното известие мнозина се зарадваха, че най-накрая Църквата ще се сплоти и то в името на благородни дела като битката с бедността и климатичните промени, дано се опитаме напълно незадълбочено да загатнем какво е естеството на казуса сред православието и католицизма. Иначе всички желаеме да се тури завършек на схизмата, само че това не може да стане по какъв начин да е.
Идеята не е нова. През септември 2017 в Москва се е провело „ Международно поклонение на Истинския в Бога Живот “. Участвали са 800 души от повече от 60 страни и разнообразни религии – освен християнски деноминации, само че и мюсюлмани, евреи и будисти. Тъй че и в Русия не кипи най-чистото православие. Впрочем Руската черква взе участие в Световния съвет на църквите (най-висшия икуменически конгрес, основан през 1948 в Амстердам), до момента в който нашата имà благоразумието да го напусне. Не го забравяйте, когато някой отново ви каже, че нашата черква е марионетка на съветската.
Идеята е още по-стара. Още през 1910 масонът Джон Мот вкарва понятието „ икуменизъм “, с цел да се отбелязя с него придвижване, поставящо си за задача да сплоти другите християнски изповедания посредством изкуствено превъзмогване на разликите сред тях. Това придвижване дава отговор на „ модерните “ трендове и идва да обслужи както нуждата от въвеждане на някакъв ред в хаоса сред протестантските „ църкви “, по този начин и да задоволи политическите упоритости на римокатолицизма. Наред обаче с политическите си цели икуменизмът си слага и чисто религиозни, а точно налагането на нова международна вяра върху останките от всички досегашни. Тази вяра се основава на релативизма и синкретизма и мнозина към този момент я назовават „ вяра на антихриста “. Или, другояче казано, фокусът на новата „ всерелигия “ се реалокира от небесата и Царството Божие, тук долу, на земята, тук и в този момент, в този свят.
Безпросветната радост
Но тези обстоятелства са малко познати и по тази причина хората, които не са наясно с тях, одобряват с наслада всички вести за побратимявания сред религиите, тъй като са им внушили, че всеки държи парченце от истината и като се съберат, истината ще лъсне цяла. Пък и за какво да се карат? За някакви си бабини деветини! Но дали биха се радвали толкоз, в случай че знаеха, че:
Задачата на Църквата не е да направи животът в този свят по-приятен, а да приготви прекосяването на хората оттатък. Забравиха, че обожението е основна и може би единствена цел на живота, негов смисъл.
Забравиха какво значи „ Християнство “ (термин, използван за първи път в Антиохия през късната античност) – това е следване на учението, което Сам Христос е преподал на и посредством учениците си. Тук няма какво да се разсъждава, тук няма какво да се търси, тъй като който търси нещо друго след истината, той търси неистина. Просто и елементарно. Истинското християнство е да се придържаме към Писанието, Преданието и постановленията на седемте космополитен събора. Толкоз. Бог е един и Истината е една, по тази причина някои религии си наподобяват в едно или друго, само че в своята цялост тази истина е преподадена само в християнството от същия този Бог. Не може да има повече от една истина, не може всеки да си има „ своя истина “ и това да е окей. Иначе в час по математика за Иванчо 2+2 ще е 4, за Марийка ще е 3, а за Стоянчо – 5.
Спасението на душите и прекосяването във вечността става само в Църквата (извън нея също има прекосяване, само че в по-различна вечност) и в тайнствата, които могат да правят единствено свещениците, минали през тайнството Свещенство и посредством ръкополагане приели благодатта, която апостолите получиха от Св. Дух на Петдесетница. Без свещенодействие няма берекет.
Постановленията на съборите ясно споделят, че у отпадналите от Църквата няма берекет, а тези, които се молят и причастяват дружно с отпаднали, също отпадат. Тези правила са още от апостолски времена, от времената, когато учениците на Христос са били още живи и са проповядвали по света учението Му. Така че в тези масовки като в Москва и в мераците на икуменистите няма берекет. Може да звучат красиво с грижата си за мира и климатичните промени, само че в тях няма берекет, няма избавление.
Ние желаеме обединяване с католиците повече от всички останали. Католиците не са отговорни, че следват ереси. Има огромна разлика сред това да проповядваш разкол и да следваш разкол. Ние желаеме обединяване, само че методът е единствено един – смирение и отричане от заблудите и лъжеученията, с цел да не се прекъсва благодатта и да не се ревизира и редактира Христовото обучение.
Какво е разкол (αιρησις, избор) и в какво бърка римокатолицизмът?
Ерес е всяко отклоняване от даден догмат, което не отхвърля цялото обучение по принцип. Ерес е да вземем за пример учението на католиците за Чистилището. Ерес е и концепцията за непорочното зачатие. Знаете, че „ непорочно зачатие “ не е, както си мислят мнозина, забременяване без сексуален акт, а зачатие на Богочовека и раждането Му от жена (човек), свободна от първородния грях. Защото, споделят католиците, опозорен от прегрешението човек не може да роди Бог. Да, само че в случай че е допустимо да има човек, свободен от първородния грях, то Боговъплъщението е излишно, в него няма смисъл. Рождеството и Възкресението са безсмислени.
Ерес е и повода за Великата схизма от 1054 година – filioque-то. То е смяна в текста на Никео-Константинополски Символ на вярата, член 8, съгласно който Св. Дух изхожда от Отца, а католиците го трансформират на „ и от Сина “ (Filioque), което е груба смяна в тринитарния догмат и затова – разкол. Не може нещо да е хем по този начин, хем по този начин, както желаят икуменистите. Не може да е по едно и също време правилно, че Духът изхожда единствено от Отца, и че Духат изхожда и от Отца, и от Сина. Невъзможно е. Следователно едното не е правилно.
И е безразсъден аргументът на икуменистите, че нещо, което не е категорично жигосано като разкол от църковен събор, не е разкол. Ако аз кажа, да вземем за пример, че е допустимо да се пресметна датата на Второто пришествие, това ще бъде парекселанс разкол и без да е минавало през събор.
Някои споделят, че схизмата е вдигната през 1965 от истанбулския патриарх Атинагор и от папа Павел VI, само че не се запитват, за какво православните и католиците не престават да не служат дружно литургии и дружно да се причастяват, или в случай че го вършат, вършат го скрито и гузно. Не може да има единение без цялостно единогласие по всички канони и догми. И това не е заяждане на нискочели „ зилоти “, както се пробват да го изкарат интелектуалците на икуменизма.
Има и други фундаментални разлики сред православните и католиците, само че не му е тук мястото да ги изреждаме. А за протестантите, мюсюлманите и будистите да не говорим…
Догодина датите на Великден съответстват. Но те желаят да ги уеднаквят и за напред. Датите са си дати, значимите неща не се случват в същото време и в това пространство. Но в случай че някой желае да е напълно сигурен, че се покланя на Христовото Възкресение на вярната дата, да гледа по кое време ще слезе Благодатният огън в Йерусалим и да се поклони на идната неделя. Страх ме е обаче, че един прекрасен ден Огънят няма да слезе. А се знае, че когато не слезе Благодатният огън, настъпва „ довършисвет “, стартира противоположното преброяване. Но „ не пердах се, малко стадо!… “ (Лук. 12:32), по този начин или другояче би трябвало да се мине през края на света. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ОТ СЪЩИЯ АВТОР
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ