Д-р Христозов: Мога ли да съм нормален лекар, ако не правя най-доброто за пациентите си?
Така е и в дерматологията - кожата ни е онази гранична зона сред вътрешните процеси на човешката ни същина и взаимоотношението ни със света към нас. И тази група от кафези не оформя контура на човек само като биологична единица. Знаете какво се приказва за " дебелокожите ", поради които от време на време човек мъчно се " побира в личната си кожа "...
Какво прозира под нашата кожа? Можем ли да изолираме заболяването от човешкия избор или би трябвало да лекуваме първо държанието и мисленето? Какви са нормата на нормалността и отговорът на отговорността?
Ето такива неподозирани дълбини достигнахме със притежателя на дерматологични центрове " Lege Atris " доктор Евгени Христозов , до момента в който се опитвахме да не приказваме за дерматология. Нея я оставихме за по-късно.
Д-р Христозов, животът и лекарската специалност са като буйна двойка неумели танцьори на танго, които след края на мелодията си превързват раните от непремерените кикове. Всеки учи другия и това одобряваме за обикновено. Но и търсим отговорност за болката. И смисъл от танцуването.
Да, да бъдеш човек не е елементарно, само че да бъдеш по едно и също време човек и доктор е даже още по-трудно. Това е веднъж към себе си, минаващ както през естествените житейски компликации, по този начин и през споделените с пациентите премеждия.
Мога да кажа, че откогато се осъзнах като човешко създание, мен ме занимава смисъла на живота. Защо сме на този свят, инцидентно ли е, че съм тук и в този момент, по какъв начин да употребявам подареното ми време и най-много по какъв начин и въобще, допустимо ли е, да бъда благополучен? Без да съзнавам тогава, аз съм търсил отговори, с цел да упражня своята отговорност да бъда човек.
Воден от тези мисли избрах лекарската специалност, влюбих се и се ожених, създадохме прелестно семейство, родиха ни се две невероятни дъщери. Професионалната ми кариера също е повече от сполучлива. И макар, че според всички общоприети критерии, мога да считам че съм един съумял човек, това вътрешно гласче в мен не спираше да ме пита: Имаш ли отговор на своята отговор ност да бъдеш човек? Появи се и нов въпрос: Аз естествен татко, брачен партньор, доктор, другар, комшия и въобще естествен човек ли съм?
Да, вие, лекарите, доста работите с понятието " обикновено ". Смятате ли, че патологията е единствено в отклоненията от нормата на измерими стойности?
" Нормално " произлиза от латинското " norma " и значи нещо, което е открито за стандарт. От своя страна медицинските правила са научно открити за стандарт понятия, които разграничават здравия от болния човек. Например, ние знаем че когато кръвната захар на гладно e сред 3,9 и 5,6 mmol/L, тя е естествена. Когато надвиши 5,6 mmol/L са нужни ограничения, тъй като човек навлиза в болестното положение, познато като предиабет и диабет.
Следователно, ние лекарите, сме подготвени да диагностицираме заболяванията (отклоненията от нормалното) и да ги лекуваме (подпомагаме завръщането към нормалното). И още веднъж, с помощта на научните способи, знаем че най-хубавото лекуване е етиологичното, т.е. премахването на повода, довела до болестта. Звучи разумно, нали?! Ако в кожата ви се забие бодилче, най-нормалното е да го извадите. Не стартирате да пиете болкоуспокояващи и антибиотици, не отивате на доктор, който да ви каже, че би трябвало да извадите трънчето. Вие просто премахвате повода за страданието си - вадите трънчето от кожата си. И това е обикновено.
И паралелно с това, в случай че кръвната ви захар стартира да се подвига, вие отивате на доктор, който ви предписва медикаменти. Нормално ли е това? Не е ли по-нормално да започнете да се движите повече, да спрете сладките храни, да намалите напрежението и въобще - ДА НОРМАЛИЗИРАТЕ ЖИВОТА СИ, което ще възстановява и здравето ви? Естествено, че е по-нормално, само че е доста, доста, доста по-трудно. Защото изваждането на трънчето лишава секунди, до момента в който смяната в стила на живот изисква най-трудното нещо - смяна в мисленето и вярванията.
И тук на помощ идват обществените легенди, които ни оказват помощ да възстановяваме в съзнанието си едно държание, което от здравна позиция е не просто ненормално, а надълбоко противоестествено, тъй като опонира на един от най-важните ни човешки инстинкти - този за самозапазване. Забележете, обществените легенди са основани просто на общоприети вярвания, които не подлежат на никаква научна основа! Ето един характерен обществен мит - една трета от американците сред 18 и 26 години имат вяра, че земята е плоска! Прави ли вярването на милиони хора единствено в Съединени американски щати този мит правилен?
Да, обществените легенди имат силата на неприятен диджей, който в средата на тангото миксира с румба. Освен още вреди, надали можем друго да чакаме? И това одобряваме за обикновено по пътя на логиката.
Да, ето какво ни споделят обществените и културни легенди: " Нормално е след избрана възраст човек да вдигне кръвната си захар и да развие диабет! И с цел да остане жив (забележете, не здрав, а просто жив), той би трябвало да стартира да приема медикаменти ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ! ". И тук още веднъж ще се върна към един от аспектите на въпроса на живота ми: Аз естествен доктор и човек ли съм?
Нормално ли е, когато при мен пристигна пациент с акне или псориазис, аз просто да му изпиша медикаменти и процедури (които несъмнено ще му помогнат), вместо да му кажа, че в случай че постави старания да НОРМАЛИЗИРА живота си, интервала на банкет на медикаменти ще бъде доста по-кратък и опцията за повторна поява на болестта - оскъдна? Нормално ли е, вместо да се опитаме да премахнем повода за болестта, ние да насочваме всички старания да лекуваме следствията?
Като че ли посоката на актуалната медицина е тази. Но по този начин снема отговорността и от лекаря, и от пациента. Все едно да обвиниш обувките си, че не можеш да танцуваш, когато в действителност нямаш възприятие за темп.
Да, по този начин е по-лесно. И аз открих, че неосъзнато съм подхождал към част от пациентите си по този анормален (според мен) за лекарската специалност метод. Отново, тъй като е по-лесно. Всеки доктор ще удостовери - когато кажеш на един човек, че неговото заболяване е резултат най-вече от вреден жанр на живот, той незабавно се усеща ОБВИНЕН и стартира да се пази с всички сили.
А, в случай че прибавим и фактът, че дейностите и бездействията ни преди да станем родители, влияят мощно на здравето на децата и даже внуците ни? Да не приказваме за фамилните нездравословни привички във връзка с продължителен стрес, нездравословно хранене и обездвижване... Обикновено единствено споменаването на тези научни обстоятелства, провокира невиждана прочувствена стихия в множеството пациенти, която постоянно води до обвинявания към компетентността на лекаря.
Как да постъпи тогава един естествен доктор?
Това постоянно е и ще бъде персонален избор. Един от проблемите е, че научните обстоятелства нормално са неуместни за материалистично-ориентираното ни общество и по тази причина то ги замества със обществени легенди - публични вярвания, наложени с мощните способи на невромаркетинга. Например вярването, че постоянната консумация на сладки храни прави нас и децата ни! щастливи. Колко сходни реклами съществуват?! Какво споделя науката по въпроса: Редовният банкет на сладки храни прави нас и децата ни само и единствено ПО-БОЛНИ!
Чий интерес обслужват създаваните благодарение на материалистичната ни просвета и методите на невромаркетинга обществени легенди за сладките храни, цигарите, алкохола или непрекъснатия блян към " елементарно и бързо " - удоволствия, пари, триумф, кариерно развиване и доста други общо признати вярвания? Дали те са здравословни за хората? И в случай че са нездравословни, те естествени ли са от позиция на медицината?
Каква е нормата за здраве от позиция на медицината?
Медицината е просвета, занимаваща се със здравето на хората, чиято норма (съгласно определението на СЗО) е "...пълното физическо, психическо и обществено благоденствие на индивида ". Човек е био-психо-социално създание, т.е. формиран е от тяло, схващане (ум, душа) и връзки с близките. Следователно, от позиция на медицината, по какъв начин бихме нарекли едно държание на човек или група от хора, което не просто се облагодетелства от активност, увреждаща здравето на хората, само че даже поставя старания да ги манипулира в посока на поверие, че тяхното самоунищожително държание е обикновено?
В този смисъл - съществуват ли въобще изцяло здрави хора?
Здравето на всеки съзнателен възрастен субект е негова персонална отговорност. Здравето на децата ни е наша обща - като родители и общество отговорност. А отговорността е метода, по който отговаряме на протичащото се към нас. Ние сами можем да определим естественото, като просто здравословното, от позицията ни на био-психо-социални същества.
Ние можем да създадем формулировка за обикновено, учредена на научно потвърдените способи за запазване на нашето и на децата ни телесно, душевно и обществено здраве. Нека изберем личния сложен път към естественото, вместо лесния път на удоволствието, вменяван ни от изкуствено основаните обществени легенди. Нека упражняваме отговорността си да бъдем рационални човешки същества, правейки осъзнати естествени избори в полза на нашето тяло, схващане (ум, душа) и връзки с близките. Нека се държим НОРМАЛНО!
Смятате ли, че това ще се одобри обикновено от читателите?
Зная, че написаното ще породи разнопосочни реакции. Нека да кажа, че аз нямам доверие в някаква международна интрига против нормалността. Също по този начин не считам, че съм единственият, който го занимават тези проблеми - доста лекари са написали прелестни книги, които преглеждат другите аспекти на нормалността. А аз съм просто един човек, който търси смисъла на живота си. И в това търсене се старая да отговоря на въпроса: Аз естествен доктор ли съм, в случай че не върша най-хубавото за своите пациенти, без значение от следствията?
Какво прозира под нашата кожа? Можем ли да изолираме заболяването от човешкия избор или би трябвало да лекуваме първо държанието и мисленето? Какви са нормата на нормалността и отговорът на отговорността?
Ето такива неподозирани дълбини достигнахме със притежателя на дерматологични центрове " Lege Atris " доктор Евгени Христозов , до момента в който се опитвахме да не приказваме за дерматология. Нея я оставихме за по-късно.
Д-р Христозов, животът и лекарската специалност са като буйна двойка неумели танцьори на танго, които след края на мелодията си превързват раните от непремерените кикове. Всеки учи другия и това одобряваме за обикновено. Но и търсим отговорност за болката. И смисъл от танцуването.
Да, да бъдеш човек не е елементарно, само че да бъдеш по едно и също време човек и доктор е даже още по-трудно. Това е веднъж към себе си, минаващ както през естествените житейски компликации, по този начин и през споделените с пациентите премеждия.
Мога да кажа, че откогато се осъзнах като човешко създание, мен ме занимава смисъла на живота. Защо сме на този свят, инцидентно ли е, че съм тук и в този момент, по какъв начин да употребявам подареното ми време и най-много по какъв начин и въобще, допустимо ли е, да бъда благополучен? Без да съзнавам тогава, аз съм търсил отговори, с цел да упражня своята отговорност да бъда човек.
Воден от тези мисли избрах лекарската специалност, влюбих се и се ожених, създадохме прелестно семейство, родиха ни се две невероятни дъщери. Професионалната ми кариера също е повече от сполучлива. И макар, че според всички общоприети критерии, мога да считам че съм един съумял човек, това вътрешно гласче в мен не спираше да ме пита: Имаш ли отговор на своята отговор ност да бъдеш човек? Появи се и нов въпрос: Аз естествен татко, брачен партньор, доктор, другар, комшия и въобще естествен човек ли съм?
Да, вие, лекарите, доста работите с понятието " обикновено ". Смятате ли, че патологията е единствено в отклоненията от нормата на измерими стойности?
" Нормално " произлиза от латинското " norma " и значи нещо, което е открито за стандарт. От своя страна медицинските правила са научно открити за стандарт понятия, които разграничават здравия от болния човек. Например, ние знаем че когато кръвната захар на гладно e сред 3,9 и 5,6 mmol/L, тя е естествена. Когато надвиши 5,6 mmol/L са нужни ограничения, тъй като човек навлиза в болестното положение, познато като предиабет и диабет.
Следователно, ние лекарите, сме подготвени да диагностицираме заболяванията (отклоненията от нормалното) и да ги лекуваме (подпомагаме завръщането към нормалното). И още веднъж, с помощта на научните способи, знаем че най-хубавото лекуване е етиологичното, т.е. премахването на повода, довела до болестта. Звучи разумно, нали?! Ако в кожата ви се забие бодилче, най-нормалното е да го извадите. Не стартирате да пиете болкоуспокояващи и антибиотици, не отивате на доктор, който да ви каже, че би трябвало да извадите трънчето. Вие просто премахвате повода за страданието си - вадите трънчето от кожата си. И това е обикновено.
И паралелно с това, в случай че кръвната ви захар стартира да се подвига, вие отивате на доктор, който ви предписва медикаменти. Нормално ли е това? Не е ли по-нормално да започнете да се движите повече, да спрете сладките храни, да намалите напрежението и въобще - ДА НОРМАЛИЗИРАТЕ ЖИВОТА СИ, което ще възстановява и здравето ви? Естествено, че е по-нормално, само че е доста, доста, доста по-трудно. Защото изваждането на трънчето лишава секунди, до момента в който смяната в стила на живот изисква най-трудното нещо - смяна в мисленето и вярванията.
И тук на помощ идват обществените легенди, които ни оказват помощ да възстановяваме в съзнанието си едно държание, което от здравна позиция е не просто ненормално, а надълбоко противоестествено, тъй като опонира на един от най-важните ни човешки инстинкти - този за самозапазване. Забележете, обществените легенди са основани просто на общоприети вярвания, които не подлежат на никаква научна основа! Ето един характерен обществен мит - една трета от американците сред 18 и 26 години имат вяра, че земята е плоска! Прави ли вярването на милиони хора единствено в Съединени американски щати този мит правилен?
Да, обществените легенди имат силата на неприятен диджей, който в средата на тангото миксира с румба. Освен още вреди, надали можем друго да чакаме? И това одобряваме за обикновено по пътя на логиката.
Да, ето какво ни споделят обществените и културни легенди: " Нормално е след избрана възраст човек да вдигне кръвната си захар и да развие диабет! И с цел да остане жив (забележете, не здрав, а просто жив), той би трябвало да стартира да приема медикаменти ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ! ". И тук още веднъж ще се върна към един от аспектите на въпроса на живота ми: Аз естествен доктор и човек ли съм?
Нормално ли е, когато при мен пристигна пациент с акне или псориазис, аз просто да му изпиша медикаменти и процедури (които несъмнено ще му помогнат), вместо да му кажа, че в случай че постави старания да НОРМАЛИЗИРА живота си, интервала на банкет на медикаменти ще бъде доста по-кратък и опцията за повторна поява на болестта - оскъдна? Нормално ли е, вместо да се опитаме да премахнем повода за болестта, ние да насочваме всички старания да лекуваме следствията?
Като че ли посоката на актуалната медицина е тази. Но по този начин снема отговорността и от лекаря, и от пациента. Все едно да обвиниш обувките си, че не можеш да танцуваш, когато в действителност нямаш възприятие за темп.
Да, по този начин е по-лесно. И аз открих, че неосъзнато съм подхождал към част от пациентите си по този анормален (според мен) за лекарската специалност метод. Отново, тъй като е по-лесно. Всеки доктор ще удостовери - когато кажеш на един човек, че неговото заболяване е резултат най-вече от вреден жанр на живот, той незабавно се усеща ОБВИНЕН и стартира да се пази с всички сили.
А, в случай че прибавим и фактът, че дейностите и бездействията ни преди да станем родители, влияят мощно на здравето на децата и даже внуците ни? Да не приказваме за фамилните нездравословни привички във връзка с продължителен стрес, нездравословно хранене и обездвижване... Обикновено единствено споменаването на тези научни обстоятелства, провокира невиждана прочувствена стихия в множеството пациенти, която постоянно води до обвинявания към компетентността на лекаря.
Как да постъпи тогава един естествен доктор?
Това постоянно е и ще бъде персонален избор. Един от проблемите е, че научните обстоятелства нормално са неуместни за материалистично-ориентираното ни общество и по тази причина то ги замества със обществени легенди - публични вярвания, наложени с мощните способи на невромаркетинга. Например вярването, че постоянната консумация на сладки храни прави нас и децата ни! щастливи. Колко сходни реклами съществуват?! Какво споделя науката по въпроса: Редовният банкет на сладки храни прави нас и децата ни само и единствено ПО-БОЛНИ!
Чий интерес обслужват създаваните благодарение на материалистичната ни просвета и методите на невромаркетинга обществени легенди за сладките храни, цигарите, алкохола или непрекъснатия блян към " елементарно и бързо " - удоволствия, пари, триумф, кариерно развиване и доста други общо признати вярвания? Дали те са здравословни за хората? И в случай че са нездравословни, те естествени ли са от позиция на медицината?
Каква е нормата за здраве от позиция на медицината?
Медицината е просвета, занимаваща се със здравето на хората, чиято норма (съгласно определението на СЗО) е "...пълното физическо, психическо и обществено благоденствие на индивида ". Човек е био-психо-социално създание, т.е. формиран е от тяло, схващане (ум, душа) и връзки с близките. Следователно, от позиция на медицината, по какъв начин бихме нарекли едно държание на човек или група от хора, което не просто се облагодетелства от активност, увреждаща здравето на хората, само че даже поставя старания да ги манипулира в посока на поверие, че тяхното самоунищожително държание е обикновено?
В този смисъл - съществуват ли въобще изцяло здрави хора?
Здравето на всеки съзнателен възрастен субект е негова персонална отговорност. Здравето на децата ни е наша обща - като родители и общество отговорност. А отговорността е метода, по който отговаряме на протичащото се към нас. Ние сами можем да определим естественото, като просто здравословното, от позицията ни на био-психо-социални същества.
Ние можем да създадем формулировка за обикновено, учредена на научно потвърдените способи за запазване на нашето и на децата ни телесно, душевно и обществено здраве. Нека изберем личния сложен път към естественото, вместо лесния път на удоволствието, вменяван ни от изкуствено основаните обществени легенди. Нека упражняваме отговорността си да бъдем рационални човешки същества, правейки осъзнати естествени избори в полза на нашето тяло, схващане (ум, душа) и връзки с близките. Нека се държим НОРМАЛНО!
Смятате ли, че това ще се одобри обикновено от читателите?
Зная, че написаното ще породи разнопосочни реакции. Нека да кажа, че аз нямам доверие в някаква международна интрига против нормалността. Също по този начин не считам, че съм единственият, който го занимават тези проблеми - доста лекари са написали прелестни книги, които преглеждат другите аспекти на нормалността. А аз съм просто един човек, който търси смисъла на живота си. И в това търсене се старая да отговоря на въпроса: Аз естествен доктор ли съм, в случай че не върша най-хубавото за своите пациенти, без значение от следствията?
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ