I am coming and hell coming with me или покана за ада в пукналата пролет
Така е то, Слави води в пъкъла, а Борисов, който все по-ентусиазирано цитира безконечните текстове и разпределя библейските функции съгласно заслугите по Великден, проправя пътища до сърцето на всеки набожен християнин.
Аз не знам Вергилий, като се е изтъпанил пред Данте с цел да му се предложи за гид из деветте кръга на преизподнята, дали е бил с някакви татуси или белязки, но Данте разправя, че това му бил най-съдбовния миг в виталния и креативен път.
Анархистът Милтън показва „ Изгубеният парадайс “ подвързан в човешка кожа първо в Народното събрание, дали тъй като аргументите за невъзможния Едем се криели, съгласно него в политиката, или тъй като политиката прави от индивида апологет на Княза, можем само да се досещаме.
Така до ден сегашен ни пАри на всякакви деликатни места, като четем нечестивците, къде си отслужват греховете, гаче ли за нашите предатели, сребролюбци, лъстивци и измамници четем и ни настръхва окосмяването.
Юнг и той нямал нищо срещу Филемон да го завлече до меандрите на най-тъмното в себесъщието. Да го срещне с персоналните му демони и да му разкрие Анимата – тъмната сянка дето сме скрили от света и от себе си. Така станал най-големият ценител на душата и най-големият й врач, и отсякъл изрично: „ Нито едно дърво не може да стигне небето, преди корените му да стигнат пъкъла. “
Блейк, Новалис, Орфей и Персефона и те нямало да възмъжеят без да се продънят в Царството на сенките, за Йон да не приказваме, в случай че приемем, изказванието на някои теолози и тълкуватели, че корема на адската риба е тъкмо мрака на подсъзнателните подмолия, в които спасителят на Ниневия би трябвало да се озове, с цел да осъзнае ролята си на лидер.
За приноса на градските диаболици, за Ман, Хесе, Булгаков няма да обмислям, дори за Пелевин и неприятната литература за дами с опашки (допълващи въобръжаеми рога и копита) от най-новите мостри на родната литература ще се въздържа. Единствено ще опитам да внеса утешение за най-разтревожените от татуировките на новия политик и вуду внушенията, които плашат светлите, благоприлични духове, устремени към автомагистралите на Едем, в който ние неосъзнато, като упоени с божествен газ следваме, с общителното медийно подпомагане кормчията на джипката.
„ То от джипката друго се вижда “, беше споделил един министър-куфар от задната седалка и е прав!
Екатерина велика, като пътувала за Крим виждала на Потьомкин изкусните платна с измазани къщи и ведри дворове на крепостните, а те преоблечени в бели, ленени рубашки махали на царския впряг с напукани от аграрни труд длани.
След това, декора се раздавал за сайванти и покриви на кокошарници и кочини, но то у нас с възцаряването на осведомителното общество няма към този момент такива краткотрайни, селскостопански постройки. Животновъдството и то умря с цел да не се занимаваме с безперспективни действия във века на Голямата цифровизация.
Фучеше джипката с 200 по автомагистралите, постлани с необикновен тип креативен миксиран асфалт, отбиваше в манастири и божии, тварни обиталища, с цел да снима Севда неуморната благословиите, целуването на ръце и поучителните упътвания на Отца, Сина и Светия дух на нацията, и продължаваше под съпровода на Корона довиждане към светлото бъдеще на тая земна юдол, дето завистта няма равна, както беше написал великият Николай Райнов.
Да, завистта, тя провокира безредието и гнева божи, който дърветата от корен изтръгва и срутищата буни и чрез свлачища, затрупва сътвореното от Родения от жена в Банкя.
А и гърбината му чиста, като на младенец, нали видяхме по какъв начин си спи благословен, като Авел преди да му вземе злобния Каин живота, посред соломоновото обилие и единствено да не беше лукавата Иродиада, тая наложница по съзнание и метод на приложимост, нямаше и грам подозрение да пролази в нас, че може да я кара на слънцеядство!
Но млъкни сърце! Ще те водят в пъкъла, дори ще ти го доведат на крайници – цялостна възстановка по Бояна филм, като за блокбъстър на Ридли Скот!
Няма да паднат елементарно стените на обетованото царство Борисово! Новите гладиатори во главе със Стъки, като кръстоносци ще вардят дверите на парадайса! На най-преуспяващата територия в поднебесната на Балканите!
На броните им ще грее „ Варварите ни убиват “, а вечно останали в 80-те дами на сърцето им ще заливат Facebook със селфита в обятията ня Спасителя.
Не знам за вас, само че аз, да ви кажа, се отегчих от този парадайс. То няма нищо по-скучно от това ангел да ти свири на арфа цяла безкрайност, беше споделил Любен Дилов в едни други години, когато пишеше сатирични строфи по адрес на безкнижниците. Отегчих се от конференции и директни включвания на Севда ТВ, от рецитациите на проценти и числа на щабаняците, поради които даже в деня на храбростта Кошлуков не се посвени да прекъсне директното лъчение на празника.
Ламята вие на умряло и е останала с една глава и тя на половина отсечена, като Клан -Недоклан от националната приказка. Като споделям национална приказка и се сещам за юнака, който преди да иде при ламята с непоколебимото решение да я прати в пъкъла, първо самичък би трябвало да слезе там. Нали помните?
Орелът ще го смъкна в долната земя, а той ще го храни с месо от петите си. Петите, написа в една остаряла еврейска книга, носят паметта от страховете на пет генерации, оттова и името им.
С други думи – пътят до Рая на богатите и красивите, на чийто вход и излаз ни убеждаваха, че почтено стоим е блокиран. От портиери ни създадоха в консиержи и ни залепиха еполети на абитуриентските костюмчета, които овехтяха и изтъняха за трийсет години.
Щом сме в клуба на богатите и нас ни чака такава орис, нали помните? Да но не стана нещо, отвисяваме в чакалнята. Дежурим на входа и изхода, и никак и няма да ни поканят в салона да врътнем един кючек, като Тутар за Оскар! Ех и рима има! Борат е ситуацията но няма завършек на кино лентата и антракт дори няма.
Да хващаме пъкъла, уважаеми съграждани! Белким се осеферим от гледките и в случай че лицата и имената в казаните, ледените води и кървавите баталии, които предстоят ви се сторят познати – няма да е случайност или креативна прищявка на Вергилий, Видовден ще е.
И отново да припомня – политиката наподобява на спектакъл, а на завесата на Народния спектакъл, отново по концепция на огромния Николай Райнов е извезан Феникс. Фениксът се ражда нали знаете по какъв начин?
Соня Момчилова
за Фрог нюз
Аз не знам Вергилий, като се е изтъпанил пред Данте с цел да му се предложи за гид из деветте кръга на преизподнята, дали е бил с някакви татуси или белязки, но Данте разправя, че това му бил най-съдбовния миг в виталния и креативен път.
Анархистът Милтън показва „ Изгубеният парадайс “ подвързан в човешка кожа първо в Народното събрание, дали тъй като аргументите за невъзможния Едем се криели, съгласно него в политиката, или тъй като политиката прави от индивида апологет на Княза, можем само да се досещаме.
Така до ден сегашен ни пАри на всякакви деликатни места, като четем нечестивците, къде си отслужват греховете, гаче ли за нашите предатели, сребролюбци, лъстивци и измамници четем и ни настръхва окосмяването.
Юнг и той нямал нищо срещу Филемон да го завлече до меандрите на най-тъмното в себесъщието. Да го срещне с персоналните му демони и да му разкрие Анимата – тъмната сянка дето сме скрили от света и от себе си. Така станал най-големият ценител на душата и най-големият й врач, и отсякъл изрично: „ Нито едно дърво не може да стигне небето, преди корените му да стигнат пъкъла. “
Блейк, Новалис, Орфей и Персефона и те нямало да възмъжеят без да се продънят в Царството на сенките, за Йон да не приказваме, в случай че приемем, изказванието на някои теолози и тълкуватели, че корема на адската риба е тъкмо мрака на подсъзнателните подмолия, в които спасителят на Ниневия би трябвало да се озове, с цел да осъзнае ролята си на лидер.
За приноса на градските диаболици, за Ман, Хесе, Булгаков няма да обмислям, дори за Пелевин и неприятната литература за дами с опашки (допълващи въобръжаеми рога и копита) от най-новите мостри на родната литература ще се въздържа. Единствено ще опитам да внеса утешение за най-разтревожените от татуировките на новия политик и вуду внушенията, които плашат светлите, благоприлични духове, устремени към автомагистралите на Едем, в който ние неосъзнато, като упоени с божествен газ следваме, с общителното медийно подпомагане кормчията на джипката.
„ То от джипката друго се вижда “, беше споделил един министър-куфар от задната седалка и е прав!
Екатерина велика, като пътувала за Крим виждала на Потьомкин изкусните платна с измазани къщи и ведри дворове на крепостните, а те преоблечени в бели, ленени рубашки махали на царския впряг с напукани от аграрни труд длани.
След това, декора се раздавал за сайванти и покриви на кокошарници и кочини, но то у нас с възцаряването на осведомителното общество няма към този момент такива краткотрайни, селскостопански постройки. Животновъдството и то умря с цел да не се занимаваме с безперспективни действия във века на Голямата цифровизация.
Фучеше джипката с 200 по автомагистралите, постлани с необикновен тип креативен миксиран асфалт, отбиваше в манастири и божии, тварни обиталища, с цел да снима Севда неуморната благословиите, целуването на ръце и поучителните упътвания на Отца, Сина и Светия дух на нацията, и продължаваше под съпровода на Корона довиждане към светлото бъдеще на тая земна юдол, дето завистта няма равна, както беше написал великият Николай Райнов.
Да, завистта, тя провокира безредието и гнева божи, който дърветата от корен изтръгва и срутищата буни и чрез свлачища, затрупва сътвореното от Родения от жена в Банкя.
А и гърбината му чиста, като на младенец, нали видяхме по какъв начин си спи благословен, като Авел преди да му вземе злобния Каин живота, посред соломоновото обилие и единствено да не беше лукавата Иродиада, тая наложница по съзнание и метод на приложимост, нямаше и грам подозрение да пролази в нас, че може да я кара на слънцеядство!
Но млъкни сърце! Ще те водят в пъкъла, дори ще ти го доведат на крайници – цялостна възстановка по Бояна филм, като за блокбъстър на Ридли Скот!
Няма да паднат елементарно стените на обетованото царство Борисово! Новите гладиатори во главе със Стъки, като кръстоносци ще вардят дверите на парадайса! На най-преуспяващата територия в поднебесната на Балканите!
На броните им ще грее „ Варварите ни убиват “, а вечно останали в 80-те дами на сърцето им ще заливат Facebook със селфита в обятията ня Спасителя.
Не знам за вас, само че аз, да ви кажа, се отегчих от този парадайс. То няма нищо по-скучно от това ангел да ти свири на арфа цяла безкрайност, беше споделил Любен Дилов в едни други години, когато пишеше сатирични строфи по адрес на безкнижниците. Отегчих се от конференции и директни включвания на Севда ТВ, от рецитациите на проценти и числа на щабаняците, поради които даже в деня на храбростта Кошлуков не се посвени да прекъсне директното лъчение на празника.
Ламята вие на умряло и е останала с една глава и тя на половина отсечена, като Клан -Недоклан от националната приказка. Като споделям национална приказка и се сещам за юнака, който преди да иде при ламята с непоколебимото решение да я прати в пъкъла, първо самичък би трябвало да слезе там. Нали помните?
Орелът ще го смъкна в долната земя, а той ще го храни с месо от петите си. Петите, написа в една остаряла еврейска книга, носят паметта от страховете на пет генерации, оттова и името им.
С други думи – пътят до Рая на богатите и красивите, на чийто вход и излаз ни убеждаваха, че почтено стоим е блокиран. От портиери ни създадоха в консиержи и ни залепиха еполети на абитуриентските костюмчета, които овехтяха и изтъняха за трийсет години.
Щом сме в клуба на богатите и нас ни чака такава орис, нали помните? Да но не стана нещо, отвисяваме в чакалнята. Дежурим на входа и изхода, и никак и няма да ни поканят в салона да врътнем един кючек, като Тутар за Оскар! Ех и рима има! Борат е ситуацията но няма завършек на кино лентата и антракт дори няма.
Да хващаме пъкъла, уважаеми съграждани! Белким се осеферим от гледките и в случай че лицата и имената в казаните, ледените води и кървавите баталии, които предстоят ви се сторят познати – няма да е случайност или креативна прищявка на Вергилий, Видовден ще е.
И отново да припомня – политиката наподобява на спектакъл, а на завесата на Народния спектакъл, отново по концепция на огромния Николай Райнов е извезан Феникс. Фениксът се ражда нали знаете по какъв начин?
Соня Момчилова
за Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ