Тъжно е, когато за хората е по-лесно да те изтрият от живота си, вместо да оправят нещата…
Тъжно е когато хората, които познаваш се трансформират в такива, които не си познавал. Когато можеш да се разминеш с тях, все едно не са били огромна част от живота ти. И по какъв начин си можел да приказваш с тях с часове, а в този момент колкото да успяваш да ги погледнеш.
Не мога да схвана по какъв начин можеш да се усмихваш през целия ден, само че да заспиваш плачейки. Как фотосите в никакъв случай не се трансформират, само че хората на тях – да. Как може да обичаш някого толкоз почтено, само че може да се трансформира в яд толкоз бързо. Как най-хубавият ти другар може да се трансформира в най-злият ти зложелател или противоположното. Как вечно се трансформира в няколко къси месеца, за които би направил съвсем всичко, единствено с цел да ги върнеш. Как можеш да пуснеш нещо, без което си казвал, че не можеш да живееш. Как знаейки, че да го пуснеш е най-хубавото за теб, боли еднообразно.
Как хората, които в миналото са желали да прекарат всяка секунда с теб, мислят че няколко минути от времето им са прекалено много. Как миризмата на някого остава с теб, макар че си е тръгнал. Как хората дават обещание и си заробват душата за някого, макар че знаят какъв брой е елементарно обещанията да бъдат неизпълнени. Как за хората е по-лесно да те изтрият от живота си, вместо да оправят нещата…
Автор: Неизвестен
