Без книги, светът е бездомен
Тъжната и тревожна вест, съгласно мен, през днешния ден е, че близо половината от интервюираните български жители от една социологическа организация, са декларирали, че през изтеклата година не са прочели нито една книга.
Не мога да преценява дали тази извадка е представителна или не е, само че съм сигурна, че илюстрира цялостното опростачване на нацията ни през последните години. Същото изследване показва, че множеството от запитаните ни сънародници – близо 70 на 100 са споделили, че избират да гледат телевизия. Е, някои мъдри люде може да споделят, че
малкия екран е „ дъвка за очите ”,
но болшинството обича да му се сервират смлени, подготвени облици, вместо да се затруднява да чете и да развива въображението си посредством създаване на лични показа.
Впрочем, като се замисли човек, стига до извода, че тези порочни трендове не са от през вчерашния ден и през днешния ден, а от много време. В резултат може да се твърди, че това е една от аргументите все по-малко българи да имат храброст, кураж и дръзновение да показват лично аргументирано мнение. Повечето за жалост от дълго време избират да залагат и повтарят папагалски непознати, насаждани извън тези и опорки.
Резултатите са повече от печални и застрашителни – сблъскваме се с тях ежедневно във всички сфери на обществения, обществен живот.
Ето, примерно през днешния ден отново чета за някаква/някакъв Тротинетка, за която/който електронните медии ни осведомят всеки ден. Вчера бе оповестено, че наръгал/а/ баща си преди време с нож! Днес, че отново е вилнял/а/ по пътищата и станала злополука с бус и т.н.и тъй наречените Нямам визия за какво би трябвало да ни занимават с това клето създание, неспазващо закони и правила и парадиращо с това?! За кириминалното действие по отношение на татко й, осъществено в предишното, дано се произнасят психолозите, в случай че желаят.
Аз ще си разреша да напомня, че четенето на книги е доста значимо и нормално навиците за него се построяват и предават от родители на деца, след това от учители и така нататък.
Също по този начин, че непрекъснатият престой пред екраните, както сигнализират психолози, в обществените мрежи най-вече да продължи да ражда още повече опълчване, нетърпимост, ненавист и облици като всякакви тротинетки и други сходни.
Един от най-популярните водещи
Граучо Маркс: „ Намирам малкия екран за доста просветителна. Всеки път, когато някой пусне тв приемника, аз отивам в другата стая да чета книга. “
Днешната социология е доста тъжна и отчайваща и по друга причина – девалвацията на полезностите при множеството българи през днешния ден, по отношение на идеалите и вярата на предците ни преди години.
Убедена съм, че навиците и възпитанието на децата потегля първом от у дома, от родителите. Ако те желаят да спасят бъдещето на своите деца, може би би трябвало да стартират с персоналния образец и първи да приучават потомците си на четмо и писмо. Защото и в днешният световен свят, е годно прозрението на мъдреците, че четенето ни води надалеч от вкъщи, само че по-важното е, че ни основава дом на всички места.
Не мога да преценява дали тази извадка е представителна или не е, само че съм сигурна, че илюстрира цялостното опростачване на нацията ни през последните години. Същото изследване показва, че множеството от запитаните ни сънародници – близо 70 на 100 са споделили, че избират да гледат телевизия. Е, някои мъдри люде може да споделят, че
малкия екран е „ дъвка за очите ”,
но болшинството обича да му се сервират смлени, подготвени облици, вместо да се затруднява да чете и да развива въображението си посредством създаване на лични показа.
Впрочем, като се замисли човек, стига до извода, че тези порочни трендове не са от през вчерашния ден и през днешния ден, а от много време. В резултат може да се твърди, че това е една от аргументите все по-малко българи да имат храброст, кураж и дръзновение да показват лично аргументирано мнение. Повечето за жалост от дълго време избират да залагат и повтарят папагалски непознати, насаждани извън тези и опорки.
Резултатите са повече от печални и застрашителни – сблъскваме се с тях ежедневно във всички сфери на обществения, обществен живот.
Ето, примерно през днешния ден отново чета за някаква/някакъв Тротинетка, за която/който електронните медии ни осведомят всеки ден. Вчера бе оповестено, че наръгал/а/ баща си преди време с нож! Днес, че отново е вилнял/а/ по пътищата и станала злополука с бус и т.н.и тъй наречените Нямам визия за какво би трябвало да ни занимават с това клето създание, неспазващо закони и правила и парадиращо с това?! За кириминалното действие по отношение на татко й, осъществено в предишното, дано се произнасят психолозите, в случай че желаят.
Аз ще си разреша да напомня, че четенето на книги е доста значимо и нормално навиците за него се построяват и предават от родители на деца, след това от учители и така нататък.
Също по този начин, че непрекъснатият престой пред екраните, както сигнализират психолози, в обществените мрежи най-вече да продължи да ражда още повече опълчване, нетърпимост, ненавист и облици като всякакви тротинетки и други сходни.
Един от най-популярните водещи
Граучо Маркс: „ Намирам малкия екран за доста просветителна. Всеки път, когато някой пусне тв приемника, аз отивам в другата стая да чета книга. “
Днешната социология е доста тъжна и отчайваща и по друга причина – девалвацията на полезностите при множеството българи през днешния ден, по отношение на идеалите и вярата на предците ни преди години.
Убедена съм, че навиците и възпитанието на децата потегля първом от у дома, от родителите. Ако те желаят да спасят бъдещето на своите деца, може би би трябвало да стартират с персоналния образец и първи да приучават потомците си на четмо и писмо. Защото и в днешният световен свят, е годно прозрението на мъдреците, че четенето ни води надалеч от вкъщи, само че по-важното е, че ни основава дом на всички места.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ