Тази потресаваща гледка не е за хора със слаби нерви! Коне умират от глад ето на това място в България
Табун коне е изоставен без храна и в еднометрови преспи високо в Осоговската планина, кюстендилско, сигнализират природозащитници. Животните мрат от мраз и апетит безусловно през минути, само че обстановката наподобява няма легално решение. Табунът си има притежател, само че той нехае за животните, оповестява skrubnivesti.com.
Животните мрат от мраз и апетит безусловно през минути, само че обстановката наподобява няма легално решение. Табунът си има притежател, само че той нехае за животните.
От природозащитните организации не знаят към кого да се извърнат, с цел да изтегля законно конете от ледения им гроб или най-малко да получат позволение те да сторят това в границите на закона.
У нас не действа държавна конструкция, която да се притичва на помощ на бедстващи животни, макар несекващите приказки за “ Зоополиция “. За нея всички са чували, само че никой не я е виждал да работи на процедура.
СПОРЕД ЗАКОНА
Законът за отбрана на животните съдържа текстове, които биха могли да оказват помощ в по този начин създалата се обстановка. Чл.6 от ЗЗЖ гласи:
Чл. 6. (1) Забранява се проявата на нечовешко отношение към животните.
(2) За нечовешко отношение към животните се счита причиняване на болежка или страдалчество на животно или предизвикателство на мощен боязън.
Подходящи разпореждания има и в член 7:
Чл. 7. (1) Забранява се проявата на свирепост към животните.
(2) За свирепост се считат:
1. (изм. – Дъждовни води, бр. 92 от 2011 г.) всяко деяние или безучастие, което предизвиква дълготрайно или повтарящо се страдалчество на животното, или увреждане на здравето му или стрес;
…..
3. нарушение на правилото на положителната процедура по развъждане на животни, когато това води до нездравословни последствия за здравето на животните;
…..
9. излагане на животни на температурни или други неподходящи атмосферни въздействия, дефицит на О2 или ограничение на свободното им придвижване, които им предизвикват болежка, страдалчество, увреждане или стрес;
10. занемаряване на животни;
…..
14. стартиране на независимост на животни, които са отглеждани от хората, при положение, че авансово не са готови за оцеляване в естествена среда;
Съвсем сурови ограничения пък планува наказателният кодекс на Републиката:
Чл. 325б. (Нов – Дъждовни води, бр. 33 от 2011 година, в действие от 27.07.2011 г.) (1) Който, като прояви свирепост към гръбначно животно, му аргументи незаконно гибел, тежко или трайно увреждане, се санкционира с отнемане от независимост до три години и с санкция от хиляда до пет хиляди лв..
(2) Наказанието е от една до три години и санкция от две хиляди до пет хиляди лв., когато действието по алинея 1 е осъществено:
1. от лице, което реализира активност или специалност, обвързвана с развъждане на животни или полагане на грижи за тях;
2. по метод или със средства, рискови за живота на хора или животни, по изключително непосилен метод за животното или с особена жестокост;
3. на обществено място или в наличието на малолетно или малолетно лице;
4. наново.
Въпреки съществуването на законова база, при случаи на проявена свирепост към животно жители и организации към момента избират да търсят подпомагане от медиите, разчитайки, че гласността ще помогне за по-ефективното решение на въпроса или ще предотврати порочни практики, като рушвети, подкупи и шуробаджанащина.
В случая с осоговските коне, въпреки притежателят да е прочут от средите на зоозащитата избират да се въздържат от подаване на сигнал против него по текстове от закона и да търсят съдействието на органите на реда и други способени институции, т.к., по думите им бил добре прочут в региона и имал въздействие: “ Дебели са му връзките и се измъква. И там играят доста пари “, споделят природозащитниците. Притесненията им са и,че възможното подаване на тъжба може единствено да утежни ситуацията и да „ озлоби “ нехайния притежател на конете.
Остава открит въпросът в страна, в която никой няма религия в институциите, а всеки с „ дебели връзки “ може да попари предпочитание за подаване на тъжби и сигнали против нередности по какъв начин жители и общество да търсят и отстояват права и законови положения?!
В момента едни коне умират, а няма настояща система, по която да бъдат избавени без да се наруши законът.
Не е загадка, че даже природозащитниците да нямаха опасения да подадат формален сигнал, то резултатът не би бил огромен! По сигнали за принуждение над животни се работи задоволително постепенно, неефективно и с очебийно неуважение, та въпросните да имат опция да починат, до момента в който сигналът за тях се преглежда и да отпадне нуждата да се правят телодвижения по спасението им.
Отделно от това, законът планува санкции за нарушителя, само че не и кой да възвърне нарушеното законово състояние или по какъв начин тъкмо да стане това. С други думи- кой би трябвало да извози конете на топло и да ги нахрани?! Или: по какъв начин притежателят да бъде заставен да стори това задоволително бързо, та да не измрат и последните бедстващи коне….
В случай, че някой одобри ориста на конете драговолно: намират се на високо в Осоговската планина, Кюстендилско.
Щом със щъркелите успяхме, очевидно идва ред и на конете.
Животните мрат от мраз и апетит безусловно през минути, само че обстановката наподобява няма легално решение. Табунът си има притежател, само че той нехае за животните.
От природозащитните организации не знаят към кого да се извърнат, с цел да изтегля законно конете от ледения им гроб или най-малко да получат позволение те да сторят това в границите на закона.
У нас не действа държавна конструкция, която да се притичва на помощ на бедстващи животни, макар несекващите приказки за “ Зоополиция “. За нея всички са чували, само че никой не я е виждал да работи на процедура.
СПОРЕД ЗАКОНА
Законът за отбрана на животните съдържа текстове, които биха могли да оказват помощ в по този начин създалата се обстановка. Чл.6 от ЗЗЖ гласи:
Чл. 6. (1) Забранява се проявата на нечовешко отношение към животните.
(2) За нечовешко отношение към животните се счита причиняване на болежка или страдалчество на животно или предизвикателство на мощен боязън.
Подходящи разпореждания има и в член 7:
Чл. 7. (1) Забранява се проявата на свирепост към животните.
(2) За свирепост се считат:
1. (изм. – Дъждовни води, бр. 92 от 2011 г.) всяко деяние или безучастие, което предизвиква дълготрайно или повтарящо се страдалчество на животното, или увреждане на здравето му или стрес;
…..
3. нарушение на правилото на положителната процедура по развъждане на животни, когато това води до нездравословни последствия за здравето на животните;
…..
9. излагане на животни на температурни или други неподходящи атмосферни въздействия, дефицит на О2 или ограничение на свободното им придвижване, които им предизвикват болежка, страдалчество, увреждане или стрес;
10. занемаряване на животни;
…..
14. стартиране на независимост на животни, които са отглеждани от хората, при положение, че авансово не са готови за оцеляване в естествена среда;
Съвсем сурови ограничения пък планува наказателният кодекс на Републиката:
Чл. 325б. (Нов – Дъждовни води, бр. 33 от 2011 година, в действие от 27.07.2011 г.) (1) Който, като прояви свирепост към гръбначно животно, му аргументи незаконно гибел, тежко или трайно увреждане, се санкционира с отнемане от независимост до три години и с санкция от хиляда до пет хиляди лв..
(2) Наказанието е от една до три години и санкция от две хиляди до пет хиляди лв., когато действието по алинея 1 е осъществено:
1. от лице, което реализира активност или специалност, обвързвана с развъждане на животни или полагане на грижи за тях;
2. по метод или със средства, рискови за живота на хора или животни, по изключително непосилен метод за животното или с особена жестокост;
3. на обществено място или в наличието на малолетно или малолетно лице;
4. наново.
Въпреки съществуването на законова база, при случаи на проявена свирепост към животно жители и организации към момента избират да търсят подпомагане от медиите, разчитайки, че гласността ще помогне за по-ефективното решение на въпроса или ще предотврати порочни практики, като рушвети, подкупи и шуробаджанащина.
В случая с осоговските коне, въпреки притежателят да е прочут от средите на зоозащитата избират да се въздържат от подаване на сигнал против него по текстове от закона и да търсят съдействието на органите на реда и други способени институции, т.к., по думите им бил добре прочут в региона и имал въздействие: “ Дебели са му връзките и се измъква. И там играят доста пари “, споделят природозащитниците. Притесненията им са и,че възможното подаване на тъжба може единствено да утежни ситуацията и да „ озлоби “ нехайния притежател на конете.
Остава открит въпросът в страна, в която никой няма религия в институциите, а всеки с „ дебели връзки “ може да попари предпочитание за подаване на тъжби и сигнали против нередности по какъв начин жители и общество да търсят и отстояват права и законови положения?!
В момента едни коне умират, а няма настояща система, по която да бъдат избавени без да се наруши законът.
Не е загадка, че даже природозащитниците да нямаха опасения да подадат формален сигнал, то резултатът не би бил огромен! По сигнали за принуждение над животни се работи задоволително постепенно, неефективно и с очебийно неуважение, та въпросните да имат опция да починат, до момента в който сигналът за тях се преглежда и да отпадне нуждата да се правят телодвижения по спасението им.
Отделно от това, законът планува санкции за нарушителя, само че не и кой да възвърне нарушеното законово състояние или по какъв начин тъкмо да стане това. С други думи- кой би трябвало да извози конете на топло и да ги нахрани?! Или: по какъв начин притежателят да бъде заставен да стори това задоволително бързо, та да не измрат и последните бедстващи коне….
В случай, че някой одобри ориста на конете драговолно: намират се на високо в Осоговската планина, Кюстендилско.
Щом със щъркелите успяхме, очевидно идва ред и на конете.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ