Така и не разбрахме откъде дойде тя. Един ден просто

Така и не разбрахме от кое място пристигна тя. Един ден просто се появи, а с нея и две девойки почти на 12 и 14 години. Висока като върлина, с късо подстригана коса и слаба като вейка, някъде към 35. На външен тип изглеждаше сурова и недостъпна. Носеше единствено една ръчна чанта и дребен сак. Настани се в къщата на починалата баба Петра. Появата й провокира ужас. Някои говореха, че била вдовица, други, по-смели в догатките, споделиха, че мъжът й я прокудил дружно с децата, по тази причина пристигнала тук. От всички приказки беше несъмнено едно: която и да е, очевидно беше родственик на баба Петра. Казваше се Мина. Вървеше пламенно и наперено.

Избягваше да поздравява дамите и даже извърташе глава встрани, в случай че инцидентно се разминавахме по улицата. Веднъж съседката й, пробвайки се да се сближат, я поканила на празник в читалището, а тя дала отговор, че макар нежеланата си орис, към момента има класа, т.е. ние сме й под равнището. С времето хората стопираха да й обръщат внимание. Понякога я мяркахме да върви с децата си до магазина. Мина просто се беше сляла с елементарното ежедневие.
Измина година. Една есенна вечер някой почука на вратата. Отворих и за своя изненада на прага видях онази странна жена.

С присъщото си надменност настоя да повикам брачна половинка си. Покривът на къщата й течал, трябвало й някой да го поправи. Мъжът ми Стамен, с изключение на поради сприхавия си темперамент, имаше славата и на умел занаятчия. От известно време беше незает и скуката се отразяваше и на без това чепатия му манталитет. Щом може да изкара пари, за какво пък да не отиде. На другия ден, откакто огледа в детайли покрива, той съобщи, че ремонтът може да се проточи дълго и фамилията на Мина надали ще остане на изсъхнало през дъждовния интервал. От дума на дума, Стамен ми подметна да ги пуснем да живеят в пристройката в двора ни, в която имаше две стаи, баня и тоалетна. Хем нямало да му се пречкат в краката, хем сме щели да им взимаме наем. Не ми се искаше непознати хора да се въртят в близост, само че с него на глава не се излиза.

Така заживях до дамата, която разруши фамилията ми. Мина сякаш не общуваше с никого и не се интересуваше от мъже, само че със Стамен бързо си харесваха. Всяка вечер брачният партньор ми се отбиваше при нея, с цел да й каже по какъв начин върви ремонтът, и оставаше до късно.
С необятна усмивка хвалеше кулинарните умения на квартирантката ни. Като знам, че той е постоянно неудовлетворен и е съвсем невероятно да му се угоди, започнах да се колебая. Някъде в главата ми един глас шептеше, че единствено влюбен мъж може толкоз гневно да пази някоя жена. Докато тънех в догадки, Стамен все по-често се прибираше късно.

Веднъж набрах храброст и скрито се промъкнах, погледнах през прозореца и ги видях седнали един до различен. Децата спяха в другата стая. Въпреки че беше хладно, мъжът ми беше по потник, пиеше ракия и разговаряше с Мина. Тя се смееше, притискайки се до него. Повече доказателства не ми трябваха. На другия ден, когато Стамен излезе, отидох при нея и й споделих да напусне дома ми. За моя изненада кокалестата върлина се изправи против мен, постави ръце на кръста си и отмятайки глава обратно, се засмя безочливо. После прибра любопитните си деца, хлопвайки вратата под носа ми.

Същата вечер Стамен се прибра в точния момент. Изглеждаше доста яростен. Няколко минути двамата се взирахме един в различен. После аз се развиках, че повече няма да понасям натрапницата и в случай че той толкоз държи на нея, да се махнат двамата от у дома. Изведнъж той скочи от горната страна ми, хвана ме за косата и стартира да ме тегли на открито. „ Ще й се извиниш, ще й кажеш да не си потегля. Да знаеш, че поради нея съм кадърен да те убия. “ Болеше ме грубо, само че нямах желание да се оправдавам. Най-накрая Стамен ме пусна, изруга и се запъти към пристройката. Тази нощ не се прибра, нито през идващите. От работа отиваше напряко при Мина и там нощуваше.

Гърчех се от позор. Всички ни одумваха, че в един двор живеят две съпруги. Децата в учебно заведение се подиграваха на сина ми. В гнева си отидох и подадох тъжба против Мина. Твърдо настоях незабавно да напусне къщата. Седмица по-късно тя, дъщерите й и мъжът ми се върнаха в съборетината на баба Петра. Поведението им разлюти съседите. Дори и мъжете, които си имаха любовници, не утвърдиха съжителството им. Едно е да поддържаш загадка интимна връзка, друго – намерено да отхвърлиш жена си и да се отдадеш на греховната си пристрастеност. Загубих брачна половинка си, само че завоювах съчувствието на останалите. Щом обществото те дамгоса, връщане обратно няма. Три години откакто прелюбодейците се събраха дружно, Мина напусна Стамен поради неотдавна овдовелия горски.

Когато мъжът ми се върна вкъщи с наведена глава, откри вратата заключена. Сега живее в пристройката и нито синът ми, нито аз поддържаме връзка с него. Свободен да се разполага в бившето си любовно гнездо, което през днешния ден се е трансформирало в кочина. Мина с новия си ухажор и девойките отпътуваха някъде, а къщата на баба Петра рухна. По-старите хората тъмно споделиха, че Бог желае да заличи мястото, обвързвано с прегрешението на двамата прелюбодейци. Аз си мисля, че годините си споделиха думата и къщата падна, тъй като беше доста остаряла, само че пък може и да са прави, че всеки, който обръща тил на фамилията си, бие и унижава околните си, рано или късно си заплаща.
Магдалена
Инфо: Лична драма